В арт сезона, в който се очаква в Народния театър да започнат репетициите на „Нова земя“ – първия модерен роман след Освобождението и втори на Иван Вазов, все по-често си спомняме за „Под игото“, което е началото на съвременната БГ проза.
Патриархът на родната литература замисля и започва историята, докато е емигрант в Одеса през 1887 година, за да я продължи – с някои прекъсвания – в началото на 1889-а. Почитателят на френския романтизъм е мотивиран да създаде произведение в стила на "Клетниците" от великия Виктор Юго. Идеята му е "родена една нощ", както казва самият той. "Избягването на Огнянова в къщата на чорбаджи Марка напомня донегде нощното посещение на Жан Валжан в дома на свещеника".
Много от епизодите в романа са плод на личните ми спомени и наблюдения. Повечето от действующите лица са истински личности от Сопот, с други или преиначени имена“, пише Вазов. През 1889-а, след като българското правителство обявява амнистия за политическите емигранти, той се завръща в родината. Преди да напусне Одеса, обмисля как да си спести проверката на турската митница и решава да изпрати ръкописа до руското посолство в Цариград, молейки за услугата бивш дипломат на императора – а оттам със служебната поща към България.
"В София недовършеният роман бе затурен в книжата ми, нито мислех да го дописвам, а още по-малко да го печатам. В България русофобският дух царуваше, а някои глави на романа бяха напоени със симпатия към нашите освободители. Да се каже добра дума за русите, тогава се считаше акт на предателство", казва Вазов.
Всъщност Иван Шишманов е „спасителят“ на „Под игото“. В началото на май през 1889-а той прави неочаквана визита в дома на Вазов и му прави предложение, на което писателят не може да откаже – да отпечата романа в новото издание на Министерството на просвещението "Сборник за народни умотворения". „Ние желаем да напечатим романа ви там“, категоричен е Шишманов. „ Но той не е готов още: само първата му половина е написана“, дърпа се Вазов. „Ще напишете и втората. Недейте ни отказва. Как му е названието?“, продължава професорът. „Не съм го намислил още“, лаконичен е Вазов. „То е най-лесна работа“, е заключението на Шишманов на вратата.
Писателят по-късно ще сподели, че дълго се е колебал какво точно да изпише върху титулната страница. "Аз имах не едно, а десетина имена (между другото и "Кървава заря"). Един ден ги написах в Одеса на едно листче и предложих на приятели да си изберат кое харесват. Всички харесаха най-първото - "Под игото". Него взех и аз."
Печатането на първата част от романа продължава няколко месеца - до края на октомври или началото на ноември 1889-а. Излиза в първият том от "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина". В "Книжовния отдел" са поместени първите страници на "Под игото. Роман от Ив. Вазов, част I". По молба на писателя част от тиража е оформeна съвсем самостоятелно. Отзивите на първите читатели са повече от положителни – това е и целта на Вазов: като истински, макар и тогава все още неосъзнат докрай ценител на литературния маркетинг, той държи да знае как произведението му ще бъде прието и дали ще бъде продадено по достойнство. Насърчен от началните овации, се заема с втората част на творението си. В този момент обаче получава силни болки в едното си око – не може да пише и е принуден да диктува на брат си Борис, който по това време е ученик в гимназията. "Първата част от романа беше вече дадена под печат в "Сборник за народни умотворения", издаван от Министерството на народното просвещение. За да ускори завършването на романа, брат ми ме кара да пиша под негова диктовка. Дълго време той ми диктува. Тогава бях ученик в пети клас на гимназията и умеех да пиша доста правилно. Останало ми е впечатление за силната памет на брат ми, когато се касаеше да добави, поправи или се съобрази с нещо в текста, без да може да прочете той сам страниците. Той ми посочваше с голяма точност на кое място трябва да се нанесат поправките", признава след време Борис Вазов. Благодарение на неговата ефективна помощ, романът е финализиран и още през следващата година е напечатан във втората и третата книга на "Сборник за народни умотворения, наука и книжнина".
Но пътят на „Под игото“ тепърва започва. Дебютът му като отделна книга е в Англия - в поредицата "Международна библиотека" на лондонското издателство "Хайнеман" със заглавието „Under the Yoke“. Това се случва почти година преди да излезе като самостоятелно издание в България, което е дело на Тодор Чипев. Неговата книжарница се превръща в истински културен център в сърцето на София. Там се срещат Иван Вазов, Стоян Михайловски, Кирил Христов, д-р Кръстю Кръстев, Елин Пелин, Елисавета Багряна, Дора Габе, Илия Бешков, Дечко Узунов... През 1894-а Т. Ф. Чипев публикува "Под игото", а до края на живота си издава общо около 20 отделни книги с Вазови творби. "Сефтосах се с него: издадох му два тома "Повести и разкази". После го попитах защо си играе и печата романа си "Под игото" на части в "Сборника за народни умотворения" - да вземем, че да го издадем в отделна книга. Той възприе това, но изказа съмнение... Скъпо щяло да излезе, още повече ако ще плащам и на художниците, все големи: Антон Митов, чеха Мърквичка и другия чужденец Обербауер. Аз се съгласих на всичко и наистина хонорарът и изобщо харчът беше тлъстичък. Поиска ми по двеста лева на кола при 33 коли. Правете му сметката. Дадох ги от все сърце, без пазарлък", разказва Чипев. На 16 юли 1894-а родната преса информира за премиерата на Вазов: "Под игото. Роман из живота на българите в предвечерието на Освобождението. В три части. С 25 илюстрадиции в текста. Изработени от Пиотровски, Обербауера, Митова и Мърквичка ка. 2. изд. София, Т. Ф. Чипев, 1894, 507 с." В съобщението се казва още: "Вместо да оценяваме литературната стойност на поменатий роман, ще се ограничим само да кажем, че европейский свят се е произнесъл върху това, защото романът на г-н Иван Вазов е преведен на няколко иностранни язици и списателят, за чест на България, си е направил едно европейско име. Книгата е изпечатана доста чисто. Илюстрациите са сполучливи, ако не изящни."
„Под игото“ е най-популярното произведение на Иван Вазов и най-обичаната и превеждана българска книга на всички времена. През 2009 година спечели първо място в „Голямото четене“. Романът носи носталгията за родния град на Вазов и за героичното време, което е в контраст с „епохата на дребните характери“, настъпила след Освобождението. Първата екранизация на романа е през 1952 година – „Под игото“ е петият филм, сниман след 9 септември 1944-а. Режисьор е Дако Даковски – възпитаник на московския ВГИК, за когото лентата е дипломна работа.
В ролите са Мирослав Миндов, Лили Попиванова, Петко Карлуковски, Васил Кирков и други, а музиката е на Филип Кутев. Във филма се случва и първата целувка в прохождащото БГ кино – между Бойчо Огнянов и Рада Госпожина. Продукцията обикаля не само всички родни салони, но я въртят в ГДР и из целия СССР. За съжаление ролята на Бойчо Огнянов през следващите години затваря Мирослав Миндов в представата за образа. И въпреки че специализира при самия Питър Брук в Лондон, не успява да се наложи на сцената. Андрей Слабаков е съвременният Бойчо Огнянов през 1987-а в чест на 100-годишнината от публикуването на славната книга, възвеличаваща подвига на Априлската епопея. На екрана под режисурата на Нина Янкова са още Елена Маркова, Георги Черкелов, Илия Караиванов, Минка Сюлеймезова, Георги Парцалев, Георги Калоянчев...
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
