Малко се упражнявам, казвала звездата за своето рисуване
"Златната липа" представя прекрасните платна на незабравимата актриса
Актьори, режисьори, бизнесмени, журналисти и средностатистически фенове се събраха в Операта на Стара Загора, за да покажат почит и любов към Катя Паскалева. Нейните рисувани творения могат да бъдат видени в дните на Фестивала за ново европейско кино "Златната липа". Колегите на незабравимата Катя, които са в града за четвъртото издание на елитния форум, с усмивки и сълзи разказаха за партньорствата и приятелствата с нея. Мария Статулова беше крайно разчувствана и поетична. Двете години наред играят заедно в Сатирата. В "Одисей пътува за Итака" Катя е Учителката, Калата - бай Ноно, а Мария - фриволна сладкарка.
"Винаги сме били много близки - тя у нас, аз у тях. За нея като за актриса всичко е казано - божествена, единствена, приказна. Всичко най-прекрасно. Сузи, дъщеря ми, като малка я наричаше "ягодка". Двете си рисуваха една на друга. Катя беше изключително крехко същество - нежно и фино като кръвоносен съд. Отдаде целия си живот само на изкуството - на нищо друго. Страшно много се интересуваше от театър, от книги, от живаопис. Имам вкъщи рисувана от Катя картина - синьо-сива крава върху прекрасен пъстър фон - оранж, зелено, лилаво, червено. Може би това е тя - палитра от много багри. Не си представям друг да играе ролите й. Но никога не ни е казвала: "Започвам да рисувам". Само подхвърляше тихичко: "Малко се забавлявам, упражнявам се - интересно ми е". Все пак беше любима и муза на Слона. А Георги Божилов беше най-големият. Но Катя беше много скромна. Без капчица суета. Наричаше ме Мери Детайла. Двете с нея сме студентки на Боян Дановски. Той ни учеше да имаме чувство за мярка - а при Катя то беше брилянтно и на сцената, и пред камерите. Професорът ни предупреждаваше: "Деца, никога и с никого не се сравнявайте - Господ Бог ви е създал такива, каквито сте". Катето и тук отлично следваше заръката му. Третото му правило беше: "Най-просто се играе най-сложно". Абсолютно задължително за нея. Това беше Катя - чиста и искрена като дете. Влюбена в това, което прави - родена, за да бъде цял живот и завинаги артист. Съжалявам, че не сме играли заедно в киното. Но в театъра нейните очи бяха съвършени - партнирахме си безмълвно. Като с никой друг. Катя беше облакът в небето, който лети в бесен ритъм - но ние тук, на земята, не можем да го разберем".
"Щастлив съм, защото съм играл с най-големите. Те те учат. С Катя не сме се срещали на терен, но въпреки това съм категоричен - тя беше изключително нежно същество в театъра и в киното. Честността е най-важното нещо в професията. А тя можеше да бъде прочетена върху лицето й. Да бъде разпозната в почтенноста на поведението й. Катя беше неподправена, трепереща като излитаща чучулига", коментира Иван Ласкин. Жена му Александра Сърчаджиева припомни думите на майка си, страхотната Пепа Николова: "Големият артист е голям човек - а това е най-важното". "Катя беше чиста и искрена като утринна зора", добави от себе си младата дама.
"Виждате работите на прекрасен художник - който рисува скришом и не показва картините си. Те са на човек, който никога не е учил в академия, но от творбите му могат да се учат много хора, които се смятат за художници. Абстрактните работи на Катя са овладени в цвят и форма, създават емоция без никакво преиграване и претенция. В тайния свят от картини на Катя, скрит от всички в гардероба, много важни са и портретите. В този свят любовта се нарича портрет на "Двете шошета" - това са тя и Иван в зелено. Има го и само Иван. Има и автопортрет. При Катя нищо не е предназначено за показ, а е обърнато навътре към самата нея. Към самоизучаването и пътуването в себе си, което е смисълът на всичко, което тя създаде и като актриса, и като художник. Изследване на невидимото, бягство от всичко външно и показно са и тези картини. Работите пред вас са рисувани на обикновен лист хартия от блокче за рисуване с акварелни бои, дадени от приятели художници. Те така и не получиха отговор от Катя за какво са й необходими. Една година след смъртта й всички разбраха. За първи път Иван Росенов събра смелост да покаже акварелите на Катя в Народния театър при премиерата на нейната книга с предсмъртни бележки "Книжни квадратчета", издадена пак с помощта на приятел - режисьора Пламен Масларов. Сега, след толкова години, отново имате възможност да видите и почувствате красивия, нежен и чуплив свят на Катя, до който тя не допускаше всеки. Днес тя отново е пред вас на сцената само че със своите картини".
Фондация "Катя Паскалева и Иван Росенов"
Туан Ан Нгуен: Филмите на фестивала докосват душата
Българското и европейското кино се нуждаят от подкрепа, казва един от меценатите на елитния кинофорум
Туан Ан Нгуен е роден във Виетнам в заможно семейство. Майка му е банкер, а баща му инженер, който е живял и работил в Германия. Туан е завършил "Финанси" в Нова Зеландия. В момента се е установил в Лондон.
- Как стана така, че човек от далечен Виетнам е един от най-щедрите дарители на международния фестивал за ново европейско кино "Златната липа" в Стара Загора?
- Имам много приятели от България в лондонското Сити - и от тях съм слушал много за страната ви. Родителите ми също познават държавата ви и Европа. Баща ми има много приятели във Виетнам, които по времето на комунизма са учили, работили и станали специалисти в България. Тези хора и досега говорят с огромно уважение и признание за родината ви. "Ако имаш възможност, посети тази красива страна", ми е казвал често татко. И преди 5 месеца успях да изпълня неговото желание - за пръв път гостувах в България по покана български приятели, много сърдечни и добри хора. Още тогава стана дума, че традиция на нашето семейство е да подкрепя културата - и във Виетнам, и в Европа. Ние имаме художествени галерии у нас и във Франция. Спонсорираме и фолклорен фестивал в родния ми град Хюе, в който често участват и български състави. В разговор с моите приятели стана дума, че българското и европейското кино имат нужда от подкрепа. И така избрахме фестивала "Златната липа". Сега съм тук, в Стара Загора, специално за него. Вече пуснах снимки в моя профил във Фейсбук и всички близки и познати са очаровани, а някои дори са готови да се включат в популяризирането на фестивала. Наистина има далеч по-прочути кинофоруми, като този в Кан, например, но неговата идея е друга. Аз искам да подпомогна нещо ново - да бъда част от нещо, което тепърва ще се утвърждава. А "Златната липа" според мен има голямо бъдеще.
- Какво успяхте да гледате до тук и какви са впечатленията ви?
- Официалното откриване и полският филм "Варшава през нощта" бяха много впечатляващи. Изключително съм очарован от вашата невероятна актриса Татяна Лолова, която получи голямата награда "Златната липа". Спомням си, че съм гледал неин филм, но заглавието ми убягва. Видях я и на живо на срещата с журналистите. Уникална енергия, заразяваща виталност.
- Гледали ли сте други български продукции?
- През детските ми години по виетнамската телевизия се въртяха много европейски филми - български, немски, руски. Сега, както навсякъде по света, американското кино прелива от екрана. Но много добре си спомням "Вчера" - хареса ми. Открих много общи неща между комунистическия режим у вас и у нас.
- Живеете в сърцето на Европа. Какво се случва, според вас, в европейското кино днес?
- Много е по-различно от прословутите американски суперпродукции - и точно затова ми харесва "Златната липа". Тук екранните истории са точно от този вид - по-смислени, по-сериозни, докосват душата и те карат да се замислиш.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
