Прегърнал забавното, театърът забравя за философията, твърдеше известният театрален историк и критик
На 87 години ни напусна проф. Васил Стефанов – дългогодишен директор на Народния театър "Иван Вазов", проникновен и задълбочен театрален историк, теоретик и критик, интелектуалец от висока класа, съобщиха от ръководството на трупата. В театъра се обадил лично директорът Мариус Донкин, който пръв научил скръбната вест. Показателно и дълбоко вярно е заглавието на една от книгите му – „Народният театър като съдба“, защото проф. Стефанов наистина превърна работата си в Народния театър в своя съдба. "Като директор на театъра в едни от най-трудните и сложни години – от 1990 до 1999 г. и от 2003 до 2008 г., проф. Стефанов отстояваше и утвърждаваше високите критерии на истинския, жив и необходим театър. Поклон!", прекланят се пред паметта на проф. Стефанов актьори и режисьори.
Целият живот на проф. Васил Стефанов е свързан с театъра
Дълги години работи в Института за изследване на изкуствата при БАН, където ръководи сектор „Теория и история на театъра“. Бил е заместник генерален директор на ДО „Театър и музика“ към Министерството на културата (1979-1984). Сред отличията му са званието „доктор хонорис кауза“ на НАТФИЗ и орден „Стара планина“ първа степен. Автор е на книгите „Драма и композиция“, „Съвременен куклен театър“, „Абсурдизмът, или театър на отчуждението“, „Пътят на режисурата“, „Народният театър като съдба“. В много малък тираж издаде дневниците си, в които разкрива задкулисието на театъра. Спомените и тезите му предизвикаха буря в театралните среди, в които се говори за него от "осанна" до разпни го", като за човек, който е унищожил елитната трупа, уволнявайки звезди и недопускайки именити режисьори на първата сцена, до като за спасител в трудните времена на настъпващата демокрация. Някои от първите ни големи именана на сцената не му прощават. "Нашият театър претърпя стресова промяна на границата, където започна така нареченият преход. Той смени общественото си предназначение. Като се почне от Възраждането и се стигне до началото на прехода, театърът ни беше „нравствено учреждение“, после идеологически институт, който с присъщите му художествени средства защитава определени морални ценности на обществото. През времето на социализма беше „пръв помощник на партията“, обслужваше една идеология. С настъпването на прехода той престана да прави това. Но като отхвърли предишната идеология, не намери нова идея или нова ценностна система, на която да служи", казва в едно от редките си интервюта проф. Стефанов. Убеден е, че става дума за криза на цялото ни общество - духовна и нравствена, която няма как да не се отрази върху театъра. "В един момент се оказа, че сме изгубили йерархията на ценностите. Не знам дали не греша, но у мен се е загнездила мисълта, че рухването на ценностната ни система не стана случайно, то беше като че ли насочвано. Някой сякаш имаше интерес да се случи. Защото, ако човек се огледа, има хора, които спечелиха от това. Днес ние нямаме авторитети. Това е добре дошло за едни. За други е нещастие. Резултатът е, че навлизаме във време на безличие в което личността не е ценност, а значимостта на личностите е изравнена. За изкуството това е непродуктивно", е неговото мнение през далечната вече 2013 г., което и днес намира подкрепящи примери. "Прегърнал забавното, театърът забравя за философията, забравя да разсъждава над важните неща от живота. „В безрибието и ракът е риба в морето“, казва една поговорка. Ние се правим, че виждаме да плуват риби в театъра ни, всъщност там плуват предимно раци, беше мнението на проф. Стефанов. Времето не го опровергава засега.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
