Приятели, колеги и ученици на незабравимия Венцислав Кисьов се събраха преди вечер в аулата на НАТФИЗ, за да го почетат с премиерата на книгата "Сбогом, нощ" със спомени за прекрасния актьор и с изключителните му стихове. Вели Чаушев чете от томчето на издателство "Захарий Стоянов", други от най-близките на Венци споделиха съвместни преживявания и емоции.
Мариус Донкин върна лентата с вълнение. "Не мога да го опиша с няколко думи - въпреки че се познаваме почти от век. Срещнахме се през 1967-а, когато кандидатствахме във ВИТИЗ. Красиво момче. Първото и последното впечатление от Венци беше и остава вечният му позитивизъм - и усмивката, с която започваше всичко леко и спокойно. В книгата си "Спомените" съм разказал как той и още двама си позволиха да отидат в американското посолство, за да търсят нови книги и пиеси. Поемаше рисковете без колебание. Енергичен и любознателен. Неслучайно студентите му бяха безкрайно уважителни и обичливи към него. Венци умееше да създаде атмосфера на истина, уют и доверие. Научи ги да плуват в свои води, да вървят по пътя си - а не според неговите представи".
Катя, една от студентките на Кисьов, разказва как е попаднала в студиото на "Сълза и смях", ръководено от него и съпругата му Калина Попова.
"Осем години бях с тях - възпитаваха ни в любов към театъра. Венци беше фантастичен човек и преподавател. От тези вълшебни възрастни хора, които като ги видиш, изпитваш умиление. Умееше да докосва сърцата ни".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
