„Янините девет братя“ – един от безспорните хитове в афиша на Софийската опера, отново ще получи овации на 25 май. Любомир Пипков създава прочутата си творба през 30-те години на ХХ век в Париж. Тя е чисто европейска, но с корени в българската земя. Сюжетът на драмата е винаги актуален. Темата за завистта, за братоубийството, за това как талантливият и напредничав човек е спиран, звучи напълно съвременно. „Тук ми идва на ум баснята за „Щуреца и мравката“: кое е по-престижно да си мравка – работлива или щурец – мързелив. Ето тази стара метафора предопредели много нива в държавността, които някак си се отнесоха по този начин към изкуството. Затова трябва да променим статута „Цигулар къща не храни“. „Янините девет братя“ е не само вдъхновяващо композиторско писмо, но и послание към всички нас тук и сега“, казва режисьорът на грандиозната постановка академик Пламен Карталов. Шефът на първата ни класическа трупа коментира още: „Имаме интересен пример с тетралогията на Рихард Вагнер „Пръстенът на нибелунга“. За него казваха: „Кой ще я гледа и слуша?“. А в Софийската опера дойдоха хора от цял свят, които прелетяха морета и океани, за да се запознаят с четирите заглавия от „Пръстена“. Сигурен съм, че „Янините девет братя“ не бива да се изпуска от никого. В нея са участвали най-големите ни певци – във версиите от 1937-а и 1961-а. След това операта на Пипков е играна в Русе и Стара Загора. Сега тя се връща на 25 май отново на сцената на първия ни оперен театър, защото е писана за него. „Янините девет братя“ е национален опус за българската история. Краят на спектакъла е падането на България под турско робство – алегория на социалното зло. Тук се транспонират и пренасят интересни пластове. Темата за майката, която налага властта си във фамилията, защото деветте братя растат без баща, е от основните. Има я във фолклора, в митологията, в народните песни. Либретото е по оригинални фолклорни бисери и по разказа на Никола Веселинов „Янините девет братя“. Основното е митологизъм с историзъм и съвременно усещане за интерпретация“. Според академика, операта на Пипков се измерва с „Катерина Измайлова“ на Шостакович, „Едип цар“ на Енеску, „Рицарят синята брада“, които са световноизвестни. „Неслучайно, когато Пол Дюка гледа творбата на Пипков, казва: „Вие изравяте от дълбините на българската земя един нов стил.“ Това е заложено във всеки такт, във всяка музикална фраза, във всяка хармония на произведението. Операта не е чисто фолклорна, а е национална, защото в нея звучат българският дух и българската атмосфера. Тук са заложени кодове не само на едно усещане за национална драматургия, но в „Янините девет братя“ е бръкнато дълбоко в изворите на митологията, на фолклора. Пипков заслужава световно признание“, убеден е Карталов. „В моята постановка съм вкарал елементи от маскарадните игри. Има маски и бабугери, които гонят злото. Естествено, гоненето на злото взимам от фолклора и целият хор е облечен с 60 бабугерски костюма и това много добре кореспондира с музиката. Не липсват карнавални панаирни сцени. Историята на „Янините девет братя“ е стара, но самият композитор решава съвременни проблеми със съвременни средства. Операта на Любомир Пипков носи силен и дълбок психологизъм, който ще бръкне в душите на хората - уверен съм в това“, добавя Карталов. В ролите са Александър Георгиев, Антон Радев, Хрисимир Дамянов, Светозар Рангелов, Лилия Кехайова, Атанас Младенов, Цветан Цветков, Даниел Острецов, Ангел Антонов, Емил Павлов, Калин Душков, Росен Ненчев, Валентин Ватев, Николай Войнов, Стефан Димитров, Петър Бучков, Костадин Андреев, Габриела Георгиева, Румяна Петрова.
Професор Валерия Федотова, която гледа спектакъла в Болшой театър, пише:
„В „Янините девет братя“ са разкрити извечните проблеми на битието: доброта, талант, стремеж към създаване на красота, завист, злоба, предателство, разрушаване на прекрасното. Това съчинение е мащабна, сложна по структура музикална фреска. И най-важна роля в нейното въплъщаване играе много точният, обмислен режисьорски замисъл на Пламен Карталов, обединяващ повествователните фрагменти, острите сюжетни сцени, драматичните диалози, сгъстения драматизъм и безкомпромисното стълкновение между образите. Случващото се е разкрито в героично-трагичен ореол, възникват и неочаквани комични поврати.
Очевидно е, че Карталов владее до съвършенство оперната драматургия, при това тънко постига и същността на музиката на Пипков. Масовите хорови сцени са разгърнати в енергично живо действие, в което се вплитат народните обреди на кукерите и русалиите.“
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
