Войнът с орден за храброст, драматургът, художникът и създателят на радиото, е една от най-ярките фигури на България, която остави трайни завети за поколенията
"Питайте Сирака"! Това е била една от най-често чуваните фрази, когато става въпрос за литература и изкуство", спомня си писателката Анна Каменова за Панайот Тодоров Христов, известен като Сирак Скитник.
Псевдонимът на писателя се ражда в Троянския манастир. С Църквата той бил свързан още от юношеска възраст. Постъпва там след това завършва Софийската духовна семинария в началото на 20-ти в.
"Един летен ден в Троянския манастир седнах под вековен дъб да си почина. Зарових пясъка пред себе си с пръчката, която държах. Беше ми тъжно и чувствах самотата и безизходицата на моята младост. Кой знае защо, написах за себе си думата "Сирак" и добавих "Скитник"." Тъй се роди моят псевдоним, споделя пред проф. Любен Димитров Сирака.
Панайот Христов се ражда на 22-ри октомври 1883-та г. в Сливен. Завършва Софийската духовна семинария, а след това учителства в прогимназията в с. Върбец, в Сливен и другаде (1903 - 1904-та).
През 1908-ма г. заминава за Петербург, където учи живопис в частно училище. Прибира се в България и участва в трите войни - Балканската, Муждусъюзническата и Първата световна.
Връща се с орден за храброст и с няколко шрапнела в гърдите, заради които до края на живота си страда от задух.
Светлана Стойчева счита, че Сирак Скитник въплъщава една от най-характерните идеи на модернизма в България между двете световни войни - за синтеза на изкуствата и за твореца като субект на този синтез.
Наричат го културен феномен заради силните му изяви в областта на изобразителното изкуство, литературата, театъра и критиката.
През 1913-1917-та г. той учителства в Асеновград. Редактор е на сп."Златорог".
Драматург и артистичен секретар е на Народния театър в София (1923-1924-та г.), където поставя пиесата на М. Метерлинк "Монна Ванна" и е автор на декорите.
През 1924-1925-та г. Сирака е библиотекар в Министерството на просвещението.
Бил е Председател (1927-ма г.) на дружество "Родно изкуство", пръв председател (1931-ва г.) на Съюза на дружествата на художниците (днес СБХ).
Започва творческия си път като поет и автор на импресивно-лиричната проза.
Поезията на Сирак Скитник, в която преобладава интимно-изповедният тон, не принадлежи към най-ярките явления на българския символизъм, но живописно-колоритната яркост на природните картини в нея й придава специфичен индивидуален облик.
През 1935-та г. и Сирак Скитник е назначен за началник на радиоразпръскването в България и главен уредник на Българското радио. Мисията си вижда в изграждането на радиото като културен институт на България. И го прави.
Особено показателни за мащаба на действие на Сирак Скитник в Радиото са думите на Петър Увалиев: "Той беше "копой", който по Божа промисъл и по незнайни пътища надушваше утрешното преди още то да е прекрачило прага на днешното. Затова той беше повярвал в Радиото... Радио "София" беше вместено на един етаж на ъгъла на "Московска" и "Бенковска", ние лекомислено нахълтахме в него. Защото радиото на Сирака излъчваше мечти".
В утрото на 4-ти март 1943-та г. в кабинета на Сирак Скитник влиза един от журналистите на в-к "Слово", а срещата им интервюиращият описва така: "Той стои зад писалищната маса голям и тих. Нашият разговор продължава повече от половин час, не предполагах, че отнемам най-скъпите минути от неговия живот - последните минути. Сирак скитник говори бавно, загледан през прозорците навън. Дворът, градината са облени от слънце, лети някъде в синината полъхът на пролетта. По неговото лице заиграва приветлива усмивка. Разговорът ни е спрял на любимата тема - българското радио. Той обгръща с ръка обширния светъл кабинет, пода от дъбово дърво и казва:
- А знаеш ли как започнах?
И ми разказа с езика на художника първите стъпки на кариерата като началник на Радио "София"... Разговаряме за литературата и изкуството. В гласа на Сирак Скитник долавям нотки от тъга. Той признава, че неговата работа като ръководител на държавното радиоразпръскване го е откъснала от света на поетите и художниците..."
Заникът на деня посреща Сирак Скитник на прага на семейното огнище. Олга, съпругата му, приведена над работната маса, довършва последните редове от поредния превод.
Умореният Панайот бавно поляга на леглото и се отпуска в своя сън. Вечен сън и покой.
Сирак Скитник умира на 5-ти март 1943-та г., опелото му е извършено в столичния храм "Св. Седмочисленици", отслужено от Знеполския епископ Флавиан.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
