Брад Пит и Леонардо ди Каприо са новият супер дует в голямото кино. Те си партнират блестящо в „Имало едно време... в Холивуд“ – деветия филм на Куентин Тарантино, който е неговият „Амаркорд“, изпълнен с носталгия, дискретна тъга по следите на изгубеното време и тънка сатира. Скандалният режисьор не само се връща към детските си спомени от 60-те, но изповядва фанатичната си любов към седмото изкуство, без да пести ирония към неговата суета и помпозност. А Пит и Ди Каприо доказват, че са перфектни актьори и че в момента няма по-добри от тях. Действието се развива точно преди половин век и разказва за опитите на героя на Ди Каприо - позалязла звезда от телевизионни уестърни, да намери своето място в променящия се Холивуд от края на 60-те. С него е и верният му приятел, дубльор, шофьор и момче за всичко - героя на Пит. За късмет съседка им е Шарън Тейт (Марго Роби) – съпругата на Роман Полански, която ще бъде брутално убита от сектата на Чарлс Менсън. В „пистолетни“ персонажи са Ал Пачино, Кърт Ръсел, Майкъл Медсън, Тим Рот, Остин Бътлър, Лена Дъхам, Дани Стронг, Румър Уилис, Дакота Фанинг, Деймиън Луис, Войтек Фриковски. В лентата е и последната земна роля на отличния Люк Пери. Саундтракът е изпипан до виртуозност – парчетата от края на 60-те са десертът на фабулата и емоциите – от „Mrs. Robinson“ на Саймън и Гарфанкъл, през The Mamas & the Papas до ранните Deep Purple и по много от Пол Ривър и The Raiders...
Ето какво споделиха мегазвездите на световната премиера. Леонардо ди Каприо не пести суперлативи: „Куентин от 20 години подготвя този филм. Той успя да съчетае всички истории, които е чул през последните две десетилетия, да използва всички идеи, които са му хрумвали и да предостави на публиката нещо наистина уникално. Независимо какво мислите за лентата, трябва да оцените това постижение. За мен това е най-личната история на Тарантино. Самият аз много обичам филми за културата и историята на Холивуд. А продукцията предоставя уникален поглед към индустрията – от гледната точка на двама аутсайдъри. С Брад играем двете страни на една монета. Той е моят дубльор, но с течение на времето развиваме специална връзка, която ни помага да оцелеем в променящия се бизнес. Персонажите ни са продукт на 50-те и започват да губят мястото си в Холивуд. Те се превръщат във воайори на развиващата се около тях среда. Въпреки че филмът има в заглавието си приказното „Имало едно време в...“, Куентин разчита на фактите. Мисля, че хората ще харесат именно това.“
Брад Пит също е категоричен: „Този филм съдържа елементи от всички предишни на Тарантино. Страхотно е. А с Лео просто си паснахме. Още от началото всичко тръгна гладко. Става все по-трудно да създадеш нещо оригинално, така че този филм дойде точно навреме. Беше приятно и забавно да се снимаме заедно в продукция, която не е продължение или римейк. Добре че Тарантино ще прави още един филм.“ Марго Роби е не по-малко възторжена: „Това може би е единственият оригинален филм това лято – не е продължение, не е предистория, не е римейк. Тази лента наистина е гениална мисъл от главата на Куентин. Успя да ме изненада. Наистина само той може да събере всички тези таланти на едно място и да постигне подобно нещо. Актьорският състав е щур. Помня, че когато седнах да прочета кой ще участва, просто си казах „Еха...“. Филмът е като машина на времето – сядаш на седалката в киното и се озоваваш през 1969-а. Снимките бяха много забавни и диви.“
Самият Тарантино е искрен: „Мисля, че филмът е забавен. Хората, които харесват творенията ми, знаят, че снимам сцени, които ги провокират. Ако някой седне да гледа мой филм, трябва да очаква интерактивно преживяване, а не само съзерцаване на видео материал. Въпреки че не смятам моите ленти за комедии, винаги ги пиша в този стил. Сценарият винаги е нагласен така, че да накара публиката да се засмее, да реагира. Номерът обаче е след това да я накараш да спре да се смее. А после пак да я разсмееш. Признавам, че извадих късмет – с актьорския състав на десетилетието, ако не и на цялото поколение. Филмът нямаше да се получи, ако Брад и Лео не вярваха в героите си или ако Марго не се бе съгласила.“ Ето още няколко откровения на Тарантино пред „Газета.ру“. „Имало едно време в ... Холивуд“ връща към спомените ми, когато бях на 6-7. Практически нямаше шанс той да бъде нещо друго за мен. Филмът е за Холивуд, за Лос Анжелис от онова време. Жителите на града всъщност са персонажи в действието. Както и аз – връщайки се в 1969-а. Тогава съм бил на 6-7, но помня всичко. Тъкмо по памет се опитах да направя ландшафта на продукцията. Спомних си какви бяха тогава радиото, телевизията, билбордовете. Отново станах на 6-7 - за да реагирам на това, което ми е интересно. Разбира се, в онези години се случваха и много неща, които не ме докосваха, но бях увлечен, например, по Батман и Робин, по различни радио предавания и тв шоута, които мойте герои гледат. Но все пак паметта не е история. Така че бих могъл да допусна грешка в спомените си. Не е възможно да се гони абсолютна точност“. Тарантино не крие, че редовно присъства инкогнито на прожекции на филмите си – като в прекрасната сцена, в която Шарън Тейт влиза в едно от кината на Ел Ей, за да гледа свой филм и да наблюдава реакциите на публиката. „Правя го постоянно, наистина постоянно! За мен това е награда. Когато снимам кино, искам да знам какво мислят зрителите, а не да гадая оценките им. Дали се смеят, ако на екрана има нещо смешно. Дали са изплашени, ако сцената е страшна. Дали подскачат в креслата, когато настъпи съспенс. Всичко това ми харесва. Гледах „Имало едно време в ... Холивуд“ в много кина в Лос Анжелис. Е, вярно е, че само шест пъти го изгледах от началото до края. Но се опитвам да хвана определени моменти и да проследя как публиката ги приема. Например – сцената с Брус Ли. Хората реагираха много правилно на нея - значи съм я направил, както трябва. Интересуваше ме как в същия синеплекс, но в друга зала се отнасят към финала“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
