Хиляди споделяния в социалните мрежи на десетки езици по целия свят. Вероятно и вие сте попаднали в последните дни на “Писмо от Ф. Скот Фицджералд, поставен под карантина през 1920 г. в Южна Франция по време на пандемията от испански грип”, пише Свободна Европа. Известният писател разкрива как прекарва дните си на карантината заедно с жена си Зелда и с Ърнест Хемингуей. “Сега изглежда модерно да се избягват обществени места. Дори и баровете, казах на Хемингуей, а той ме удари в стомаха. В отговор го попитах дали си е измил ръцете. Той не ги мие”, пише авторът на писмото. Но се оказва, че той не е Франсис Скот Фицджералд, а Ник Фариела. И писмото не е писано през 1920-а, а точно сто години по-късно, тоест днес. И е публикувано за първи път на 13 март 2020-а в литературното издание “Максуинис”. През 1920-а Фицджералд живее още в САЩ и едва четири години по-късно се мести във Франция.
Ник Фариела публикува писмото и изрично посочва, че то е пародия. Заглавието е “Отсам рая: писмо от Ф. Скот Фицджералд, поставен под карантина в Южна Франция”. Първите две думи - “Отсам рая”, са всъщност заглавието на първия роман на писателя, издаден през 1920 г. в Ню Йорк. Следва и ясното: “Забележка: Това е пародия и не е истинско писмо от Фицджералд”. Въпреки това социалните мрежи харесват писмото и споделянията са хиляди. Разбира се, без забележката от началото. “Никога не съм имал намерение да представям това за истинско”, казва Фариела пред Ройтерс. “Предполагам, че хората са реагирали на оптимистичното послание в писмото. И на това, че в тези очевидно мрачни времена границата между вярното и невярното е размита заради нуждата от надежда. Мисля, че това е в сърцевината на живота и творчеството на Фицджералд - непоколебимата вяра в по-доброто бъдеще”.
Испанският грип (инфлуенца) е пандемия от януари 1918-а до декември 1920-а, засегнала над една четвърт от населението на Земята и убила по различни оценки десетки милиони души.
Ето отново и цялото “писмо на Фицджералд” така, както се разпространява в българските социални мрежи. Преводачът е неизвестен. „Скъпа Розмари!
Денят беше безкраен и пуст, сякаш бе окачен към небето в мрежа. Благодаря ти, че писа. Виждам въртележката от паднали листа да обикаля около кошчето за боклук пред прозорците. Звучи като джаз. Празни улици. Почти всички граждани се скриха в домовете си и то не без причина. Сега изглежда модерно да се избягват обществени места. Дори и баровете, казах на Хемингуей, а той ме удари в стомаха. В отговор го попитах дали си е измил ръцете. Той не ги мие. И дори не мислеше да отрича. Той смята, че това е обикновен грип. Чудя се кой му е казал това. Администрацията предупреди всички, че трябва да се запасим с необходимото за месец. Ние със Зелда си купихме червено вино, уиски, ром, вермут, абсент, бяло вино, шери, джин и, не дай Боже, бренди, ако се наложи. Моля, моли се за нас. Ако можеше да видиш площада, изглежда страховито. Ужасявам се от проклетите възможности, които носи такова бъдеще. Дългият ден бавно се търкаля в уискито със сода, което все повече прилича на вода. Зелда казва, че това не е причина да се пие, но по друг начин писалката не се задържа в ръцете.
Седейки на верандата умислен, гледам зад далечната линия на хоризонта, скрит в мътна мъгла, и сякаш различавам безмилостно наказание, което отдавна се движи към нас.
И все пак в назъбените очертания на облаците в залеза забелязвам една-единствена ивица светлина, която ме кара да вярвам, че ще дойде по-добро утре. Какво правя? Утре ще е по-добре! Със сигурност. Аз предусещам!”
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
