- Правото да лъжат имат само тези, които го правят красиво, казва Емилиян Станев
- Героините в "Крадецът на праскови" и "Търновската царица" са вдъхновени от първата му съпруга Екатерина
Никола Стоянов Станев. Това име може нищо да не ви говори. С него обаче се е родил големият наш писател Емилиян Станев. Той сам го променя през 1932 г., преди да бъде отпечатан разказът му "Крадецът и кучето", за да се отличи от съименника си - историка Никола Станев.
Няколко поколения българи са израстнали с неговото творчество - от "Лакомото мече" (1944) и "Чернишка" (1950), през "Вълчи нощи" (1943), "Делници и празници" (1945), "Дива птица" (1946), "В тиха вечер" (1948)
и се стигне до "Крадецът на праскови" (1948), "Иван Кондарев" (1964), "Легенда за Сибин, преславския княз" (1968), "Антихрист" (1970), "Търновската царица" (1974), "Тихик и Назарий" и др.
Проф. Стоян Каролев разказва, че Станев обичал да спори, защото е "диалектик по природа - виждаше "опакото", обратната страна, противоречията във всичко, пък имаше и навика да изпробва, да изпитва "каузата" на характерите, които сътворяваше, тяхната относителна в най-различна степен "правда". Склонен беше от все по-спонтанни, често подсъзнателни художнически цели, да предизвика събеседника си да отиде докрай". А самият писател е казвал, че "правото да лъжат имат само тези, които лъжат красиво".
Никола/Емилиян Станев се ражда във Велико Търново на 28 февруари 1907 г.
Баща му, който е запален по лова, го води редовно със себе си сред природата. Това по-късно дава силно отражение върху творчеството и произведенията му. През 1922 г. семейството се мести в Елена, където момчето учи до десети клас. Градът го пленява със своето минало и настояще, с природата и хората си. В пазарния ден той се заслушва в мекия, напевен, малко развлечен говор на планинците, за да сподели след години: "Може би тъкмо еленският говор ми помогна да усвоя ритъма на българската реч, без който словото губи своята красота и сила".
Дълбока и силна е връзката на писателя с Елена и Еленския край, за които той пише: "Ние казваме роден град, но и роден край. За мен Разпоповци и град Елена са роден край, както Велико Търново е мой роден град. Има значение не само къде си роден, но и къде си видял хубостите на нашата земя, къде си изживял най-поетичните си младежки вълнения, къде са възникнали твоите естетически представи и къде за пръв път си се съпричастил с духа на своя народ. Ако в Търново започна писателското ми зачатие, Елена ме създаде български писател".
Във Враца завършва гимназия, а след това се мести в София, където учи за кратко живопис при проф. Цено Тодоров. От 1932 до 1944 г. работи като чиновник в Столичната община. Следващите две години е управител на горското стопанство край хижа "Буковец" в Елено-Твърдишкия Балкан. После е завеждащ отдел "Белетристика" във вестник "Литературен фронт" (1950 - 1955). Емилиян Станев е народен представител в VI и VII народно събрание. През 1974-та е избран за академик от Българската академия на науките и членува в Съюза на българските писатели.
"Примамливи блясъци" е заглавието на първата му книга /1931 г./- сборник разкази, която излиза 7 г. по-късно, а през 1940 година се появява и следващата - "Сами", поставяща началото на цикъл от произведения за природата и човека. Анималистичните разкази "Вълчи нощи" (1943) пък са еликсир за душата на четящите хора - в тях той е накарал природата да говори на "човешки" език. В този жанр Станев е признат за новатор, както и във философския и историческия роман и социалната белетристика.
Приятел е на Йордан Радичков
През годините Емилиян Станев завързва силно приятелство с Йордан Радичков, като освен творческите предизвикателства, ловът също ги обединява. Двамата често се събират на раздумка в "дядовата ръкавичка", както Станев нарича собствения си кабинет. Две са нещата, които се открояват на мястото, където твори - книги и ловни трофеи. Друга негова страст е пушенето, притежавал колекция от английски и френски пури. В запис на БНР от 1987 г. може да се чуят думите на Радичков, който казва, че според него Станев - "мечтателен човек, е един от малцината българи, видели и рая, и ада". По повод 70-годишнината Радичков му пожелава да бъде "бунтовен". Въпросното писмо се съхранява в къщата-музей на Емилиян Станев във Велико Търново.
През 1948 г. излиза едно от най-известните произведения на Станев - повестта "Крадецът на праскови". Тя е за невъзможната любов в едно догматично общество и в едно ужасно време - на война, което я обрича на гибел.
През 1964-та повестта е екранизирана от режисьора Въло Радев, а главната роля - на Елисавета, е поверена на великолепната актриса Невена Коканова. Писателят признава, че героинята в "Крадецът на праскови", както и още един незабравим образ (Марина) от романа му
"Търновската царица" , изиграна в едноименния филм от Камелия Тодорова, са вдъхновени от първата му съпруга - Екатерина Пантелеева Могиланска. По-късно в живота на твореца се появява друга жена - Надежда, съпругата на големия художник проф. Илия Петров, с когото били приятели.
Професорът обаче дава благословията си на влюбените.
Писан цели 14 г., романът "Иван Кондарев" се превръща в събитие още при излизането си (1958) и поражда спорове. Причината е неканоничното пресъздаване на един емблематичен за социализма, героизиран исторически период - Септемврийското въстание от 1923 г.
Малко писатели работят като него едновременно поне по две произведения, съвършено различни жанрово и стилово, с различна тематика и исторически период. "Какъв широк диапазон от тематични, композиционни и езикови похвати у Емилиян! И те не се смесват, не се сблъскват. Като си помисля, че едновременно с "Антихрист" той писа "Търновската царица", че работейки върху пиесата "Насън и наяве" (която не можа да довърши), създаде "Лазар и Исус" - толкова противоположни по време и място произведения",
отбелязва съпругата му Надежда Станева, която след смъртта му подрежда летописите си в мемоарните книги "Дневник с продължение" и "Ден след ден". Емилиян Станев умира 15 март 1979 г. и е погребан заедно с жена си Надежда Станева в гробищата на Велико Търново.
В къщата-музей е родословното дърво на Хълбювския род
Къщата музей на Емилиян Станев във Велико Търново е на мястото на родния му дом, където той е живял от раждането си до 1922 г. Нищо от автентичния му вид не е било съхранено. Днес само на първия етаж е запазено архитектурното разпределение, за да бъде отделена рождената стая на големия майстор на словото. Влизайки в дома, посетителите са посрещани от музика и от родословното дърво на фамилията. Откроява се мястото на Никола - Емилиян сред Хълбювския род, от който произлиза. Хората от рода - войводи, художници, писатели, актьори, обикновени люде - събират в себе си, като в умален модел на обществото, паметта на цяла една епоха. От колажите на стените ни гледат образите на Емилияновите родители, на близките, на съгражданите му. Тук са и неговият часовник, спрял на 9.30 - часа на смъртта му, икона, изобразяваща празника "Благовещение". От стената ни гледа и неговата посмъртна маска, поставена под мисълта му: "Природата е наказала човека, като му е дала способността да има спомени." Без да са много вещите и снимките, сякаш ни доближават до твореца, като в същото време ни казват, че никога не бихме го разбрали докрай. Защото "Художникът не трябва да слуша никого, освен вътрешните си гласове, към какъвто и риск да го водят те."
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
