Дали жреците на писаното слово най-после имат достатъчно време да четат класики и нови заглавия? Дали социалната изолация ще им осигури малко повече часове за душевна и духовна наслада? Писатели споделят конкретики и размисли по темата, цитирани от Economy.bg.
Захари Карабашлиев
В тези дни на дефицит на внимание има един много важен момент, в който, ако успееш да влезеш в света на някоя книга, се случва чудо – оказваш се на друго място. А когато се завърнеш – новините са си същите, но ти си намерил нещо друго. Напоследък сякаш избирам книги, които обикновено не се определят като „оптимистични“, но пък сме ги живели – без значение дали говорим за „1984“ на Джордж Оруел или „Покривът“ от Георги Марков, роман, писан през 1964-а и непубликуван до XXI век поради факта, че не се връзва с официалната линия на Партията. И друго си мисля, четейки „Покривът“: колко бързо забравяме, че всички ние живяхме в политическа, тоталитарна карантина половин век. И тези, които я нарушаваха, бяха наказвани безпощадно. Писателят Георги Марков плати с живота си. Хиляди други с години затвори, концлагери, изгнание и репресии...
Мартин Колев
Напоследък препрочитам класиката ни. Отлагах го с години, но сегашния момент ми стори идеален за целта. Голяма част от канона е налична онлайн ‒ готова да разкрие очарованието и озадачаващата си актуалност. Бай Ганьо стига все по-далеч, но не само се връща, но и отказва да чака пред аптеката. Изолацията е опустял град, сякаш излязъл от разказ на Полянов, но и шанс да надзърнеш в потайните душевни селения, любими на Лилиев. И в най-тежкото време обаче - напомня класиката - има място за малко човещинка… Когато ми писне от нашия свят, чета комикси. Обичам „Сага“ на Браян Вон и „Хелбой“ на Майк Миньола. Четете и се пазете!
Веселина Седларска
Тези дни са наистина в скоба, не е само метафора. Трябва да съберем, извадим, разделим и умножим неща от живота си вътре в скобата, за да можем да продължим действията с останалите величини от неизбежното уравнение. Отначало си помислих, че е дошло времето на „Червената книга“ на Юнг, която пазя за странен период отпреди Нова година, а какъв по-странен период от това. Но демоните в нея започнаха да се конкурират по количество с демоните от телевизионните новини и я оставих за по-светли времена. И посегнах към вечната купчинка. В нея са подредени книги, които съм чела повече от веднъж и бих чела много пъти. Някак почувствах, че сега искам да мина отново през страниците им. Най-интересното е, че оттам изскачат изречения, които като че ли никога не съм чела преди. Какво има в тази купчинка? „Цитадела“ на Екзюпери, Марк Аврелий, писмата на Сенека до Луцилий, „Животът пред теб“ на Ромен Гари… Междувременно получих „География на мъдростта“ на Ерик Уайнър и не й устоях. Още една прекрасна книга ме намери тези дни – „Изгубени в Америка“ от Джанин Къминс. Изпитвам радост, наслада, трепет да държа такива красиви книги като тези двете нови – те са като обещание, че ще има хубаво време напред, че си струва търпението да чакаме, защото и животът е като книга – тече страница по страница, буква по буква.
Людмила Филипова
Отделям известно време ежедневно да се запознавам с националната и световната ситуация покрай COVID-19. Всеки ден се стремя да чета основно научна литература (статии, книги, доклади), свързана с астрономия и астрофизика. След дипломирането ми преди година като магистър по астрономия към Физическия факултет на СУ (както и по време на следването ми) използвам събраните знания в областта на точните науки, за да ги предавам по увлекателен начин на читателите си. Поместени са в книгите ми „Смисълът“ и „Контактът“. А сега отново чета интензивно по астрофизика във връзка с лекция и научна статия, която трябва да изготвя за семинар по физика до месец и половина. Освен това „книгата“ на Вселената е написана на езика на математиката и физиката и е от любимите ми. Всеки ден работя и по проучвания, свързани със следващия ми роман. Те са също в научна и историческа сфера, но този път няма да се занимава с проблемите на цялата Вселена, а с по-близка до нас проблематика.“
Алек Попов
Как да ви кажа - черният хумор много помага. И не само черният, разбира се. Но си даваш сметка колко малко са всъщност тези книги. Корените на литературата са във фарса и карнавала, а не в литургията. „Приключенията на добрия войник Швейк“ е един добър вариант. „Конфедерация на глупците“ от Джон Кенеди Туул – особено подходяща. „Фарс или никога вече самота“ на Кърт Вонегът също не е за изхвърляне, както и всички смешни книги, до които може да се докопате в този момент. Абсурдът помага в абсурдни ситуации. Както казва народът: клин клин избива!
Радко Пенев
В тези дни на опасения и натрапено усещане за предстояща скръб, когато неизвестността принизява стремежите до инстинкти, струва ми се подходящо да си припомня, че надежда има и бъдещето е красиво. Кротката тишина на принудителния домашен уют катализира инстинктивния копнеж за простор и свобода. Ограниченията сръчкват разума, вадят го летаргията, а може и звучен шамар за осъзнаване да му завъртят. Просторът е тук, слънцето и синьото небе, безбрежната шир на мечтите също. Какъв по-добър начин да си го напомня от мистичния, приказен и омаен роман на италианеца Барико? Криволичиш с него по морския бряг, слушаш какво си шепнат вълните и се усмихваш. Красота и очакване, приказна надежда и безкрай, които предстоят.
Мариана Тодорова
В момента чета "21 урока за 21 век" на Ювал Харари и "Beyond AI" на J Storrs Hall. И двете книги са на мои колеги футуролози и представят визия за бъдещето. Тази за изкуствения интелект чертае картина за обществото, което ще трябва да живее с наличен генерален изкуствен интелект и да посреща всички предизвикателства, свързани с това. А Харари лансира тезата за гъвкава идентичност и “подкожно” наблюдение на човека, което ще даде възможност и ние хората да можем да бъдем хакнати.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
