София. Петко Бочаров е един щастлив човек. Не само защото е най-възрастният действащ журналист в Европа, а и защото, откакто навърши 90 преди 5 години, издаде вече шест книги. "Мечтая първо да се преселя оттатък, без да ме боли, защото мразя болката. Надявам се така да стане. Оказа се, че мен Господ ме обича", каза в сряда вечер доайенът на световната журналистика в галерията на "Виваком" в бившата Телефонна палата. Там той отпразнува своя рожден ден и раздаде десетки автографи върху новата си книга "Петко Бочаров на 95 през три Българии", издадена от "Жанет 45".
Бочаров лично посрещаше на входа своите гости, главно колеги журналисти от всички поколения. "Президентът Росен Плевнелиев и председателят на парламента Михаил Миков са на поклонението пред паметника на Васил Левски, премиерът Пламен Орешарски е в чужбина, Путин е на Олимпиадата в Сочи и затова няма да дойдат. Героите на мемоарите му бяха надлежно поканени от автора, но са възпрепятствани", шеговито откри тържеството Максим Минчев, шефът на БТА, и после изреди причините, поради които всички останали европейски държавни глави не са в залата.
"След като завършва Американския колеж, а след това право в Софийския университет, Петко Бочаров започва работа в Българската телеграфна агенция през 1952 г. - първоначално като преводач от английски език, а после преминава през редица длъжности, докато става и заместник главен редактор на международния отдел. 31 години той работи само в националната информационна агенция, затова го наричаме Бетеанец номер 1. Поколения колеги се учеха от него на професионализъм, а той на никого не отказваше помощ. И в същото време изтърпя не едно и две понижения, точно защото не правеше компромиси със законите на занаята. Той трябва да бъде възприеман като културно-историческо наследство на България", допълни Минчев.
"Наистина второто ми висше образование се казва БТА. Все едно да се качите на едно салче и да ви пуснат по Амазонка - това представлява информационният поток в агенцията", призна и рожденикът, слушайки притеснен похвалите.
"В "Петко Бочаров на 95 през три Българии" авторът е събрал някои от най-интересните истории, които е преживял. Книгата е нещо съвсем различно от предишните му "Картини от три Българии", "Страсти и контрасти в три Българии" и "Лица и съдби от три Българии" - някои неща са отпаднали, има съвсем нови случки и герои. Колоритно и увлекателно той ни повежда на пътешествие в спомените си, разкривайки ни миналото. Разказва ни за България, която не познаваме, свидетелства за хора и събития, за които младите хора днес могат да прочетат само в учебниците", представи юбилейното издание Георги Лозанов.
"Щастлив съм, че стигнах дотук, без да има от какво да се срамувам. Затова всичко в моята стая на спомените ми е скъпо. Времето лети напред. Летя с него и аз, направо и все направо, където Вселената ще слезе ниско, за да разтвори залезът небесни двери пред нощта", с тази парафраза на американския публицист и поет Карл Санбърг блестящият преводач и вечен журналист се обърна към гостите си и после им благодари, че са го почели.
"Аз винаги съм бил пристрастен. Не може журналист, който има претенции да анализира събития, да бъде безпристрастен. Това е абсурд и велика тъпотия", изказа веруюто си накратко господин "Да, ама не", а после изнесе кратка лекция по енергийните зависимости на България и проблемите на Русия и Украйна. "Но не сме се събрали тук да политиканстваме. Времето е пред нас. И предупреждавам колегите - никакви интервюта не давам днес. Само ще празнуваме! Живейте живота си и не се натягайте прекалено, когато нещо не върви. Ако сте честни с другите и със себе си, ще остареете в мир и с другите, и със себе си. Като мен", завърши колоритната си реч Бочаров и напомни на десетките си почитатели в залата за някогашните му ярки международни коментари във "Всяка неделя". Днес можем да четем безкомпромисните му вътрешнополитически анализи предимно във в. "Новинар".
Винаги страдаме от идиоти
След 90 всеки мой рожден ден вече е юбилеен и го празнувам. Моята рецепта за дълголетие е да бъда в мир със себе си и със света. Мъжът минава през различни възрасти, които могат да дадат решаващо отражение не само върху живота му, а върху това, което е направил през този живот. А иначе като минавате 20, 30, 40 години... От 20 до 30 какво? Звезди в очите! От 30 до 40 има известно отрезвяване към реалностите. От 40 към 50 - вече по-сериозно замисляне за живота и всичко около него, а от 60 нагоре... е истинският живот. А най-силната възраст, според мен, е от 50 до 70. Но ще направя една уговорка - има хора, които и на 45 изглеждат старци. Аз, когато бях на 60-65 години, тичах 100 метра за 11 секунди.
++++
Последните 20 години са ми най-задоволяващи и най-щастливи. Противно на общото мнение при мен наистина е така. Малко над 300 лева ми е пенсията, но само за парно плащам 260 лева, а другите разходи като телефон, ток и т.н стават повече от пенсията. Но нали изкарвам все пак някой лев все още и от журналистиката.
+++
"Да, ама не" гъделичка суетата ми от съзнанието, че съм употребил една фраза, която вече стана крилата. Всъщност това е най-краткият възможен коментар, това е коментар от три малки думички. По-кратък от този не може да има.
+++
Отдавна не сме само население, а древна нация. Но България в цялата си история е страдала от идиоти, които са нанасяли непоправими поразии на нашето битие. Две Балкански и две Световни войни. Това са четири войни, в които нито едно българско военно знаме не е попадало в плен. А ние сме били на страната на победените, което е дело на идиоти в нашата история. Поразиите им са неизчислими. И в момента няма изключени. Такива има и сега. Трябва казанът, в който ври битието на нацията ни, да пуска мехурчета и да започнат да се явяват един след друг идиотите. Те вървят отдолу нагоре и като излезе отгоре и се пукне. Желая на това мое изстрадало отечество не само да се отърве от идиотите, които го забиват в проблеми. Желая отечеството да получи това, което заслужава. Сега не искам да мисля за смъртта, продължавам да мисля за хубави неща. Доволен съм, че виждам това слънце и че живея в България. Към всичко това изпитвам гняв, съвсем оригинален, чист, човешки гняв, че обикновени неща не можем да ги направим. Има нещо в нашия чип, който има нужда от поправка.
+++
Аз не мисля край, свършено е с нас, загиваме, умираме, каквито глупости се говорят непрекъснато от екраните. Нищо подобно. България се е справяла с огромни предизвикателства. 100 процента ще се оправим и сега. Въпросът е, че ние винаги се справяме по най-дългия и по най-трудния възможен начин.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
