Рая Пеева вече е толкова пристрастена към Леа Иванова, че въобще и не мисли да я извади от душата си. Изгряващата актриса се превърна в голямата певица за новия филм на Радослав Спасов "Пеещите обувки", посветен на изключителната ни звезда, любовната й история с нейния съпруг Еди Казасян, проблемите й с Държавна сигурност, коварната болест, която я отнася във вечността... Преди броени дни биографичната драма спечели специалната награда на елитния кинофестивал в Москва. Очарователната брюнетка и нейният гуру се завърнаха от руската столица, заредени с насладата от успеха. "Преди премиерата ми стана лошо - падна ми кръвното, донесоха ми захарчета. И как няма да ми се подкосят коленете: залата - огромна, а аз - толкова малка. Имаше три прожекции на Новия Арбат - двете извънредни. Хората се тълпяха на рояци, за да влязат на нашия филм. След финала идваха, поздравяваха ме и плачеха - аз срещу тях също. Казваха: "Това е най-човешката история, която сме гледали". В Москва боготварят артистите. Безкрайно уважение. Не ми се тръгваше. Огромните реклами на летището не са на ресторанти и хотели. Пълно е с билбордове за хитови спектакли и предстоящи премиери".
Рая става Леа Иванова след деветмесечен кървав кастинг. "Дълго време ме караха да се пробвам за различни сериали. Отказвах постоянно. Все още бях студентка - не исках да продавам лицето си толкова рано. Аз съм родена под знака на Рибите - притежавам силна интуиция. Бях убедена, че ме чака нещо голямо. При следващия звън от "Дрийм тийм" ми рекоха: "Този път е за игрален филм". Изпратиха ми сцена - да я науча за прослушването. Оказа се, че е грешна. И когато отидох, ми връчиха съвсем различна - да се справям с текста на място. Продължи цяла година - с разни Еди Казасяновци. Славчо ги търсеше постоянно, но до последно не ми казваше, че аз ще съм Леа Иванова. Едва месец преди началото на снимките беше категоричен: "Ти си - във възрастта от 24 до 48". Спасов дава на Рая спомените на Еди Казасян за Леа. Самата актриса вади всичко, което може да открие за звездата - на хартия, онлайн, фотографии. Разпитва колеги на баща си, рокаджията Пейо Пеев, които са свирили с Леа.
"Не се стреснах, но бях много сериозна - хората, които са познавали, гледали и слушали Леа ще ме оценяват под лупа. Ще очакват Леа. Славчо първо мислеше да бъда Леа до 39, а после "удължи". Даде ми "Швеция" - един от най-трудните периоди за нея. А аз
изгубих реална представа за живота около мен
Нищо друго не ме интересуваше. А след последната клапа изпаднах в депресия. Родителите ми страдаха, че не могат да ме виждат често. Сега Леа много ми липсва. За разлика от някои мои връстници, не я бъркам с Паша Христова. Пък и по-възрастни съм чула да казват за Леа: "А, тази, която загина при самолетната катастрофа ли". Държавна сигурност буквално я е заличила,. Но тя никога не се е предавала. Най-много харесвам смелостта й. Истински артист. Музиката я е държала жива - дори и след болестта. Всъщност още я държи жива".
Снимат в София и в Божурище, "правят" Букурещ в Русе. Със Славчо Спасов имат пълна хармония. Говорят с часове. Рая е убедена, че са били заедно и в предишни животи. Той й позволява да извади своята Леа, но въпреки всичко често вади душата й с памук. "Изкарва" от нея "неща", за чието съществуване не съм подозирала. Всяка сцена е била тежка. Катарзисни, контрастни, полюсни ситуации - чува се "Камера" и започват. При подобен сюжет лесно няма. Рая пее - но не през цялото време. "Добре, че са ме водили от малка на пиано и солфеж, та си бях подговена. Не сме репетирали с татко вкъщи. Нито пък сме анализирали актьорските задачи с мама". Еди Казасян се справя отлично. "Той е Юлиян Петров - и в Младежкия сме заедно с него. Винаги ни е толкова синхронно.
Все едно, че имаме задкулисна любов. Но нямаме
Запомнете - нямаме. Някой случайно да не се обърка", уточнява Рая. Тя е категорична - Леа и Еди през цялото време са ги гледали от небето. Пред камерите има паранормални мигове, които тя все още се въздържа да вербализира. Екипът усеща присъствието на съпрузите, без да може да обясни явлението.
Сега големият въпрос е дали Рая ще удържи на славата, с която може би ще се озове в челен сблъсък. Актрисата получи "Икар" за дебют за своята Алис в "Отблизо" в театър "Възраждане", но киното все пак е друга работа.
"Всеки панаир на суетата ме потиска. Не мисля, че някога бих могла по какъвто и да е повод да се откъсна от земята. Въпреки че няма как да съм тотално категорична - много хора са го казвали, а след това са се проваляли. Дано да се съхраня. Надявам се да остана себе си - така, както успява Леа Иванова. Цял живот съм била сред велики артисти. Свикнала съм да общувам с тях, приемам ги като личности, а не като знаменитости. Благодарна съм на родителите си. Вероятно затова съм ги избрала - там, горе, преди да се родя. Баща ми е рокаджия, майка ми - актриса. Егати кефа! На другите деца - чиновници. Горките! Семейната ни писта беше съвършено различна. Най-много ме впечатляваше Лили Иванова - уникално гласище. Разбира се, и всички останали. На "Златният Орфей" се чувствах като у дома си. Ами Рангел Вълчанов? Най-великият. Чувствах и продължавам да го чувствам като част от съществуването ми. Ужасно близък. Разказваше ми небивали истории с неочакван край. Постоянно и много ме разсмиваше до сълзи. Слушах как мама говореше с него до последно - когато той вече нямаше глас и почукваше по слушалката или мобилния. Другият безкрайно мил и обичан наш приятел беше и остава Чочо Попйорданов. Те с мама се срещаха хиляди пъти и аз все гледах да съм край тях. Той беше прекрасен".
Калин Терзийски я води в Курило, преди да изиграе Алис
Красимира Демирова, майката на Рая, никога не предлага услугите си, когато наследничката й се готви за нова роля. Помага й само преди репетициите на "Отблизо". Рая я пита: "Мамо, това момиче има отклонения в психиката, но не бива да си личат. Как да го изиграя?" И Красимира, добра приятелка с цялата арт гилдия, се обажда на Калин Терзиийски. Той ги води в клиниката в Курило, за да види Рая с очите си как се държат хората там. Тя разговаря с 8 жени. "Не искам да ги наричам луди. Те са душевно болни. По-скоро ние сме лудите. Една от тях ми чете свои стихове - гениални. Всички са виновни за това, което им се е случило", твърди Рая. През есента ще я гледаме в "Иванов" в Младежкия. Режисьор е Стефан Мавродиев, тя партнира на корифеите в занаята Малин Кръстев, Станка Калчева, Ивайло Христов, Борис Луканов. "Маврото говори като картечница. Вече съм му свикнала - от 40-минутни указания разбирам 10. Не знам с какво съм помазана, но е огромен късмет да бъда с този човек енциклопедия".
Когато е дете, всички актьори й се струват изкуствени. Иска да става дизайнер, барабанист, китарист. После гледа "Чайка" на МХАТ и решава, че иска да бъде актриса. Трепери на "Хъшове", ръцете й се изпотяват.
Всъщност цялото семейство се чуди дали Рая би могла да избере друга професия при тази генетична обремененост. "Тя беше с нас през цялото време на снимките на "А днес накъде?". Когато колежката ни Теодора си тръгваше за Швейцария и това влезе в сюжета на филма, предложих на Рангел: "Ще звънна на Рая, за да донесе рози и български шоколад - стига с тези швейцарски деликатеси". Обадих й се, беше посред нощ - ние работехме по всяко време. Рая, като дете геройче, дойде до Киноцентъра с такси - с огромен букет, с голямо прасе за подарък и наш роден шоколад".
Красимира Демирова е любимата актриса на Рангел Вълчанов. "Бяхме изключително близки. Когато сега паля свещ за него в църквата, го усещам до мен. Като че ли не ми позволява да плача. Може би и ние с него, като Рая и Славчо Спасов, сме били заедно в предишни животи. Запознахме се на кастинга на "А сега накъде". Отидохме с Антоанета от моя клас - прясно завършили ВИТИЗ. Аз - в тежко настроение. Ужасно ми беше мъчно, че трябва да се разделя с колегите си - всички се разпръснахме по разпределение. Благоевград ме чакаше - да играя Антигона. Та отиваме ние с Тони на кастинга, а тя - хитра. Научила стихотворение на Миряна Башева, защото всички знаеха колко близки са с Рангел. И започна да пердаши една от прекрасните творби на Миряна. Че като ми рукнаха сълзите, не мога да ги спра. През това време Рангел, разбрах го по-късно, дал знак на оператора си, Славчо Спасов, да ме снима. Всъщност по някое време си дадох сметка: първият и вторият път не са ме приели във ВИТИЗ, за да мога да се срещна с Рангел".
Красимира попада в класа на професор Елка Михайлова. Тя обаче я гони в началото на втори курс. "Позволих си лукса да снимам филм. А тя, светла й памет, ни беше забранила - защото киното щяло да ни развали. Но как да откажа на Иля Велчев, който ме извика да партнирам няколко дни на Коста Цонев в "Последната възможност". Това вбеси Елка. Тя, милата, гледала новелата случайно по телевизията. На другата сутрин дойде и ми посочи вратата: "Теб те гоня - между нас вече флуиди не текат. Нямам ти доверие". И край. Какво да правя? Веднага отидох да потропам на вратата на професорите Димитрина Гюрова и Николай Савов. Живеехме в един блок - на ЦК. Те - в апартамента си, аз - под наем. За да не губя годината, звъня с хиляди валидоли под езика. Отваря Гюрова и ми отказва: "Не мога да те взема, Красимира. Ще ми развалиш методологията". В този момент се показва Савов: "Да ти пикая на методологията, Гюрова, ще вземеш това момиче - гледах го на закриването на семестъра и става". "Ела утре да те запиша", предаде се Гюрова. На края на четвърти курс им изиграх всички роли в дипломните спектакли".
Пейо Пеев чакал две години любимката на Рангел Вълчанов
Любовната история между тартора на "Спринт" Пейо Пеев и Красимира Демирова също е като за кино. През 80-те Вели Чаушев се оглежда във фоайето на ВИТИЗ и вижда Красимира - с дълга коса до кръста, красива та дрънка. "Искам да бъдеш Кралицата на минералната вода на тържество в Банкя - ще поднесеш ключа от града на кмета и ще кажеш три изречения", атакува той студентката, с която ама хич не се познава. "Аз, разбира се, го бях гледала в Сатирата - но леко се шашнах. Но като ми рече, че ще има и хонорар, веднага се навих - толкова ми е бил акълът. И в Банкя попадам в една и съща гримьорна с цялата тайфа участници. Аня Пенчева беше водеща с Вели, "Спринт" забиваха яко. Пейо ме видял - полугола, полуоблечена, с дълга синя рокля от гардеробите на ВИТИЗ. Обадил се на Пламен Пеев, тогава от моя випуск, сега в Народния - те са първи братовчеди - и го питал: "Коя е тази мадама?" Пламен му отвърнал: "Абе, не е за теб". А Пейо го срязал: "Не ме интересува! Ще се женя за нея!". Две години по-късно се срещнахме за втори път. Аз - вече бях разпределена в Благоевград. А там - "Ален мак". Последно издание на фестивала. Хачо Бояджиев, светла му памет, директор, а Пейо - негов асистент. Всички пееха "Бандера роса" и останалите революционни хитове. Но не се дадох тутакси. Христо Едрин, Бог да го прости и него, се опита да ни сближи. Но нито харесах веднага Пейо, нито си паднах по темперамента му. Той предприе хитър ход - покани ни на гости, мен и бъдещата ни кума Марги Методиева. Озовахме се сред цялата им музикантска компания - той, Живко Колев, Асен Драгнев... До зори. Всички си тръгнаха, а аз останах. Но Пейо се прояви като джентълмен - ухажва ме доста време. Показваше ми по различни начини, че ме обича. Звънях му от Благоевград посред нощ: "Ела, страх ме е сама в това мрачно жилище". Той палеше автомобила и пристигаше, независимо какви ангажименти бяха на главата му. На една Нова година го поканих в Суворово".
Краси и Пейо изживяват дълга раздяла поради напълно прозаични причини - за да осигури приличен стандарт на семейството си, рокаджията тръгва на гурбет в Азия. "Замина за 6 месеца, нямаше го 11 години - първо свиреха в "Дисни ленд", после - в Хард рок кафе. Веднъж си дойде и рече: "Сменям певица, трябва да репетираме". Къде го видях, къде не го видях". Аз - като съща Пенелопа. Ако някой беше казал на сватбата ни, че всичко това ще ми се случи, щях да се разсмея. Разбира се, за нищо не съжалявам. Това е съдба".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
