Изключително усложнената процедура, която беше наложена с изборния кодекс, оскъпи предизборната кампания. Първо, отпечатването на бюлетините с качеството на ценни книжа е много по-скъпо и по-времеемко, изисква специална организация и може да се прави само от печатницата на БАН. Разшири се и основата на населените места, в които ще се провеждат избори, и респективно заедно с това необходимостта от набирането на по-голям брой хора, които да работят в секционните избирателни комисии. Като добавим и машинното гласуване в 500 секции, всичко това оскъпява организацията и провеждането на изборите и едновременно с това създава допълнително напрежение по отношение на изборната администрация. Знаем, че там има сериозни трудности, най-малкото защото опитните членове на секционни комисии, на избирателни комисии от 90-те години вече не се занимават с това. През последните няколко изборни кампании бяхме свидетели на доста голям брой случаи, в които членове на избирателни комисии бяха с по-ниска компетентност, с по-ниско равнище на подготовка. Всичко това е част от картината.
Политическите формации остават доста пасивни. Работи се на местно равнище, няма общи призиви, няма общ опит за дебат за състоянието на местната власт като цяло в България. Като че ли има широко съгласие сред наблюдателите, че не се очаква по-висока избирателна активност. По-скоро умишлено се търси ниска избирателна активност, тъй като голяма част от българските партии продължават да изпитват опасения от избирателите. Имаше известно опасение, че ако избирателната активност се повиши, грубо казано, няма да излязат сметките на отделните политически партии за възможното им присъствие в една или в друга община. Вниманието отново се насочва към кметските избори, а вотът за общински съветници остава в сянка. А именно Общинският съвет утвърждава политиката на общината и нейния бюджет. Не бих казал, че самите резултати от местните избори биха се отразили върху архитектурата на управлението. Важно е да бъдат проследени случаите, в които ГЕРБ и Реформаторският блок ще имат ако не конкурентни и противопоставящи се, то паралелни кандидатури. Всъщност сериозният залог за тези избори е за Реформаторския блок. РБ не успя да постигне организационна формула, която да изглежда достатъчно надеждна и сигурна през изминалата година. Поне досега не успява да постигне единна регистрация на своите кандидати. Което означава, че всъщност ако имаме видимо отстъпление в позицията на Реформаторския блок, това би могло да окаже някакво влияние върху управлението. Но не смятам, че връзката ще бъде пряка.
Очаквам на места Патриотичният фронт да има добри резултати. Всички знаем добре, че ВМРО се раздели преди години на две части, сега тези две части се обединиха отново помежду си във формата на ПФ. Така че там има известна нова енергия, нова тяга, която ще подпомогне патриотичните кандидати. Виждаме една висока мотивация и мобилизираност сред кандидатите на АБВ. Така че като цяло управляващото мнозинство и парламентарно подкрепящите го формации по-скоро ще постигнат добър резултат. Очаквам, че ДПС ще запази като цяло влиянието си, но може би няма да успее да разшири за пореден път електоралната си география.
(Пред Агенция Фокус)
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
