Хичкок, Трюфо, Куросава и италианският неореализъм са повлияли най-много на твореца
Режисьорът дисидент снима нелегално по апартаменти и вили в Иран
"Вместо да позволи да убият духа му и да се откаже, вместо да се остави да го завладее гняв и фрустрация, Джафар Панахи написа любовно писмо на киното. Филмът "Такси" е пълен с любов към неговото изкуство, към неговата общност, към страната и публиката му", каза Дарън Аронофски, шеф на журито на Берлинале, след като творбата на иранеца бе коронована със "Златна мечка" в събота вечер. Самата награда беше поставена символично и снимана на мястото, от което режисьорът дисидент трябваше да даде пресконференцията. Панахи няма право да пътува в чужбина и не присъства на церемонията. Племенницата му Хана Саейди, която е сред неговите актьори, прие приза. "Такси" е смешна и завладяваща хроника на иранското общество - тя се "случва" на шофьор на такси по улиците на Техеран. В главната роля е самият режисьор. Пътниците му са колоритни иранци, които казват много за страната, чиято душа се стреми да улови 54-годишният Панахи.
Иранецът е смятан за един от най-добрите кинаджии на Близкия изток. Филмите му носят световна известност и престижни отличия - "Златна камера" за дебют в Кан ("Бяла топка", 1997), "Златен леопард" от Локарно ("Огледалото", 1997), "Златен лъв" от Венеция ("Кръгът", 2000), награда на журито в програмата "Особен поглед" в Кан ("Алено злато", 2003), "Сребърна мечка" от Берлин ("Засада", 2006), "Златен наставник" в Кан. Джафар се стреми да покаже абсурда в Иран в пълния му вид. Последните му проекти показват репресиите над изкуството, преследването на артисти - не само в родината му, но и навсякъде по света, където гражданските свободи са застрашени.
През 2009 г. Панахи се включва в предизборната президентска кампания на опозиционното "Зелено движение" в Иран. Скоро тайните служби проникват в апартамента му, където той снима филм, неразрешен от правителството на ислямската република. Арестуват семейството и всички присъстващи, сред които и друг режисьор дисидент - Мохамед Расулоф. Следват тримесечен затвор и гладна стачка, която в крайна сметка довежда до временна свобода на режисьора срещу парична гаранция от 200 000 долара. През декември 2010 г., само два месеца преди провеждането на 61-ото Берлинале, на което той трябва да присъства като член на журито, е произнесена присъдата му - 6 години затвор и забрана да практикува професията си, да дава интервюта и да напуска страната 20 години. Престъплението - пропаганда срещу системата. Присъдата е потвърдена и на втора инстанция, но Панахи продължава обжалването.
В знак на солидарност към иранския режисьор мястото му като член на журито на Берлинале 2011-а остава незаето.
Същата година Панахи нарушава забраната и въпреки всички рискове в техеранския си апартамент тайно заснема документалния "Това не е филм" за деня на един забранен режисьор. По пътя към световната премиера на фестивала в Кан преносимият диск с филма е трябвало да бъде скрит в торта, за да бъде изнесен от Иран. Две години по-късно режисьорът повтаря рискованата акция. "Спуснати завеси" разказва за личната криза на Панахи като осъден на творческа смърт. Сниман е във вила на иранския бряг на Каспийско море.
В момента Джафар Панахи може да бъде върнат зад решетките по всяко време по преценка на тамошното правителство. То обаче се въздържа да го направи, страхувайки се да не привлече отново вниманието на международната общност. "Те ме освободиха от малък затвор само и само за да ме хвърлят в по-голям, забранявайки ми да снимам. Не е забавно да бъдеш свободен, а всъщност да се чувстваш като затворник. Продължавам опитите в търсене на възможности - да напускам този затвор от време на време. Единствената ми цел е да накарам зрителя да се замисли, да обърне внимание на себе си и да се върне към човешкото, което притежава по рождение", казва в едно от редките си интервюта Панахи, дадено по телефона от собствения му дом. На въпроса кои са филмите, които са му повлияли и изградили като режисьор, той отговаря: "В различните периоди от моя живот те са се променяли. Когато бях млад, много харесвах филмите на Хичкок. Гледах ги хиляди пъти, разделях ги на епизоди, анализирах всеки кадър. По-късно започнах да оценявам Трюфо, Форд, Куросава, Бунюел, италианския неореализъм... Всеки добър режисьор прави филми, които неизбежно оказват въздействие върху поколението след него - дори филмите му да не са толкова успешни. Повлиян съм от много режисьори. Но ако трябва да бъда благодарен, то това е на изкуството кино - защото то ми даде възможността да изразя себе си, така както аз искам и мога." За Панахи това означава все така да се опълчва - с воля, въображение и камера срещу режима в Иран.
Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
