Съществуват категорични доказателства, че кирилицата е българска писменост, а не славянска, заяви за БНТ археологът Николай Овчаров.
Изказването е в подкрепа на приетото на първо четене от Народното събрание предложение 24 май да се отбелязва като "Ден на българската писменост, просвета и култура".
Професорът добави, че науката, изучаваща историята на надписите, епиграфиката, е датирала много точни открития от времето на Първото българско царство при Симеон Велики, далеч преди тези в Киевска Русия.
"Най-ранният надпис е открит в скалния манастир при Крепча, Поповско, който е от 921 г., няколко десетилетия след като е създадена кирилицата. Също от този район, вече от столицата Велики Преслав, от 931 г. е надписът на Алцек върху един съд... От същата епоха, от 954-955, от манастира при Черноглавци, Разградско е още един надпис, т.е. три надписа, които са от първата половина на десети век, съвсем точно датирани. Като сравнение само ще кажа, че примерно другата държава, която си служи с кирилица, говоря за държава, защото примерно сърбите нямат държава през това време, Киевска Русия, която приема християнството в края на 10 век, най-ранните надписи кирилски там са след 988 г. Това са много важни аргументи, защото по този начин не може да се говори нещо друго освен, че надписите – кирилицата и надписите, които се пишат на кирилица се правят за първи път в България, т.е. езикът на който те са правени, съвсем нормално е български или старобългарски", разказа проф. Овчаров.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
