Впечатляващ концерт изнесе Китайската филхармония в зала „България“ при огромен интерес и предварително разпродадени билети. Измръзнали фенове настойчиво подвикваха „търси се“, за да се докоснат на живо до уникалната китайска култура. Събитието бе уважено от съпругата на президента Десислава Радева, министри, дипломати, артисти от всички жанрове, студенти, ученици... Приветствено слово на посланика на Китайската народна република Негово превъзходителство Дун Сяодзюн анонсира празника. Програмата включваше четири разнолики симфонични творби, представяйки в своеобразно „традиционно китайско ветрило“ богатата многостранна палитра в развитието на младата филхармония, създадена в началото на хилядолетието и постигнала международно признание. На диригентския пулт застана маестро Хуан Йи - 33-годишен яркоталантлив музикант, получил професионата си шлифовка в Пекин и Берлин и титулован от световната преса като „един от най-вълнуващите китайски диригенти в света“.
Програмата стартира с Бела-Бартоковите „Румънски танци“ – близки до нашия бликащ балкански темперамент. Стремглавият устрем на китайските виртуози пък излъчваше слънчева енергия - нейде отвъд, от далечния Изток, сякаш се юрнаха табун волни коне и двата свята се докоснаха и сляха, за да родят бъдещността. Браво, маестро Хуан Йи - блестящо-изградена драматургия. Гостите бяха възнаградени с бурни аплодисменти. Концертът за бамбукова флейта от Гуо Вензин носеше „тъгата, трогната от празните планини“, а солист беше многократно награждаваният Вей Шидзюн. Творбата поразява с органичния синтез между дълголетната китайска традиция и съвременния музикален изказ.
/Друг път няма - бъдещето на съвременната музика е в преоткриването на фолклорната традиция. Внушавам го постоянно на студентите ми в НБУ./ Значима беше и съпричастността на Софийската филхармония.
След паузата чухме Бетовен - Първи клавирен концерт със солистка Серена Уан, наричана от „Сан Фронциско хроникъл“ „безспорно обещаваща“, гостувала от Пекин до Ванкувър и Тел Авив, притежаваща брилянтна техника. Тя поднесе нов прочит и останах изненадан. /Няма критика в това, просто и аз съм свирил този концерт./ На финала - „Половецки танци“ под палката на маестро Хуан Йи. Скъпи приятели, позволявам си да ви посветя „усмихнат“ стих: „Сто китаеца като един свирят Бородин!“. Екзалтираната публика, която аплодираше на кракa и викаше „Браво“, бе възнаградена с бисове. На изпроводяк оркестърът засвири песента на Гюрга Пинджурова „Хей, поле широко“ - топъл жест на внимание към народа на България. Нека българските и китайските творци вървим дълги години като съмишленици по „Пътя на Коприната“.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
