На книжния пазар е белетристичната книга "Държавата Урария" на Боян Биолчев. Книгата е том шести от съчиненията, които му издава "Захарий Стоянов". Тя съдържа три цикъла къси разкази, онасловени: "Бюро Намерени вещи 2001 година", "Писма от рая" и "Листа от ада". Още заглавията подсказват за модерните психологически търсения на писателя. Този интелигентен, чувствителен и суров към самия себе си талант като че ли навлиза в период на нови естетико-художествени откровения.
И в предишни негови творби сме забелязвали способността му да откроява значението на детайла, но сега в този цикъл разкази това качество е недвусмислено подчертано. Сюжетите са впечатляващо опростени и изчистени от разсейващи подробности или словесни финтифлюшки, каквито понякога изкушават по-младите писатели и ги заблуждават, че по този начин създават постмодерно изкуство. Боян Биолчев има таланта да композира непринудено и артистично, с учудваща лекота и пластическо изящество, словесната фактура на разказите си. Ала каква е тайната на своеобразното леко дишане, ефирно прозирното и ненатрапчиво внушение, с което ни завладяват късите работи на нашия автор? Според мен тя се състои в дълбоко промисленото и философски концептуализирано разбиране на писателя, че модерната проза е всъщност фрагмент от фрагмента, моментна снимка на житейска ситуация, но и на духовен пейзаж.
Боян Биолчев има сетива за излъчванията на Натурата. Той постига ярки и силни художествени внушения именно защото усеща отражението на Естеството в духовния пейзаж на човека. И обратно - превъплъщенията и трансформациите на човешките настроения и състояния успява непосредно и деликатно да екстраполира върху на пръв поглед битово приземеното.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
