Откривателят на най-старата руска книга

Янин намира в Новгород над 1000 средновековни грамоти

Откривателят на най-старата руска книга | StandartNews.com

През 1990 г. получих покана за участие в престижната археологическа експедиция, проучваща големия средновековен град Новгород Велики. Разцветът му е през ХI-ХIV в., когато се превръща в посредник между Западна Европа и вътрешността на Русия. Хилядолетията са оставили в Новгород дебел до 10-11 м културен пласт, в който се откриват следите от поколения хора. Наслагванията от торф помагат предметите от дърво и кожа да се съхраняват великолепно. Човек може да види запазени дървени къщи и застлани с талпи улици. В домовете понякога е оцеляла покъщнината, кожените дрехи, обувки, музикални инструменти.

Поканата ми дойде лично от ръководителя на експедицията проф. Валентин Лаврентиевич Янин. Днес той е вече академик, специалист в областта на история, нумизматика, сфрагистика и епиграфика. Две от неговите открития обаче го нареждат сред археолозите от световна величина и тук искам да разкажа за тях.

Янин е роден на 6 февруари 1929 г. в град Вятка в семейството на санитарен инспектор и учителка. През 1937 г. става пряк свидетел на сталинските репресии, от които са засегнати роднините му. Майка му Елисавета Степановна е дъщеря на богати селяни и далечна родственица на прочутите преди Октомврийската революция предприемачи Морозови. Затова дядото на Янин е изпратен на лагер в Мордва, където умира година по-късно. Бащата Лаврентий Василиевич също попада в "черните списъци",

но е преместен на работа в Москва и избягва разстрел

След края на войната Янин влиза в Историческия факултет на Московския държавен университет. Специализира археология под ръководството на известния учен Артемий Владимирович Арциховский. Това е съдбоносно за кариерата му, защото именно професорът го отвежда на разкопки в Новгород Велики.

Арциховский работи там още от 30-те години на ХХ в. При разкопките нееднократно излизат изрязани парчета брезова кора и тънки метални или костни остриета. Учените разполагат и със сведението на Сергий Радонежки от ХIV в., че русите пишели не само на хартия, но и на бреза. Мечтата да се открие надпис върху брезова кора обаче се осъществява едва на 26 юли 1951 г. На този ден дошлата да поработи през отпуската си на разкопките Нина Акулова намира първия такъв документ. Оттук нататък тези паметници получават името "брезови грамоти".

Истинският триумф на безценните посланици на миналото от брезова кора идва при Янин, поел през 1962 г. ръководството на Новгородската експедиция. До 2010 г. на територията на Русия са открити общо 1098 грамоти, а 1006 са извадени в Новгород. Техен главен изследовател е именно Валентин Лаврентиевич. Още през 1965 г. книгата му "Аз ти изпратих грамота" предизвиква огромния интерес на световната научна общественост. Със своята широка култура и знания, Янин успява да използва максимално огромната информация. Това са стотици летописни бележки, делови преписки, съдебни решения, дори любовни писма. Ученият с трепет пише, че ако преди археологията е имала работа с безмълвни вещи, сега историята проговаря. Чрез изписаните брезови кори чуваме гласовете на отдавна мъртви хора. В текстовете научаваме техните имена, болки, проблеми, отношения със съседите. Голяма популярност придобиват откритите през 1956 г. учебни домашни работи и рисунки на момчето Онфим, живяло в Новгород през ХIII в. Така в крайна сметка починали преди хилядолетие хора отново застават пред нас.

На 13 юли 2000 г. Янин е на прага на ново голямо откритие. Вече три десетилетия основна задача в Новгород са т.нар. Троицки разкопки, наречени на намиращата се в близост едноименна църква. Аз помня този обект с повече от 10-метров културен пласт и уникално съхранени части от средновековния град. Ето че в горещия юлски ден на бял свят се появява

странен предмет, състоящ се от три свързани с шарнир дървени правоъгълни дъсчици

Материалът се оказва липа, а дъсчиците са с размери 19/15 см при дебелина - 1 см. Всички имат по-малко плитко изрязано и запълнено с восък правоъгълно поле, като при средната то е двустранно.

Восъчните полета са гъсто изписани с букви на старославянски език и така се оформя истинска книга. Тя получава името Новгородски псалтир, защото става дума за 75, 76 и част от 67 библейски псалми. Следва прецизна дендрохронология на паметника и намиращите се в близост дървени греди. Тя дава като горна възможна граница за попадане на дъсчиците в земята годината 1036. Направеният в Упсалския университет радиовъглероден анализ на восъка посочва 1015 г. с възможно отклонение от 35 години. Така Новгородският псалтир се датира в края на Х - началото на ХI в., което го прави най-старата известна книга в Русия.

Но това не е всичко. Оказва се, че освен основния, по дървените страници има още десетки "скрити" текстове. Те са изтрити, но са останали слаби следи, по които могат да бъдат възстановени. Прочетен е надписът на някой си Исакий, поставен през 999 г. за поп в една църква на руския град Суздал. Други текстове са откровено еретически и вероятно са свързани с идващи от България богомилски влияния. Това обяснява защо те са били премахнати от страниците на псалтира.

Валентин Янин има много други проучвания като тези върху възстановката на паричната и мерителната система на домонголска Русия. За всичко това той получава редица награди и отличия. Последна е престижната литературна премия на името на Александър Солженицин за 2010 г. Обосновката е за неговите "изключителни археологически и исторически открития".

Каре 1: Писмото на отхвърлената любима

Слабост на Янин е една брезова грамота от ХI в., съдържаща отчаяно писмо на млада жена. Тя се оплаква на избраника си, че вече три пъти не отговаря на призивите й. "Що за зло имаш ти против мен - пише тя, - че тази седмица не си идвал при мен? Дори да съм те засегнала по неразбиране, ако ти започнеш да ми се присмиваш, нека те съди Бог и моята слабост!"

Каре 2: И аз намирам брезова грамота

В 1990 г. аз открих по стените на новгородските църкви много неизвестни надписи и рисунки графити. На една е начертан правоъгълник с текст :"Лазар написа грамота". Това е схематично изображение на грамота, а авторът се хвали, че я е написал, вероятно за пръв път. Лазар обаче има враг, който безмилостно зачерква рисунката. Младежът не се предава и повтаря отстрани изображението.

Последвайте ни в Google News Showcase за важните новини

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай