София. На 12 юни 2014 г. от 18,30 ч. в сградата на БТПП на ул. „Искър" № 9 ще бъде открита фотографска изложба „През границите".
Фотоизложбата включва авторски снимки на доц. д-р Васил Гарнизов и проф. д-р Людмил Христов от района на южната граница на България, както и от Северна Гърция и Северна Турция, направени по проект "Културно наследство и местно развитие по южната граница на България" на департамент "Антропология" на Нов български университет.
Васил ГАРНИЗОВ – МЕЖДУ АНТРОПОЛОГИЯТА И ФОТОЖУРНАЛИСТИКАТА
Васил Гарнизов е антрополог, преподавател в Нов български университет в програмите по антропология и политически науки на английски език, с докторска степен и научно звание доцент. Възпитаник е на Софийския университет, изследователската си дейност започва в Българската академия на науките.
Васил Гарнизов е от поколението, което позна социализма и живее своята зрелост във времето на промените. Има траен интерес към социалната проблематика, икономическите промени и политиката в глобален контекст, към начините на живеене в мегаполиса и в селото, към кризите и конфликтите в отношенията на общностите и околната среда.
Васил Гарнизов ръководи и участва в мащабни проекти като изследване на състоянието на българското общество, осъществява наблюдение и анализ на политически ситуации у нас, проследява промените в средноазиатските държави, членки на ОНД, наблюдава процесите в Черноморския регион.
Той е от антрополозите, които прилагат своето познание в практиката. Кризите и конфликтите, свързани с местното развитие и идеята за местното самоуправление са водещи и в работата му като заместник-министър в Министерството на регионалното развитие в кабинета на Иван Костов, като консултант на неправителствени организации от Европа, които идват с идея за подпомагане на местното развитие.
Професионалната му кариера и житейският му път са богати и разнообразни откъм натрупан опит и достигнати цели, реализирани проекти и чертаене на нови. Пресечната точка е теренът, откривателството на начини на живеене и следване динамиката на промените.
Теренът и емоцията от срещата с хора води до познание, което не остава скрито в научни текстове и доклади, но се появява редовно във вестникарски рубрики по актуални проблеми, активен блогър, който поддържа тези и разработва идеи, но показва отношение и чрез фотоси. За Васил Гарнизов всяка среща е интервю, всяко пътуване е откриване на светове... В това откривателство въвежда и своите студенти, пътува заедно с тях, показва и предизвиква дискусии...
Последните години навсякъде е с голямата чанта с фотоапарат и обективи, и човек се пита как успява да съчетае заснемането и воденето на разговор.
Неговите текстове и фотоси показват, че умее да прави и двете, защото притежава умение да слуша и да чува, да гледа и да вижда, да открива и запечатва в бележка, в звуков файл или в кадър „още нещо", нещо ново, нещо различно.
За приятелите и колегите на Васил неговото говорене увлича с доводи, но винаги има и емоция. Фотосите, които ни показва също внушават настроение.
Теренът се превръща в текст – словесен, визуален.
Днес Васил Гарнизов ни отправя ново предизвикателство. Разказът и емоцията са във фотоси.
Людмил ХРИСТОВ - СТОП КАДЪР
Професорът по филмово операторство в Нов български университет Людмил Христов е човек с необикновен творчески и житейски път. Безкрайно далеч от шаблонната представа за отнесен учен, отдаден на прашни дебели книги в уютния си кабинет. Високият, с младежка фигура и походка преподавател, е непрестанно заобиколен от десетки възбудени студенти. Спори, гневи се, жестикулира, шегува се и слуша внимателно. Знае имената, филмите, биографиите и възможностите на всеки един от стотиците си студенти. Готов е да работи в студентски филмови екипи, да показва, да експериментира, да опитва пръв всичко ново и необичайно в своята професия. Най привично професор Христов се чувства с камера или фотоапарат в ръка, сред стойките на прожекторите, пред мониторите на компютърния монтаж. Студентите го обожават, непрекъснато го търсят за всичко, свързано с киното и дори понякога несъзнателно рушат границите на академичния етикет. Те инстинктивно усещат, че професорът ги обича, че може да ги научи на хиляди неща в странния занаят на кинооператора, да оцени добронамерено и аналитично всеки провал или успех и може би най-важното - да покаже сам как се правят нещата.
Людмил Христов стартира своята кариера в киното от най-ниското стъпало - осветител. Достига до шефската позиция в осветителската група - бригадир-осветител (или по модерната англоезична терминология- гафър). После - асистент оператор, втори оператор и същевременно - студент по операторско майсторство във ВИТИЗ - сегашния НАТФИЗ. Участие в десетки филми, хиляди изминати километри с колите на филмовите продукции, десетки и стотици хиляди метри заснет материал в сътрудничество с най-великите български кинотворци. Постепенно идват филмите, в които Людмил Христов е титуляр оператор - документални, игрални, тв сериали... И като човек, който не може само с едно занимание - започва да преподава в току-що основания Нов български университет. И пак, постепенно - първо едногодишен курс, после цялостни учебни програми - бакалавърски, магистърски, докторски. Всичко в кинодепартамента на НБУ е създадено с идеите, знанията и упоритостта на преподавателя Людмил Христов (от 1991 година), доцента (от 99-та) и професора (от 2007). В същото време Людмил Христов прави и сериозна административна кариера - ръководител на кинодепартамента в НБУ, председател на съвета на директорите на СОФИЯ ФИЛМ, председател на ФИЛМАУТОР. И няма година без нови заглавия в своята филмография.
Настоящата изложба е плод на постоянната страст на проф. Христов и към статичните фотоизображения. Във фотографиите на Людмил Христов отчетливо се прокрадва филмовото мислене. На преден план е драматургията, ситуацията, атмосферата, човешкото състояние. Сякаш гледаме фрагменти от филм, който предстои да бъде заснет и зрителят свързва с фантазията си статичните кадри. Усещаме едно огромно любопитство към света- любопитството, което стои в основата на всяко изкуство.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
