Няма значение къде и как ще умре човек, важното е как е живял, казваше голямата актриса
Надя Тодорова почина на 90 в Прага след дълго боледуване
Голямата актриса Надя Тодорова почина вчера в болница в Прага след продължително боледуване. "Няма значение къде и как ще умре човек. Важното е как е живял", казваше мама Надя, както я наричаха колегите й. Незабравимата изпълнителка на култови роли в "Опасен чар", "Двойникът", "Дами канят", "Покрив", "Вампири, таласъми", "Адио, Рио" и много други класически родни филми е от Асеновград. Последните години тя прекара в Чехия, откъдето дойде и тъжната вест за нейната кончина. Надя страдаше от тежък диабет и бе прикована в инвалидна количка, но бе напълно с акъла си на своите 90 и половина - и не бе загубила чувството си за хумор. Чрез пощата и скайпа тя често се свързваше с близки и приятели в България. "Стоя си вкъщи и много чета. Правя си и илюстрованите картички и не позволявам да ме нападат тъжни мисли. Радвам се, когато е хубаво времето в Прага. Под прозореца ми има цъфнала липа. И на нея много й се радвам. С такива неща се занимавам, да ми минава денят. Доста българи ме посещават, идват да си говорим", разказа Надя на Боряна Пунчева и Мария Статулова, когато преди време й се обадиха по време на предаване на БНТ.
Актрисата ни остави наследство за поколения напред. Царицата на малките роли, както наричаше колежката си Коста Цонев, се разписва в хрониките на седмото ни изкуство с уникални лафове. Между тях е "роднина - милиционер" от "Опасен чар". Оказва се, че смешната фраза не е на сценаристката Свобода Бъчварова, а хрумва на самата Тодорова на терен. Или пък: "Якиме, хайде да избягаме от този прованс" - към Стефан Данаилов в "Дами канят" на Иван Андонов. Тя бе емблематичната екранна партньорка на Тодор Колев и на Ламбо, с когото се чуваше до последно, а той винаги е споделял, че Надя му е на късмет. Тя не става веднага актриса, а едва през 1946 г. започва да играе. Навремето не успява да "учи" за актриса, но яркият й талант не може да бъде незабелязан. "След като завърших гимназия, нашите решиха, че ще уча право, защото съм много устата", разказа преди години Тодорова. Това продължава само година, защото печели конкурса за артисти в тогавашния асеновградски храм на Мелпомена. Така тръгва по трънливия път на провинциалната слава. Всичките й роли в Сливенския, Габровския, Смолянския и Пазарджишкия театър са свързани с характерните типажи на майката, свекървата, бабата. "А така исках да изиграя Жулиета", споделяше Надя, но подобни нейни блянове винаги са отхвърляни от режисьорите. Дебютът пред камерата прави през 1974-а в "Трудна любов" на Иван Андонов. Той всъщност я открива за киното. Следват "Опасен чар", "Дами канят", "Покрив", "Черешова градина", "Вчера" - двамата са в абсолютна хармония.
В началото Надя си мисли, че не става за кино. Много
често го удря на импровизация
и екипът умира от смях. Така с характерната си физика и глас става любимка на кинорежисьорите. "Няма да забравя как във филма на Рангел Вълчанов "С любов и нежност" почти сама написах ролята си. Точно по време на поредния дубъл виждам сценариста Валери Петров, че гледа, и изтръпнах, защото си бръщолевех каквото си знам. Той обаче само ми каза: "Давай в същия дух, супер си", спомня си актрисата. След това участва в над 30 филма, между които са: "Записки по българските въстания", "Снаха", "Войната на таралежите".
Най-голямата обида в живота си Надя получава по времето на социализма. Министърът на културата Георги Йорданов я предлага за "заслужила артистка", но след това името й отпада от списъка. "Това ме покруси - гаврата, която някой си беше позволил да направи. Нищо повече не сторих. Дори не отидох да говоря лично с Георги Йорданов, който беше добър министър. Просто ми стана мъчно и си тръгнах. Още на следващия месец получих награда в преглед на историческата пиеса. Всичко се забрави - мина и замина, сякаш не е било. Не съм имала други огорчения. Работех си като за първи и последен път, обичах си работата и зрителите.
Раздавах се безпощадно
Работата ми донесе удовлетворението, че съм направила нещо, че не ми е минал животът напразно. Все пак нещо съм постигнала, оставила съм следа след себе си. Доволна съм, че хората ме обичаха. А и аз ги обичах. Не се чувствам напълно забравена. Но е нормално по-малко да се сещат за теб, когато не се появяваш често пред публиката", разказва актрисата.
Последната й изява пред камерите е в банковата реклама "Теменугова - за депозит максимум". Истината е, че фамилията на Надя наистина е Теменугова. През 1952 г. тя се омъжва за Никола Теменугов и половин век по-късно двамата вдигат златна сватба. Сключват и църковен брак на стари години. Тогава актрисата е на 76. Загубата на съпруга й през 2009-а е най-тежкият момент в живота й. "Той ми беше партньор, приятел, моят спътник в живота. И досега още тъгувам за него и си поплаквам", признаваше Тодорова. Тони, дъщерята на Надя и Никола, е талантлива художничка и реставраторка. В Чехия тя възстановява готически храмове, реди и изложби със свои творби. У нас е помагала за реставрирането на Бачковския манастир.
През 2005-а БНТ заснема документален филм за Надя Тодорова в рубриката "Умно село". Ще го гледаме в неделя от 17 часа по Канала.
Община Асеновград ще организира специално поклонение пред личността и паметта на невероятната Надя.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
