На младини художничката е шампион по фигурно пързаляне и има медал за 100 метра гладко бягане
Мария Столарова почина преди 91-ия си рожден ден в съня си като щастлив човек
Мария Столарова почина почти на 91 - срещу Кръстовден, в съня си, като щастлив човек. Грандамата доайен на изобразителното ни изкуство през ноември миналата година чества 90-ия си юбилей с грандиозна експозиция на "Шипка" 6 с 60 творби - както добре познати, така и напълно неизвестни нейни картини от 50-те години на ХХ век.
Мария е родена на 1 октомври 1925 година във Варна, но израства в София. Завършва "Живопис" в Художествената академия при Дечко Узунов през 1949-а. "Нашият професор беше прекрасен — той не ни направи стандартни. Когато завършихме, бяхме съвсем различни като художници. След нашия випуск ректор на Академията стана, неизвестно защо, писателят Крум Кюлявков. Той забрани да се дават на студентите книги даже за импресионистите! Всичко западно беше формализъм, а всичко, което не беше социалистически реализъм, беше вредно и се отхвърляше. Настъпиха твърде тежки години за нашето изкуство. Трябваше Светлин Русев да стане председател на СБХ, та постепенно през 15-те години на неговото ръководство да настъпи буквално ренесанс. Накрая вече се приемаха в изложбите и абстрактни, и сюрреалистични платна. Сега вече може абсолютно всичко да се твори — за добро и за лошо", казваше жената, която е сред първите художнички у нас, които се насочват към индустриалния пейзаж. Тя
обикаля заводите
в Димитровград, Стара Загора, Раднево, Марица-изток, водейки със себе си и сина си. Заедно с Васил Бараков, Борис Ненов, Евгени Бугаев, Петър Дочев, Любен Гайдаров, Христо Донков рисуват димящите фабрики и заводи. Мария създава серия от творби, които впечатляват с простота и монолитност.
Но студеният колорит в картините й стряска стожерите на соцреализма. "Нейното творчество изпреварва времето - заради което не е била сурово наказвана, нито са й сваляли изложби, както се е случвало с други колеги. Но пък държавата не винаги е откупувала картините, а тогава това си е било негласна наказателна мярка", разказва синът й Стефан. Какво кара тази елегантна жена, известна със своя вкус към истински естетичното да одухотвори в работите си непоетичните обекти на индустриална България, да обикне суровата красота на новите заводски пространства и да създаде емблематични за епохата картини?
"Нейните индустриални пейзажи загърбиха романтизма на порутените стари фабрики, извадиха човека и природата от новата среда, характерна с монументалност и чистота на заводските обеми, за да достигнат най-изчистените си форми", категорична е професор Аксиния Джурова за творбите на Столарова.
В портретите художничката също търси вътрешното състояние на модела, което умело комбинира с физическата прилика. До голяма степен нейните картини с цветя също са наричани „портрети", тъй като в тях тя намира вътрешна хармония и музика във всяко от тях. "Що се отнася до това как се създава една картина, са нужни три неща. Естествено - талант. Воля за работа и условия. И да се владее добре занаята, тоест техниката. Ако художникът не работи много, и техниката ще му е несъвършена", е творческото кредо на Столарова. След дипломирането си в Академията тя работи като художествен редактор във вестник „Септемврийче" и издателство „Народна просвета". От 1962 до 1964-а ръководи ателие "Бижутерия" към Творческия фонд на СБХ, а от 1970 до 1973-а е в ЦНСМ. Столарова има над 30 самостоятелни изложби и десетки участия в наши експозиции в Лондон, Берлин, Рим, Будапеща, Прага. Носителка е на орден "Кирил и Методий" I и II степен и званието "Заслужил художник".
40 години Мария Столарова е съпруга на Камен Калчев. Когато се запознават, писателят е вдовец с 4-годишна дъщеря, а тя се разделя с един от най-нежните художници, Найден Петков. Той е голямата й и първа любов. Когато художникът е мобилизиран и се бие в Унгария, засипва Мария с лавина от писма - поетични, романтични, с рисунки. А тя пази цялата кореспонденция от тези шест години любов, докато не среща Калчев. Сватбата на утвърдения вече писател и студентката в IV курс е през 1948-а.
Кумове са им Павел Вежинов и Бойка Вапцарова
които живеят заедно по това време. Семейството се настанява при майката на Мария. Скоро след това наемат малък апартамент на една от преките на "Витошка" на 7-ия етаж, а после вземат голям заем от банка и купуват собствен апартамент. С тях е дъщеричката на Камен, Лидия, която Мария отглежда. "Може би синът ми Стефан понякога е бил лишаван от ласки, за да не ревнува Лида", разказва художничката. У тях постоянно присъствие са драматургът Никола Русев, поетът Любомир Левчев и съпругата му Дора Бонева. Падат бурни веселби. Партита са голямата страст на Мария, която е виртуозна танцьорка. Най-драматичният момент в живота им е смъртта на Лидия. Тя умира от рак на 32. Мария е нарисувала Камен Калчев в този момент - ужасно тъжен, абсолютно смазан. Той умира през 1988-ма.
Мария намира сили да продължи творчеството си в живописта и дизайна - винаги елегантна, винаги изискана и във форма. Неслучайно на младини е шампион по фигурно пързаляне, има медал за 100 метра гладко бягане и за 100 метра с препятствия.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
