По случай 27 март, международния ден на театъра, гледаме „Парижката Света Богородица“ на театър „София“. Видеозаписът е от представление № 100, което беше обявено за финално за спектакъла на Лилия Абаджиева. Сега ще се завърти онлайн в YouTube канала на трупата – на 27 март от 19 часа. Видеозаписът ще остане активен за гледане в продължение на 48 часа, след това ще бъде изтрит. Линк към YouTube канала на Театър "София": https://bit.ly/3dsUzVj. В ролите са Пламен Манасиев, Калин Врачански, Юли Малинов, Мартин Гяуров, Николай Антонов, Росен Белов, Николай Върбанов, Юлиян Рачков, Михаил Милчев, Симона Халачева, Йорданка Любенова, Силвия Петкова... Премиерата беше на 24 януари 2013-а. Ето какво споделя Лилия Абаджиева. „В предговора към "Съзерцание" Виктор Юго пише: "Тук е разказана една човешка съдба ден след ден. Но това животът на един човек ли е? Да, но също така и животът на другите. Никой от нас няма честта да притежава живот, който е само негов. Моят живот е вашият, вие изживявате това , което изживявам аз, съдбата ни е еднаква." "Парижката Света Богородица" (1831) е роман, вдъхновен от духа на романтизма. В него има всичко необходимо за човека - вяра в доброто, възторг от красотата; конфликт, породен от двойнствеността на този свят - между доброто и злото, красивото и грозното; копнеж по щастие; възхищение от силата и дързостта на стихията на чувствата; надмощие на чувствата над разума. Епохата на романтизма поставя чувствата над разума, бунтува се срещу установените модели на мислене и поведение и създава ирационален свят , в който е възможно проявлението на свободата на човешкия дух. В завещанието си на 31 август 1881 година Юго пише:
1.Бог съществува като абсолютно независим създател и повелител на Вселената.
2. Животът има смисъл, когато човек обича, труди се и крачи напред.
3. Душата е безсмъртна.
4. Любовта е единственият неизчерпаем извор на вяра в живота.
5. Мисията на поета е да възвръща хората към човечността, а човечността е дело на любовта.
Спектакълът ни E животът на духа, преживяващ патос, страст, терзание, болка, милосърдие и състрадание. Дали във времето, в което живеем разумът безвъзвратно е надмогнал чувствата?“. Димитър Стоянович, който е автор на драматизацията, коментира: „Парижката Света Богородица“ е дреха, изтъкана от бляскави думи, която никога не се къса. Зимата ще те топли, лятото ще носи хлад на сърцето ти. Ще ти служи за завивка, под която ще сънуваш приказни истории за любов, коварство, страст и падение. Такава дреха не остарява. Понякога трябва само да бъде извадена от гардероба, за да бъде изтупана от праха на годините и проветрена от нафталина на дребнотемието. Опитахме се не да преразказваме, а да преосмисляме. Да гледаме нагоре, без да забравяме върху какво сме стъпили. Дано радостта от този процес се окаже заразна.“
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
