София. Прекрасни икони тези дни носят необикновена наслада на свикналите да откриват своите светци най-вече в божиите храмове. Лили Владимирова подреди несъмнено въздействащите си творения в експозицията "Вяра" - за откриването на галерия "Нюанс". Изисканото пространство в центъра на София е изпълнено с уникална енергия, излъчвана от образите на Света Богородица, Исус Христос, Архангел Михаил, Свети Георги Победоносец, Свети Йоан Рилски, Свети Димитър, Свети Йоан Кръстител, Свети Панталеймон, Свети Николай... В "Тайната вечеря", "Успение Богородично", "Влизане в Йерусалим" и другите сцени като "Рождество" и "Възнесение Христово" има истинска драматургия. Носи се усещането за извисеното и трансцеденталното - но без високомерие към земното и всекидневното. Лили постига завладяваща хармония между църковния канон, славянската традиция и своята артистичност. В нейните интерпретации духът на средновековната живопис звучи модерно. Неслучайно през първите два дни след премиерата известната художничка получи две повече от сериозни покани. Първата е от руския посланик, Негово Превъзходителство Юрий Исаков - да направи изложба в Думата. "Той е човек с изумителна обща култура - с лекота коментира различните школи в иконописта", сподели Лили. Втората е за версинаж в манастир на гръцкия остров Корфу. Неслучайно работи на Лили са гордост на частни колекционери в България, Гърция, Франция, Италия, Германия и Русия. Скоро тя ще създаде иконите за параклиса на Цветелина Бориславова.
"Лили рисува всяка икона поне по месец. Само позлатяването със специалната четка с един косъм от катерица й отнема по четири-пет дни.", коментира Емил Чушев. Елитният реставратор е другият собственик на галерията. Общата им арт история започва в неговото ателие в Бояна. Владимир Житенски, съпругът на Лили, е стар приятел с Емил още от времето, когато кандидатстват заедно "реставрация" в Академията. Двамата изографисват икони в началото на пътя. Лили, която завършва "Стенопис" при професор Димо Заимов, за десетина години е извън светлината на прожекторите, за да си гледа децата - 16-годишният днес Петър, който неотдавна започва да рисува, и първокласникът Мартин, вече подражаващ на батко си. През това време младата дама проектира и изписва кръщелната зала в столичния храм "Свети Георги Победоносец" и майстори иконите в централния корпус. Нейно творение са стенописите в църквата "Рождество Богородично" в Житен и сцената "Моление о чаше" в "Свети Илия" в софийското село Голяновци. Работи и монументална живопис за частни имения в София и страната. През 2007-а Владо, също магистър по стенопис, води Лили при Чушев. Реставраторът бързо вижда у нея маниакалната прецизност и перфекционизъм. Сред последните й арт подвизи са образите за иконостаса в "Успение Богородично" в Осиковска Лакавица.
"Владо е първият ми вдъхновител - с него още през 1996 г. нарисувахме заедно "Свети Георги Победоносец", а на Емил дължа много. След 10 години вкъщи си мислех, че съм забравила всичко, че няма да се справя. Дори не знаех какво точно искам. А сега знам пет икони напред какво ще рисувам.", признава Лили. Първата й икона от новото летоброене е на Свети Георги. И досега тя се чувства най-добре в четириетажната къща в Бояна, изпълнена с работилници - сградата е строена през 30-те години на миналия век и из някогашното село се говори, че в нея се е вихрил най-нашумелият царски шивач. "Там се случва моята магия. През ваканциите не мога да рисувам. За разлика от Владо - 20 години не беше хващал четка. Скоро бяхме на ски - с децата се пускахме по пистите, а той се затвори в хотела и сътвори двадесетина акварела".
Емил пък се изживява най-пълнокръвно край морето - в караваната и пред статива в пясъка на първа линия в къмпинг "Градина". Зарежда от София 10-15 дъски и започва - от май до септември. Любимият му светец е Йоан Кръстител. Наследниците на Чушев също са се посветили на бизнеса в изкуството - синът му управлява къщата в Бояна, а дъщерята завършва арт мениджмънт в НБУ.
Лили и Емил разказват, че от пръв поглед си паднали по сградата на "Денкоглу", където вече се намира "Нюанс" - високи тавани, вътрешен двор и буржоазно излъчване. Австрийци я строят за банка през 1925-а. В съседната барака, която се трансформира в част от галерията, пък се провеждат първите репетиции на "Щурците". Владимирова и Чушев са категорични - хората минават случайно по улицата, но когато мернат иконите, съвсем осъзнато влизат, за да им се насладят. Колегата им Вальо Ангелов, който, разбира се, дошъл нарочно, дори се познал в образа на пророк Елисей.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
