Прелестите на отечествената природа, ослепителната хармония от багри, звукове, духовни послания и стародавни поверия и обреди привличат редица съвременни български художници. Но малцина успяват да се докоснат до интимните послания на народната душа и да ги въплътят в завладяващи пейзажи. Огнян Механджиев е от тях.
Той е отдавна известен на публиката и художествената критика с това че демонстрира завидно упорство в художествените си търсения и експериментите с различни стилове - от формалистичните фойерверки и концептуални разработки до традиционните реалистични пейзажи, от пластическите експресии до спокойните натюрморти, които излъчват нега, мечтателност и патриархален уют. Без съмнение най-впечатляващи са неговите опити да пресъздаде магнетичното излъчване на българската природа. Години наред Огнян Механджиев съзерцава мелнишките хълмове, суровите пейзажи на Рила и Пирин, мистичните видения на Беласица и Рожен, човешки одухотворените къщи на Копривщица или приличащите на прадревни чудовища беснеещи вълни на Черно море.
Художникът иска да улови вътрешните пейзажи на българския дух. Ето защо той толкова често се връща към родното излъчване - цветята, дърветата, хълмовете, зъберите, урвите, реките, ждрелата, поляните, къщите, църквите, хората, добитъка - всичко му говори за изконно българското. Най-силно е привличано въображението на художника от пейзажите в Пирин, Беласица и Родопите. Впечатлява ни внушителна серия творби,
посветени на Мелник или Рожен
Редица големи маслени платна на тази тема издават възторга, пиетата, преклонението на твореца пред мистичното излъчване на Мелник и Рожен. В творбите "Пясъчници" и "Край Мелник" виждаме човешки одухотворените малки къщурки, сгушени в подножието на величествените мелнишки пясъчни пирамиди. Небето и хоризонтът уж са стъмени, но излъчват една приказна и мамеща с благородството си светлина, която придава героичен ореол на пейзажа. Богатството на палитрата у Огнян Механджиев избухва когато съзерцава върхове, ждрела, хълмове, долини, дървета, реки, залези и изгреви в любимите му планини. Великолепна илюстрация в това отношение са: "Вихрен", "Отражения", "Рапсодия в злато", "Пейзаж край река", "Ноктюрно", "Край града", "Късно слънце", "Есен", "Зима". Тези творби говорят за силното поетическо чувство на автора, за умението му да открива в посланията на природата истинските основания на красотата, благородството, нежността, любовта, хармонията. Ето защо бихме могли да наречем подобен род творби лирикопластически въздишки, песенноцветови рапсодии.
Не по-малко силно е увлечението на нашия автор по
магията на възрожденските къщи
църкви, и манастири. Прелестна илюстрация в това отношение са работите му "Рилският манастир", която впечатлява със своята монументалност и изчистеност и "Зографският манастир", където отделните сгради напомнят за горящи свещи в цветовата магия и многобагрие на природата. Търсенето на човешкото излъчване, на интимното, нежното, прочувственото бележи творби като "Роженският манастир", "Копривщица", "Ковачевица", "Възрожденски къщи", "Долен", "Българско възраждане", "Несебър", "Черквата в Благоевград", "Български светилник" и пр.
Съзерцавайки възрожденската българска къща, художникът иска да усети в нея ритъма на народните песни и танци, да пресъздаде цялата гама от неповторимата национална културна специфика. Той добре владее хармонията на цветовете - от златната охра през светлата охра към кадмия и неаполитанско жълтото; от индиговото през прускосиньото, от ултрамарин към кобалт и цьолинблау; от вандайк през краплак, кармин, цинобър и оранж; от боровозелено през оксиднозелено, от веронез към маслиненозелено... Но дори и опитите с формата при Огнян Механджиев, както и играта на багрите са подчинени на основната му цел да усети, да пресъздаде, да пресътвори, да открои рефлексиите на националното самосъзнание, пулсациите на отечествената природа и дух, измеренията на националното светоусещане.
Специално трябва да отбележим и постиженията на Огнян Механджиев в областта на пастела, литографията и графиката. Ако в творбите, изпълнени с масло, авторът е дал пълна воля на разгръщането на цветовата полифония, то в графиката и литографията често пъти е
по-сдържан и прибран
и залага повече на изчистената концепция на фигуралните композиции и на подтекста - почти винаги в тези свои работи той не търси реалистичния рисунък (за разлика от творбите му с масло), а разчита предимно на подтекста, който натоварва с многопосочни алюзии, реминисценции, скрити парафрази от други художници (разбира се, пречупени през неговото оригинално виждане), а понякога дори и на пръв поглед самоцелна игра на формите, обемите и пространствата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
