Иде ли реч за учене на чужд език, сме склонни да мислим, че децата се справят най-добре. Това обаче може и да не е съвсем вярно и има редица допълнителни ползи от започването на по-късен етап, пише БиБиСи.
Забързана сутрин в двуезична детска градина в северната част на Лондон. Родителите помагат на децата си да се съблекат. Учителите ги поздравяват с "Buenos dias!" ("Добър ден" на испански). На площадката малко момиче моли косата й да бъде вързана на "coleta" ("плитка" на испански), а след това хвърля топка и виква "Catch!" ("Дръж!" на английски).
"На тази възраст децата не учат език – те го попиват", казва директорът на училището Кармен Рамперсад. За много от децата испанският е трети или дори четвърти език. Сред майчините им езици са хърватски, корейски и холандски. Ако сравним тези постижения с усилията на един средностатистически човек на урок по чужд език, лесно може да стигнем до извода, че е по-лесно да се започне отрано.
Науката обаче предлага много по-комплексна гледна точка за начина, по който се променя връзката на хората с езиците с течение на годините.
Различните етапи на живота предлагат различни предимства в ученето на езици. Бебетата например имат по-добър слух за различни звуци, малките деца могат да прихванат различни произношения с изумителна бързина, а възрастните могат да се съсредоточат за по-дълго време и имат ключови умения като грамотност, които помагат постоянно да разширяват речника си, дори и на родния език. Редица други фактори, като социалните обстоятелства, методите на обучение и дори любовта и приятелството, също могат да повлияят на броя езици, които човек говори, и на степента, в която ги владее.
"Не всичко се влошава с напредване на възрастта", коментира Антонела Сораче, преподавател по развитие на лингвистиката и директор на Центъра по въпросите на двуезичието в Университета в Единбург. Тя дава пример с метода, при който в класна стая преподавател обяснява определени правила. По думите й децата се представят по-зле при този начин на учене, защото нямат контрол над процеса на заучаване и способности за поддържане на внимание и запаметяване. "Възрастните са много по-добри тук. Така че това е едно нещо, което се подобрява с напредване на възрастта", допълва Сораче.
Изследване на учени от Израел показва, че възрастните са по-добри и в овладяването на изкуствени морфологични правила и прилагането им към нови думи в лабораторна среда.
Учените сравнили три отделни групи – 8-годишни, 12-годишни и младежи. Последните се представили по-добре от другите две групи, а 12-годишните постигнали по-добри резултати от по-малките деца. Изводите от проучването се доближават до тези от друго дългогодишно изследване, направено срез почти 2 хил. изучаващи английски език хора с два майчини езика - каталунски и испански: по-късно започналите овладявали новия език по-лесно от по-рано започналите.
Според учените от Израел е възможно по-възрастните участници в експеримента да са били облагодетелствани от умения, които идват със съзряването – например по-напредналите стратегии за решаване на проблеми и по-големия езиков опит. С други думи, по-възрастните ученици обикновено знаят доста повече за себе си и за света и могат да използват тези познания, за да обработват нова информация.
Това, в което малки деца се справят отлично, е индиректното учене: слушането на чужденци и имитирането им. Този метод обаче изисква да се прекарва много време с чужденците.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
