Христо Мутафчиев е другарят господин Топузов във възродената пиеса на големия Иван Радоев
Прея Осасей, която демонстрира глас и артистичност в "Музикална академия" на TV7, се кипри като новата Човекоядка "зад канала". Малкият градски театър възроди пиесата на Иван Радоев, писана преди 40 години. Екзотичното момиче с баща нигериец явно се чувства добре сред звездите на трупата и с танцова стъпка се движи съвсем адекватно под прожекторите.
Някога, когато Младен Киселов пръв постави в театър "София" горчиво-смешния текст на славния драматург, като медицинската самодива, грижеща се за възрастните хора, се фръцкаше красавица с изразителното име Фани Фагир. Тя беше толкова ефектна, че Киселов дори се залюби с нея. Поне засега около Прея няма сигнали за подобен задкулисен роман.
По Радоев героите трябва да бъдат на преклонна възраст, тъй като всичко се случва в старчески дом над село Геша. По Бина Харалампиева обаче на сцената има достатъчно млади хора, които се концентрират най-вече върху непреходните за родината ни послания на Радоев, без да се притесняват от формалните различния с персонажите. Според нея, а най-вероятно и според публиката, която помни, тук и сега малко емоции, личности и събития са по-различни от тези през 70-те и 80-те години на предишното столетие. Всички вкупом и откровено продължаваме да правим едни и същи грешки. Българският модел се оглежда в затвореното общество - добри и изстрадали мъже и жени без бъдеще и почти без надежди вечно очакват неидващите си деца. Но вместо тях пристига другарят господин Топузов - хитър манипулатор, който без свян търгува с чувствата на наивниците, превърнали се с радост в негови жертви. Той веднага завъртва серия от интриги в своя полза - безпардонен, циничен, винаги актуален.
"Топузов е събирателен образ на всички боклуци в политиката, които се опитват да ни управляват. Не знам дали някога ще успеем да се отървем от тях", коментира Христо Мутафчиев. Така припомня, че ако днес "Човекоядката" звучи като драматургия, то преди няколко десетилетия си беше чиста проба непокорство, което се наказваше съвсем нехудожествено. Да припомним, че "Човекоядката" беше спасена от сваляне (но не и от заклеймяване), едва след като Тодор Живков я изгледа докрай. Тогава - 500 представления - Тодор Колев беше Топузов. Но Мутафчиев не предпочита да бъде сравняван с него. "Той е велик", мотивира се лаконично Христо. "Само с обич можем да победим омразата. Най-важното е да не превръщаме България в старчески дом", казва Бина Харалампиева. Тя поставя различни акценти от 2014-та - рапиране, реплики за КТБ, задявки с жълтата преса, болката на емиграцията... Пиесата обаче е зловещо съвременна и без тях.
Илка Зафирова е единствената, която идва от постановката на Младен Киселов. Като нямата Йота, проговаряща след удар в главата, сега се изявява Светлана Янчева. Василена Атанасова, Ирини Жамбонас, Албена Михова, Филип Аврамов, Емил Котев, Петър Калчев, Евгени Будинов влизат в кожата на малките хора, както се казваше по соцреализма.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
