„Има ли все още секс в града“ пита Кандис Бушнел в новия си провокативен роман, който формално не е продължение на „Сексът и градът“, но днес, почти 20 години по-късно, имаме чувството, че сме на късна закуска със същите типажи, но вече на средна възраст. Това е остроумна, жива и саркастична история за живота след 50, когато децата си отиват (заедно с повечето от естрогена), когато бракът се разклаща и понякога се разпада, а жените вече не искат да се приспособяват. Това е време, когато осъзнават, че такива, каквато са, са абсолютно достатъчни. Че това, което носят, е всичко, което е нужно, и това, което са направили, е най-доброто, което са можели да направят. И това, което им предстои, е наградата, която заслужено трябва да си подарят – нова свобода, ново начало, нова любов. Защото 60 е новото 40.
Преди повече от 20 години Кандис Бушнел създава културен феномен, когато в колонките на седмичен вестник описва с остроумие и брутална откровеност живота на „висока скорост“ в средите на еманципирани градски жени и ексцентрични преуспяващи мъжкари в Манхатън. Тези колонки прерастват в книга – „Сексът и градът“, а по-късно в култовия тв сериал със същото име.
За изминалите години Кандис Бушнел има зад гърба си и два филма, две шоу програми и седем издадени книги. Омъжва се, взима си куче, живее в страхотен апартамент в Манхатън, а годините на срещи в търсене на Подходящия остават далеч в миналото. Но следва период, в който губи майка си, кучето й умира, а бракът й се проваля. След развода си се сблъсква с възрастова дискриминация - независимо че има необходимата сума в сметката си, банката отказва да продължи ипотеката й, защото е необвързана, сама жена над 50. Кандис замества Манхатън с Кънектикът, където пише три книги, които издателите й отказват да издадат. Тогава й се обажда Тина Браун - легендарната редакторка на Vanity Fair и The New Yorker - с идея за история: какво е да ходиш по срещи след 50 и кои са новите места за запознанства. Бушнел първоначално отказва, но впоследствие размисля и приема.
„Бях омъжена дълги години и си мислех, че няма отново да ми се наложи да ходя по срещи – казва вече 60-годишната Бушнел в интервю. – Но ако преди си бил обвързан, съществува много силен натиск от страна на близки и приятели да имаш отново връзка. И аз започнах да се чудя има ли нещо ново в света на срещите.“ Оказва се, че има много нови неща. Като например приложението за запознанства Tinder. И кутретата – млади мъже, които с ентусиазъм преследват по-възрастни жени, дори по-големи от майките им. И лазерна процедура на дамските интимни части за подобряване на сексуалния живот, наречена „Мона Лиза“, която обаче е болезнена и почти никога не се покрива от здравната осигуровка.
Всичко това Бушнел изследва и преживява заедно с приятелките си Саси, Кити, Куини, Тилда Тия и Мерилин и го включва в новата си книга „Има ли все още секс в града“. В нея съчетава автобиографичност с художествена измислица и превръща романа в ценен съветник за жените над 50, когато бракът вече не е същият – при някои е разклатен, а при други се стига до развод. Пише за романтичните срещи и типовете мъже, с които излизат зрелите жени. Засяга и някои трогателни аспекти на това, което нарича „лудост на средната възраст“: смърт на родител, изолацията след развод, болката, че дори и най-страхотните от нас стават невидими и след тях никой не се обръща. Когато тя и нейните приятелки се завръщат към срещите, Бушнел открива, че жените все още харчат пари, които нямат, за скъпи кремове и неудобни обувки, за да привлекат вниманието на мъже, които не ги заслужават. И наред с новата вълна от влюбващи се младоци в 20-30 години по-възрастни жени, ни среща и с познати, но попроменени типове, които обитават света на срещите – от изоставените посребрени красавци до 75-годишните свалячи, които продължават да се оглеждат за нещо под 40. „Градът е голям, но не и безкраен. Сексът винаги е бил там. Но дали сексът е най-важното нещо?“, пита Кандис Бушнел.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
