110 години от рождението на писателя
"Денят 4 януари заварва френската общественост неподготвена за смъртта на философа, писател и журналист Албер Камю, който загива при автомобилна катастрофа през 1960 г. на 46-годишна възраст.
"Струпах край себе си парижките литературни седмичници за 1960 г. и вперих очи. Същата почит. Винаги ли така се освобождава навитата с лични антипатии пружина на възхищението, когато човекът не е вече заплаха? А статиите са разпалени, похвални, цитират приятелство, разговори, взаимен експеримент и сами се издават, а до неотдавна обсаждаха Камю и никой в пресата дори не изхълца, че в това има нещо непристойно", пише Чеслав Милош, един от най-изтъкнатите полски писатели на ХХ век по повод кончината на Албер.
Камю посреща новата година в своята къща в живописния Лурмарен. Там е заедно със семейството си и своя издател Мишел Галимард. След новогодишните празници съпругата на Камю и децата му се завръщат в Париж с влак, а той самият решава да се върне във френската столица с луксозния автомобил на Галимард. За зла участ обаче, автомобилът се блъска в дърво. Камю умира веднага, а Галимард - пет дни по-късно. Съпругата и дъщеря му оцеляват. В останките на катастрофата са открити 144 страници ръкопис на Камю, озаглавен Le premier Homme (Първият човек). Приживе писателят споделял, че този недовършен роман, базиран на неговото детство в Алжир, ще бъде най-доброто му произведение.
Камю се ражда на 7 ноември 1913 г. в Алжир, в семейството на френски заселници. Остава отрано без баща по време на Първата световна война и е отгледан от майка си. Под влиянието на своя учител Луи Жермен - Камю получава стипендия и през двайсетте години на XX век учи в престижен лицей близо до Алжир. Трийсетте години обаче са трудни за младия мъж, който бил диагностициран с туберколоза. Той продължава обучението си, но задочно, тъй като бил принуден да заработва като частен учител, продавач на автомобилни части и дори като асистент в метеорологичния институт. Въпреки трудностите Камю успява да завърши философия. През трийсетте той преживява своето младежко залитане като се включва във Френската комунистическа партия. Две години по-късно обаче - през 1936 г. е обвинен в троцкизъм и е принуден да напусне. В същия период успява да се ожени и разведе.
В края на десетилетието Камю се премества в Париж. По това време Втората световна война вече започва да засяга и Франция. Камю решава да се присъедини доброволно към армията, но не е приет, заради туберкулозата. Когато немските войски влизат в Париж, Камю бяга и отива в Лион. Там се влюбва и се жени за пианистката Франсин Форе. Това се случва на 3 декември 1940 г. Двамата бягат в Алжир, но не след дълго е принуден да замине за Френските Алпи, където по съвет на лекари трябва да престои известно време. Там той започва да пише цикъл от произведения, занимаващи се с бунта. През 1942 година излиза от печат "Мита за Сизиф" - есе за абсурда, в който Камю избира Сизиф за свой герой. Така в неговото творчество се появява още един източник на романтичен оптимизъм. С патоса на философията на екзистенциализма писателят сравнява човешкия живот с героя от древногръцката митология Сизиф и вечното започване отначало. Наказан от боговете за своята прозорливост, Сизиф е осъден вечно да бута камък до върха на скала, който всеки път се претъркулва обратно до началната изходна точка.
Камю основава разсъжденията си на многобройни философски съчинения и творчеството на романисти като Достоевски, и твърди, че животът си струва да бъде изживян въпреки неговата абсурдност.
"Не е безполезно да отбележим, че абсурдът, приеман досега като заключение, ще бъде разглеждан в това есе като изходна точка. В този смисъл може да се каже, че моят анализ е отчасти непреднамерен: не би могло да се предположи до каква позиция ще ни изведе той. Тук трябва да се търси описанието на една болест на духа в най-чист вид. Засега в нея не са намесени нито метафизика, нито вяра. Това са границите и единственото пристрастие на тази книга", пише сам Камю.
В средата на четирийсетте години той се завръща в Париж, където се сприятелява с Жан-Пол Сартр. Във френската столица започва работа като журналист и редактор на забранения вестник на френската съпротива Combat. Той е редактор на вестника от 1943 до 1947 г. През 1945 г. се раждат децата му, близнаците Катрин и Жан Камю.
Една реч на писателя пред студенти и до днес впечатлява със своята откровеност и искреност. На 15 март 1945 г. той е поканен на събитие в Сорбоната. "Бих искал да говоря за онова, което винаги е било против приятелството: лъжата и омразата", започва речта си Камю. "Наистина не можем да направим нищо по-добро от това да се освободим от тези две злини. Не бива да допускаме критиката да се превръща в клевета. Нашият опонент може би има право и ние трябва да се съобразим с неговите аргументи, дори с най-незначителните. Не съм от онези, които са призвани да проповядват. Ако имах това право, бих препоръчал само едно: да се обичате. И да не отстъпвате от своите принципи. Да не се поддавате на лъжата, коварството и насилието. Когато една нация е свободна, тя е честна и силна. Тогава хората могат да открият истинските неща в живота и да се почувстват най-сетне щастливи", завършва речта си писателят.
В края на Втората световна война Камю вече е известен журналист и писател. Той изнася лекции в различни университети в САЩ и Латинска Америка. В същия период Камю преживява окончателната си раздяла със Сартр, с когото отношенията му са обтегнати заради неговото отхвърляне на комунизма.
Албер Камю става силен привърженик на т.нар. европейска интеграция. През 1944 г. основава Comite francais pour la federation europeenne, като заявява, че Европа "може да се развива само по пътя на икономическия процес, демокрацията и мира".
През 1957 г. новината, че ще бъде удостоен с Нобелова награда за литература го шокира. Той очаквал, че наградата ще спечели Андре Малро (френски писател и министър на културата). Камю получава наградата и се превръща във втория неин най-млад носител след Ръдиард Киплинг. Голямото отличие му е присъдено "за неговото значимо литературно творчество, което с прозорлива сериозност осветлява проблемите на човешката съзнателност в днешните времена".
"Вечерта, когато Камю получаваше Нобеловата награда, когато го притискаха журналистите и стряскаха фотографите, той побегна и предизвика хайка. Скри се в Апартамента над портите към Люксембургската градина и като всички отбивали се там, седна край онази маса, чиито мастилени пламъци произлизат от перото на Симон Вейл. Тази маса, струва ми се, му даваше сили против надигналата се слава - маса на личност, която толкова малко се стремеше към гласност, че почти цялото си творчество остави в ръкописи", пише Чеслав Милош.
След удостояването с наградата Камю започва да работи върху своята биография Le Premier Homme, която така и не завършва.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
