Долора Заджик, един от най-големите гласове в историята на белкантото, пристигна в Софийската опера, за да се включи в грандиозния концерт за старта на сезон № 130. Спектакълът обаче е много по-различен от когато и да е било, защото е посветен на 90 години от рождението на Николай Гяуров. Американското мецосопрано се среща с българина през 1991-а в Сан Франциско, където двамата участват в "Хованщина" на Мусоргски. Днес тя ще изпълни пророческата ария на Марфа. Италианският маестро Елио Бонкампани ще дирижира световноизвестни и български артисти, които са били партньори на великия бас - Даниела Мадзукато, Макс Рене Козоти, Цветелина Василева, Орлин Анастасов, Калуди Калудов, Димитър Станчев, Петър Бучков, Светозар Рангелов, Радостина Николаева, Костадин Андреев, Александрина Стоянова-Андреева, Атанас Младенов, Ангел Христов, Давиде Риу от школата на Райна Кабаиванска. Мирела Френи, втората съпруга на Гяуров, с която са известни като „кралската двойка“, няма да присъства на тържеството. Тя за последно пя с мъжа си в България в НДК, когато вървяха честванията за 40 години от началото на блестящата му творческа дейност. Тогава Френи изпълнява на руски монолога на Татяна от „Евгений Онегин“ от сцената с писмото, а Гяуров – арията на Гремин.
Медиите на предишното столетие наричат Николай Гяуров новият Шаляпин. „Ню Йорк таймс“ пише: „Най-хубавият и най-силният бас в света принадлежи на един 35-годишен българин, възпитаник на Московската консерватория - днес той е най-голямата звезда на „Ла Скала“ в Милано“. „Ню Йорк хералд трибюн“ добавя: „Гяуров няма равен“, а „Монреал стар“ уточнява: „Той е феномен в историята на операта“. Какъв е Гяуров в живота? Като дете свири на пиано, флигорна, кларинет, но мечтата му е цигулката. Отличен футболист – вратар на гимназиалния и на градския отбор в родния си Велинград. В началото на кариерата си постоянно е с цигара в уста – „Арда“. Папиросата и шегата не слизат от устата му. Постепенно се отказва от тютюна и дори от епизодичните чаши с коняк, но остава на кафе и е все така перфектен в поведението, маниерите и отношенията си. „Никой не знае дали късметът му е ясен или тъмен, накъде ще го завлече и как ще го тръшне“, обича да казва великият артист, цитиран от стария си приятел Теню Казака. В България винаги пее без хонорар. И винаги, щом се прибере, хуква за риба – сред любимите му съучастници в тази свещена дейност е самият Христо Бръмбаров, първият учител на световния певец. Обичаше високите скорости, шофираше като професионалист, хвалят го колеги и близки в спомените си. Сред големите му страсти са още тенисът на корт и най-вече камерата – не му омръзва да снима денонощно. „Бях щастлив да бъда не само негов син, но и партньор на сцената. Когато си с толкова голям певец, всичко изглежда по-лесно, но всъщност е много отговорно, защото навлизаш в свят на висока интерпретация. Трябва да вникнеш в него, за да откриеш замисъла. Но баща ми разбираше всеки мой знак и работехме с лекота. Наследих изключителната му самокритичност. Дори на върха той винаги прослушваше записите си. Взискателността му към себе си и другите беше почти травмираща. Себеконтролът му действаше до краен предел. Беше пестелив и лаконичен – дори на финала на земния си път. Винаги се е страхувал от болести. Три седмици преди кончината си разбра, че нещата са необратими. Разбра и прие реалността. Напусна този свят необичайно спокоен“, разказа преди време пред „Стандарт“ диригентът Владимир Гяуров. „Никога не съм гледал на дядо си като на знаменитост – той просто беше моят дядо. Като дете не си давах сметка кой е. След като станах актьор, осъзнах, че имаме нещо общо – той винаги е стремял да развива ролята си, никога не я оставял там, докъдето е стигнал на премиерата. Същото се стремя да правя и аз“, споделя пък Мартин Гяуров, внукът на великия бас.
Мирела Френи, която много рядко дава интервюта за български медии, и досега – 15 години след смъртта на Гяуров, не може да свикне с отсъствието му. Двамата имат невероятна връзка в продължение на почти три десетилетия. Те се разбираха без думи, само с поглед, твърдят от обкръжението им. Толкова са привързани един към друг, че Гяуров пожелава да бъде погребан в Модена – за да бъде по-близко до жена си. „Това няма общо с родината му, той остана патриот до последно“, казват от семейството. Когато Гяуров умира на 2 юни 2004-а, всички театри в Италия обявяват траур.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
