"Казваме ли ние истината за миналото си? Казваме ли ние истината за настоящето? За да се надяваме, че бъдещето ни ще бъде истина!" – това беше само една от мъдростите на Никола Корабов. Кинаджията професор, който сътвори няколко от най-големите български филми на всички времена, почина на 87. Човекът, създал "Тютюн", "Иван Кондарев", "Юлия Вревска", "Гневно пътуване", "Орисия" си отиде разочарован от разни неща и разни личности в гилдията, която шумно се тупа в гърдите, че се е отдала безкористно на седмото изкуство. Мечтата му да разкаже трагедията на цигуларя Сашо Сладура отлетя с него към рая – проектът му все не минаваше, все нещо в него не се харесваше на вездесъщите властелини на комисиите. Другият му голям някогашен мерак беше "Легенда за Сибин". Но от екранни експерименти за хиляди левове от данъкоплатците не оставаше квота за Корабов. Напразно той споделяше надеждата си киното ни да тръгне по пътя на катарзиса, към пречистването от лъжите и историческите конспирации. Така било при демокрацията, не се колебаеше Корабов. Така се стигало до реалната промяна. Чудеше се защо не извадят архивите на Държавна сигурност, които са си страшна тема, както и да ги погледнеш. "Би могла да прозвучи като извинение на властта към собствения си народ", беше убеден Корабов. И с иронията на интелектуалеца коментираше наградите, които в България обикновено ги дават, когато "младите", "умните" и "красивите" вече са отписали действително можещите доайени интелектуалци. Когато му връчваха гран при на "Любовта е лудост" за принос, той изговори горчива изповед. "Антихрист" на Емилиян Станев завършва така: "А мен, поруганият българин, кой ще ме погледне?!" Като се каже за цялостно творчество, се затваря кръг, от който няма излизане. Ти си ходи с пенсийката. Извинявайте, но кинорежисьорът е като писателя, композитора, художника. Докато е жив, трябва да снима филми. В нашето кино обаче съвсем не е така! Но какво да се прави. Борим се, доколкото можем. Благодарен съм на много хора, които са рискували с мен - Димитър Димов, Емилиян Станев, Николай Хайтов. Благодаря на Негово височайшо величество Зрителя, с който тухла по тухла сривахме неистините на съвремието ни. Това не беше лека работа. Искам да снимам "Антихрист" на Емилян Станев и историята на виртуоза Сашо Сладура, убит брутално в лагера Ловеч. Без "преди" няма нито "сега", нито "бъдеще". Изкуството с еднаква сила може да изказва както истини, така и лъжи".
Случаят "Тютюн"
Дебютира с "Димитровградци" - заедно с Дочо Мундров. През 1959-а излиза вторият му филм - "Малката". Корабов чете "Тютюн" за първи път, докато учи в московската киноакадемия. Градските легенди около феноменалния роман на Димитър Димов са достигнали и до СССР. Апокрифната сага го сграбчва на мига – защото гениалният автор описва нашенците като никой друг. "Димов смяташе, че българките са подчинени на бита и човешкото е изчезнало в тях. Затова неговата Ирина е съвсем различна. Първо ми отказа да стане сценарист – нищо не разбирал от кино. Но го убедих, че само авторът може да превърне дебелия си роман в сценарий от 160 страници и да запази отличните диалози". И писателят, и кинаджията искат да представят Ирина като фатална жена и европейка, която обаче стъпва здраво на земята. И оттук започва ходенето по мъките. За ролята на енигматичната лекарка започва нечувана и невиждана дотогава битка. Звънят дори от ЦК на БКП. Синодални чиновници пишат заплашителни писма. Сред спряганите имена са все хубави и талантливи жени – от Виолета Минкова и Жени Божилова до Стефка Берова. Кинематографията е готова да плати огромен хонорар дори на звезда от чужбина.
Но изборът на тандема е Невена Коканова, стажант актриса от Ямболския театър, която няма тапия от ВИТИЗ - първо пробвана за дописания образ на комунистката Лила. Художествените съвети изпадат в ступор заради нелегитимността на Невена, но Димов и Корабов са категорични. "Излъчваше необяснимо огромен чар. Цялата сложност на жената. Почувствах се като професор Хигинс в "Пигмалион", спомня си Корабов. От блондинка я превръща в страстна брюнетка. От провинциалистка в дама от хайлайфа. От плахо момиче в дръзка манипулаторка на мъжете. На финала "горе" се предават. Невена първо се тресе от ужас, че ще провали проекта, но после сякаш се преражда пред камерите. Димов, наричан "еротик" и "фройдист", и Корабов, недолюбван от цензурите, дръзко извършват невъзможното – правят модерна сага, изпълнени с лични драми и трагедии на фона на историята в България и на Балканите. Близо 4 милиона и половина гледат "Тютюн" – абсолютно невъзможно и недостижимо за днешните баш майстори. По време на фестивала в Кан през 1963-а Андре Мороа, шеф на журито, целува ръката на Невена: "Вие докоснахте душата ми". Корабов няма смокинг за червения килим – прекрояват му този, с който Йордан Матев играе Борис Морев. Точно на този фест в Кан се въртят „Осем и половина", "Гепардът", "Харакири", "Изкуството да бъдеш обичана". Корабов и Невена, тогава само на 22, са сред Федерико Фелини, Алфред Хичкок, Клаудия Кардинале, Жана Моро, Грегъри Пек, Бърт Ланкастър. В "Тютюн" играят още големите Стефан Пейчев, Георги Стаматов, Иван Димов, Петър Слабаков. Корабов е избрал в Берлин за Фон Гайер – възлов персонаж в романа – Волфганг Ланхоф. Гледа представления в "Дойчес театър", чиито шеф тогава е самият Бертолд Брехт. И кани германеца, който веднага се съгласява да снима у нас и дори учи репликите си на български, защото Корабов е непреклонен в това. "Невена остана Ирина до края на живота си – красива, аристократична, грациозна", припомни неотдавна Корабов. Въобще той има таланта да открива красиви и ефектни жени за киното. В следващия му филм "Вула" това е Надежда Ранджева, бъдещата съпруга на Вили Казасян.
Корабов обаче е изхвърлен за година от Кинематографията след премиерата на неудобния филм за четата на Христо Ботев "Свобода или смърт" – в него нищо не изглежда така, както е в учебниците. Митът е сринат. Патриотизмът има различен знак – от Дунав до връх Вола. А Милен Пенев, който влиза в кожата на гениалния поет и революционер, не създава очаквания от критиците и конюктурата образ. Въобще страхотният актьор винаги е наопаки. Все още не се знае, или по-точно – не се говори публично - за съмнителната му смърт в софийска градинка.
"Орисия" е блокиран за няколко години – Смолян не бил показан достойно за социалистическия имидж, към който се стремял цялата държава, а бил в натура – едно към едно. После обаче световен продуцент купува лентата тъкмо заради това, че в нея всичко е автентично, без комунистически пудри.
Когато Корабов се заема с "Иван Кондарев", отново настоява авторът да бъде сценарист. Другият великан в националнната ни литература, Емилиян Станев, обаче му отказва и тотално му се доверява. И Корабов пише сценария с Никола Тихолов. Останалото е история. Както каза Йосиф Сърчаджиев, негов главен герой в чудесния филм "Гневно пътуване", от миналото остават само бляскавите личности като Корабов.
Откровения
"Русе е моят град. Дунавът го свързваше повече с Европа, отколкото с България. Всички жители знаеха, че могат винаги да отидат до Букурещ, Будапеща, Белград, Чехия и до Виена с кораби. И пътуваха. Така нареченото "Доходно здание" е чист виенски барок. Друга такава сграда в България няма. Първата болница в родния ми град е направена още през 1860 г., Хиршовата железница е от 1864 г. Тя има стойността на Суецкия канал като връзка между Европа и Азия. Корабови са заможна фамилия. Прадядо ми е имал мощни гемии. Дядо ми пък става доброволец в Сръбско-българската война. Тогавашните руски офицери го питали как се казва. Отвърнал Стефан Антонов - фамилия няма. "А какво е работил баща ти?", полюбопитствали те. "Пренасял дървен материал с гемии, нещо като кораб". "Ще се казваш Корабов", предложили руснаците.
"От дете имам огромна слабост към киното. Помагах на човека, който продаваше лимонада и фастъци в четирите градски салона, а той ме пускаше да гледам филми без пари. Знаех наизуст всички сцени".
Корабов влиза във ВИТИЗ през 1948-а в класа на Боян Дановски и Стефан Сърчаджиев. Когато се чудят кого да изпратят в Москва да учи кинорежисура във ВГИК, ректорът предложил: "Вземете Корабов. Непрекъснато снима на улицата".
Ламбо:
Искаше да правим "Легенда за Сибин"
"Отиде си още един голям творец на киното ни. Щастлив съм, че имах късмета да работя с него. Напоследък чувах, че не е добре, но все се надявах, че ще се оправи. Благодарен съм на Корабов. Той пръв повярва в мен, че ставам и за други роли, а не само за онези с пистолетите като в "Километрите". Навремето нямаше проби. Преди да започнем "Иван Кондарев", той ми каза: "Ричард Бъртън би могъл да изиграе Джупуна, но тъй като това няма как да стане, ти ще се заемеш с ролята". Направо изтръпнах от сравнението. Романът е много ясен. Неслучайно и Корабов припомняше: "Емилиян Станев така го е написал, че трябва само да го изиграете. Имаше и забавни моменти. По принцип първо "усвоявахме" терена, а на другия ден снимахме. Когато се качихме на върха на планината за кадъра, в който Кондарев показва на Христина красотата на природата, снегът беше толкова дълбок, че се наложи да се движим в индианска нишка. А Корабов четеше сценария с патос: "Те вървяха между вековните борове". А тях вече ги нямаше.
Докато снимахме "Юлия Вревска", бяхме дълго време заедно в Москва и в Санкт Петербург. Беше там като у дома си. Преживяваше всичко, палеше се, говореше, обясняваше – тогава това на нас, по-младите актьори, ни се виждаше малко странно. А той винаги е бил много готин, ерудиран, всеотдаен, обичащ киното човек. По едно време правехме страхотни планове. Искаше да играя в "Легенда за Сибин – преславският княз". Говорехме и за "Антихрист". Обожаваше творбите на Емилиян Станев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
