Журналистът Исак Гозес и Никола Манев преди две години седят в парижкото ателие на художника. Свързва ги над 20-годишно приятелство. „Бяхме изпили заедно много мастика, бяхме пекли агнета, бяхме се карали и сдобрявали - знаех всички негови истории, но никога не бях виждал как рисува. Рисуването за него бе интимен акт като любовта. Там той не допускаше никого. Помолих го да вземе четката. Заради една снимка. Направи го с нежелание, за да не ми скърши хатъра. Болестта вече го беше стопила. Без да го изричаме, знаехме, че се виждаме за последен път. Тогава той ми каза: „Искам да напишеш книга за мен. В нея разкажи за любовите ми: Към живота, картините, виното, жените.“ Нищо не му отвърнах. Не обещах. Дни след като той си отиде от този свят, си дадох сметка, че трябва да изпълня молбата му. Не беше решение, а дълг към приятеля“, споделя Гозес за биографичния роман „Живея в светлина“ /“Хермес“/. „Париж ме направи българин. Тук разбрах, че имаме качества, които французите нямат, че сме по-чувствителни, по-сърдечни и по-топли от тях. Че се влюбваме на мига, а там приятелството се планира и готви 25 години. Ако съм постигнал нещо във Франция, ако имам някаква тежест, ако по света моите картини носят радост на всякакви хора и раси, то е, защото съм български художник. Първата си картина в Париж продадох за каса бордо, а втората – за кожено яке. Нямах самочувствие - идвах от свят, който тук смятаха за второ качество. Но мина време и започнах да се тупам по гърдите: „Булгар, булгар“. За мен България си остана вечен мираж. В който и свят да съм, винаги ще я нося като ранена птица в сърцето си“, признава Никола Манев в томчето.
Животът на художника преминава от Чирпан, през София, Варна, Париж. Дните му са изпълнени с любопитни срещи и събития... „Всичко беше много интересно - лудостта на детските му години, срещата с учителя Васил Стоилов, първите любови, за съжаление нещастни, началото в Париж". "Манев бе подписал около 4000 картини, но нито един брачен договор. Това е странно за човек, който не може без жени, а получава нервна криза, когато стане дума за законно семейство. Естествено любимите му, когато разберат това, рано или късно си тръгват, в резултат на което той доста е страдал. Беше по чирпански ревнив и по французки любвеобилен“, разкрива Гозес за стария си боен другар. „Имах чувството, че всеки миг Кольо ме гледа. Отгоре. Обхвана ме страх, че ако внезапно се случи нещо с мен и го последвам, ако умра, няма да мога да завърша книгата. Това ме ужасяваше. Никола Манев беше странен човек. Да оставим настрана таланта и творчеството му. Те ще са тема на изкуствоведите. Той не беше богат, пресмяташе всяка стотинка, но се оказа безкрайна щедър: подари картини за шест галерии и една къща в Чирпан. Обичаше славата, а беше доста стеснителен. Но имаше нещо, което доста го различаваше от останалите: Той никога не каза лоша дума за друг човек. Дори за строителния предприемач, който го окраде с огромна сума пари. За 50 години Франция сигурно му е дала и отнела много. Но това, което не можа да му вземе, бе любовта му към България. С нея той си отиде от този свят“, категоричен е Гозес.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
