Театърът без смях е като човек без душа

Не е срамно да си Марко Тотев, ако останеш честен и почтен, казва Николай Гундеров

Театърът без смях е като човек без душа | StandartNews.com

Сред истерията на протестите и разноликата зараза Николай Гундеров – актьор, режисьор и писател, признат в арт средите на Европа, реши да припомни някои истини за народопсихологията ни. При това от първата ни сцена – в Народния театър. Темата – за фундаменталния принос на автентичния национален герой във всички области на живота и за българския принцип в законите на вселената. В документалната комедия "Завещанието на Марко Тотев" Гундеров като същински нотариус обявява за първи път публично наследството на  един от най-големите ни гении на всички времена. Измежду многото изобретения на Марко Тотев авторът и изпълнител демонстрира и два уреда, за чието съществувание световната наука не подозира, а именно - "проверител на чувства  между напълно непознати лица" и "домашния разбивач на атоми", който успешно може да се справи и с коронавирус.

Марко Тотев е първият нашенски класик на неуспеха. Освен извор на неизчерпаем хумор, той е метафора на съвременника, който от герой е превърнат в симпатичен антигерой и донякъде в непроменлива величина на всичко, което не може да се случи. Практик, творец, изобретател, въздържател, изследовател, ухажор и мислител – Марко Тотев навсякъде оставя вечния си отпечатък. Защото ако зад всеки успех се крие нечие име, то тук, в родината, зад всеки провал гордо стои Марко Тотев. Самият Николай Гундеров обаче е доста успешен. Първо завършва  „Славянски филологии“ в Софийския университет „Свети Климент Охридски” и „Режисура и драматургия“ в Академията за изящни изкуства в Прага. После работи като режисьор в български и чешки театри. Носител е на национални и международни награди – от Париж, Варшава, Прага, София, от „Южна пролет” за стихосбирката си „Синтаксис на грижите”. През 2014-а публиката на гранд фестивала на смеха в Чехия го избира за свой фаворит. Негови пиеси печелят конкурсите на  Театър 199 и „Нова българска драма”, Гундеров има и „Аскеер“. А главният редактор на най-авторитетното чешко издание за театър „Диваделни новини”, критикът Ян Коларж, отбелязва: ”Авторсият театър побеждава. Българският режисьор Николай Гундеров, който постави „Слуга на двама господари” е гений на идеи и сценични гегове”. Пак в Прага вестник „Деник” отбелязва, че това е комедията на годината. 

  • Знаем ли ние кой е Марко Тотев и каква е грандиозната му роля за народа, господин Гундеров?
  • И досега учените спорят дали той не е наследник на Марк Аврелий, Марк Антоний и Марко Поло, а най-новите проучвания говорят и за родство с Крали Марко. Теорията на Тотев за пълноценен народ гласи: "Народ, в който има поне един Марко, е марков народ!" Струва ми се, че във всеки честен човек живее по един Марко Тотев. И... няма нищо страшно в това да си Марко Тотев, ако останеш човек. Това си е направо победа. Да си неудачник дори е по-достойно, отколкото да получиш орден за майстор на спорта в олимпийското надбягване за успех на всяка цена.
  • Кои са МаркоТотевците в родината тук и сега - от политиката до театъра?
  • Всеки ден се увеличават, което ще доведе до естествен прираст на населението. Ако има нещо, в което родът Тотеви остава непоклатим, това е размножаването. С това не твърдя, че ще се увеличи неуспехът, а просто, че ще продължи да бъде стабилен. А в театъра? Тотев е всеки, който вярва, че в министерството на културата комисиите не са анонимни. Ако според бащата на психологията Юнг хората се разделят на интроверти и екстроверти, то в министерството те са само експерти - и Марко Тотев може да го докаже.
  • Защо, според вас, в българската култура има емблематичен герой на провала, но не и на успеха?
  • Защото малцина могат да се наредят на челното последно място. Там битката за първенство е безпощадна и всеки, който я е спечелил, вече я е загубил.
  • А вие какъв искахте да станете, когато пораснете?
  • Дете.
  • Вие сте първият български автор, който през  90-те години направи спектакъл, изигравайки собствените си текстове. „Леки четива” стана хит в „Сфумато“, а после - и в редица европейски столици. Има ли бъдеще подобна форма в театъра - като гледаме как зомбират публиката, че ако има повече артисти на сцената и зрители в залата, ги дебне зараза?
  • Бях с двойно алиби – ако публиката не харесаше играта, щях да обвиня актьора, ако пък не й допаднеше текста, можех да размахам пръст на автора. Бях репетирал много, но точно, когато излязох пред зрителите, се спънах в отвързаните си обувки и спектакълът тръгна в неочаквана посока. От тогава си казвам – стяга ли те чепикът – отпусни му вързалките.  А дали формата „уан мен шоу” има бъдеще? Формите за курабийки не правят самите курабийки по-вкусни.
  • Чешката преса отбеляза, че спектакълът ви „Слуга на двама господари” е най-добрата комедия на годината. Има ли рецепти за комедиите?
  • Хващате един политик, разрязвате го на малки кръгчета или квадратчета (зависи от формата на главата), овалвате го в няколко чисти лъжи, включвате фурната на бавен огън и го оставяте да се пече сам в тавата, докато не пусне собствен сос. Сещам се и за десерт от узрели директори: изчиствате плода, костилките засаждате в някое министерство и след пет години няма министерство – само костилки. Консумирането - задължително със здрави протези!
  • Героите в пиесите ви се подвизават с изумителни имена - как ги избирате?
  • Сами си идват. Например на Новко Биков Митков, Дойно Пламенов или Зафирка Илкова им казвам: Чакайте, бе, хора, няма да ми стигне хартията да ви изпиша, а те – ние не сме хора, а професори, заслужили актриси, психолози... Има и герои без презиме, но най-симпатични са ми онези, на които дори да им сбъркаш името, не се обиждат. Да си представим, че около нас пъплят пламъци. Пристига пожарникарят и изважда визитка: „Добър ден, аз съм член-кореспондент, дългогодишен деятел, почетен гражданин...”  Усещате ли как и неговата визитка започва да гори?
  • С Филип Трифонов създадохте Естествен театър. Изчезват ли естествените актьори или спектакли?
  • Соколът орко, синият жерав и тюленът монах изчезват. Също така  застрашен от изчезване е и смехът в българския театър. Много бих се радвал, ако се възприемаме не като театрали, а като природозащитници.
  • При последно режисирания от вас спектакъл „Фенове” на Елин Рахнев публиката скандираше „Още, още!” Това зарадва ли ви или ви изплаши?
  • „Още” звучи по-приятно от „Стига вече”, а „Стига вече” е по-приятно от „Още”, ако ръцете на този, който говори, са върху стомаха му.
  • Легендарният режисьор Иржи Менцел отбеляза, че сте негов ученик. Това задължава ли ви?
  • Дотолкова, че ако продължавам да стоя все на един и същ чин, не си поправя шестиците и остана с примерно поведение – ще се наложи да сменя училището.
  • Христо Бойчев отбелязва за пиесата ви „Хористи”, че „такъв естествен, активен, пестелив  и резониращ диалог имат малцина драматурзи в Европа...” Как се прави диалог, когато сме заобградени от монологични хора?
  • Не се прави. Оставяте ги да си говорят сами и чакате линейката да дойде. Ако и тя закъснее, махате на първото превозно средство, качвате се в него, поздравявате шофьора и силно се надявате той да ви отговори.
  • След  двете престижни награди за драматургия какво е значението на думите във време, когато думите губят значенията си?
  • Първи начин за тяхното обезсилване е постоянното им повторение. Вторият: постоянното им премълчаване. Но нито една дума не е по-силна от мълчанието на майката, държаща детето си пред затворена декемврийска аптека, от почистващия плевелите по гроба на съпругата си алцхаймеров старец и нощуващият в чакалнята на провинциална гара поет.
  • Защо смятате, че представление без смях е като човек без душа?
  • Според Брехт театърът, в който не се смеят, е театър, над който ще се смеят. Струва ми се,че живият спектакъл има много от болестите на живия човек, но ако хуморът му е заразителен, няма ли да пожелаете да боледувате? Приятно ли ще ви е в компанията на някой мъртвец, пък бил той и професионално гримиран?
  • Какво сте искали като млад режисьор в постановките ви с класиците Филип Трифонов, Павел Поппандов, Стоянка Мутафова?
  • Да не играят като класици.
  • Спектакълът ви „Детектор на лъжата” седми сезон обира овации – днес в „Сълза и смях”. На какво се дължи дългият живот на това представление?

На евтините билети и тъмнината в салона, която помага на много мъже и жени да се срещат там без знанието на своите половинки. 

Вижте всички актуални новини от Standartnews.com

Коментирай