Принцът на мрака - Кръстникът на хеви метъл музиката - Ози Озбърн празнува 72-ия си рожден ден. Легендарният певец през последните години не е добре със здравето, но това почти не го възпрепятства да обикаля световните сцени и да издаде нов албум тази година - "Ordinary Man". Това е 12-тата му тава като солов изпълнител и общо 22-рата от началото на ненадминатата му кариера. Озбърн дори възнамерява да се върне в студиото и да запише още нова музика, която да се появи през 2021-а.
Джон Майкъл Озбърн е роден на 3 декември 1948 година в Астън, Бирмингам, Англия. Още в ранна детска възраст мечтае за музикалната сцена, която освен удоволствие, би била чудесна възможност да се отскубне от тежкото си ежедневие на дете в бедно работническо семейство. Запалва се по "Бийтълс", след като чува техни песни по радиото и решава да се пробва като вокалист. В тийнейджърските си години Ози се изявява като дребен джебчия, обирайки и няколко къщи, докато не е хванат от полицията и хвърлен зад решетките за шест месеца. От този период датира татуировката "ozzy" на пръстите на лявата му ръка. След като излиза от затвора, работи известно време като тестващ клаксони на коли в малък автомобилен завод, както и като помощник в кланица.
Първата му група е The Music Machine, след това е член на The Approach, свирейки главно ритъм енд блус. Напуска бенда след неразбирателство относно стиловата насока и се присъединява към Rare Breed, където среща Терънс "Гийзър" Бътлър, бъдещия му колега, с когото ще основат първата хеви метъл група в историята Black Sabbath. Скоро и тази формация се разпада, но Ози и Бътлър завързват приятелство. Бътлър получава покана да се присъедини към желаещите да сформират нова група бъдещи легенди китарист Тони Айоми и барабанист Бил Уорд, които идват от успешна ъндърграунд група, наречена Mythology. Ози е привикан за вокалист, Бътлър хваща баса, а към тях се присъединяват и саксофонистът Алън Кларк и още един китарист на име Джим Филипс. Новосформираната от тях група е наречена Polka Tulk Blues Band, чието име е по предложение на Ози, след като го вижда на кутия с талкова пудра. Скоро след това Кларк и Филипс напускат, поради несъвпадане на идеите и групата остава в четиричленен състав и бива прекръстена на Earth, а малко по-късно на Black Sabbath.
Стиловата насока на новата група претърпява рязка промяна, след като една вечер, гледайки филм на ужасите в бирмингамско кино, Ози е осенен от идея и се обръща към седящия до него Бътлър: "Щом хората си плащат да гледат страшни филми, защо да не си плащат да слушат и страшна музика". Това, заедно с увлечението на Бътлър по писателя фантаст и окултист Денис Уетли, става причина за написването на поредица песни на окултна тематика с тежко звучене, което се превръща в запазена марка на групата в първите четири албума, поставяйки началото на хеви метъл музиката. Албумите "Black Sabbath", "Paranoid" и "Sabbath Bloody Sabbath" се превръщат в емблематични творби в историята на жанра.
Групата изживява небивал комерсиален успех, което обаче довежда до разпуснат живот на някои членове, включително Ози, който започва все по-често да употребява алкохол и наркотици. С течение на времето китаристът Айоми все по-настоятелно налага по-прогресив ориентиран саунд и различни експерименти в стилова насока, с което Ози не е съгласен и бива изхвърлен от групата през 1979-а. Мястото му заема легенда от жанра - Рони Джеймс Дио. Зависимостта му от алкохол и наркотици се засилва, което довежда до раздяла с първата му жена Телма, от която има и две деца, Джесика и Луис, които остават да живеят при майка си. Въпреки всичко Ози не изоставя музиката и решава да започне солова кариера.
Ози се жени за дългогодишната си любов, с която и до ден днешен са неразделни, Шарън, която става и негов мениджър и заедно основават соловата му група с покойния легендарен китарист Ранди Роудс, басист Боб Дейзли и барабанист Лий Керслейк. През септември 1980-а излиза първият му албум "Blizzard of Ozz", а звученето му много наподобява ранните творби на Black Sabbath с предимно окултната си тематика и тежки китари, но по-разнообразни и технични. Албумът включва хитовите парчета "Crazy Train" и "Mr. Crowley", извели го до номер седем в класациите на САЩ.
Малко преди записването на втория студиен албум Дейзли и Керслейк са заменени от Томи Олдридж и Руди Сарзо. На 7 ноември 1981-а се появява албумът "Diary of a Madman". И той е доста успешен и Ози тръгва на международно турне. На един от концертите някой от публиката хвърля прилеп на сцената. Ози го хваща и му отхапва главата, мислейки го за играчка. Концертът е прекратен, а Ози веднага откаран в болница, за да му бъде бита ваксина против бяс. През март 1982-а основният китарист на групата и най-добър приятел на Ози Ранди Роудс загива в самолетна катастрофа, което е причината Ози да изпадне в дълбока депресия. Заплануваният албум със записи на концертите с Роудс е заменен от компилация с живи изпълнения на песни от ерата на Ози в Black Sabbath, озаглавен "Speak of the Devil". На китарата е Брад Джилис, а групата запълват Олдридж и Сарзо.
След изтичането на договора с компанията Jet Records, която до момента издава албумите му, Ози решава да премине към Epic Records. На уговорената среща се появява пиян и с два живи гълъба в ръка, единият от които освобождава, а другият убива, отново отхапвайки главата му. Компанията все пак подписва договор. Китаристът Джейк Лий заменя Джилис, а Дейзли се връща на баса, заменяйки Олдридж. През 1983-а, на 10 декември излиза новия студиен албум на Ози "Bark at the Moon". На 22 февруари 1986-а следва "The Ultimate Sin" през който въпреки хита "Shot in the Dark" е определян от много критици като най-слабия албум на Ози. Това не му пречи да е поредният комерсиален успех. На 22 октомври 1988-a идва "No Rest for the Wicked", първият аблум с дългогодишния китарист на Ози Зак Уайлд. В последвалото турне Ози се среща с бившия си колега Гийзър Бътлър, който се присъединява към стария си приятел.
След издаването на албума "No More Tears" през 1991-а, съдържащ прочувствената балада "Mama, I'm Comming Home", превърнала се в един от най-големите му хитове и написана съвместо с покойния легендарен фронтмен на Motörhead Леми Килмистър, Ози обявява, че последвалото турне ще бъде последно, след което възнамерява да се оттегли и да се отдаде на семейството си. Обиколката е увековечена в двойния албум "Live & Loud", издаден през 1993-а.
Ози обаче не удържа на думата си и през 1995-а излиза нов студиен албум, "Ozzmosis", последван от турне под многозначителния ироничен слоган "The Retirement Sucks Tour". За записите и концертните изяви са привлечени барабанистът на американската група Faith No More Майк Бордин и бъдещия басист на Металика Робърт Трухильо, който по това време свири в Suicidal Tendencies. В написването на една от песните в албума - "See You on the Other Side", участие отново взима Леми Килмистър.
Седем години трае чакането на феновете, за да излезе през 2001-а година новият албум, озаглавен "Down to Earth". Песента "Dreamer" се завърта по телевизионния ефир и се превръща в поредния му комерсиален успех. Следващият му студиен албум излиза след втора дълга пауза - на 22 май 2007-а с 10 нови парчета се появява "Black Rain". През 2010-а Ози издава "Scream", след който си взима почивка от студиото цяло десетилетие, преди да издаде "Ordinary Man" на 21 февруари 2020-а.
Ози нееднократно е изказвал удивлението си от факта, че все още е жив и нарича себе си "медицинско чудо". Казва, че ще дари тялото си на Музея по естествена история. Освен традиционното за бранша пиене и дрога, той се е лекувал в психиатрична клиника, чупил е врата си по време на шофиране, като по време на лечението е бил вкаран в състояние на изкуствена кома и страда от Паркинсон.
Озбърн е носител на много награди. През 1994-а получава "Грами" за най-добро метъл изпълнение за "I Don't Wan to Change the World". През 2004-а английските награди NME връчват на Ози титлата "Божествен гении". През 2005-а той е приет в Залата на славата на рокендрола едновременно на Великобритания като самостоятелен ипълнител и като член на Black Sabbath. През следващата година го вписват и в залата в САЩ заедно с колегите му от Sabbath. През 2008-а Ози е обявен за "Жива легенда" на церемонията "Classic Rock Roll of Honour Awards". През 2010-а получава награда за литературно постижение за биографията си "I Am Ozzy". Британската академия на писатели, автори и композитори връчва на Ози приза за цялостно творчество през 2015-а.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
