Посолството на Република Италия в България и Италианският културен институт в София представят изложбено-панелен проект, който прави ретроспекция на етапите на „Голямото пътешествие“ на Европа, (Grand Tour), от XVIII век в Южна Италия, изминато отново от неаполитанската художничка – Адриана Пинятели Мангони.
Изложбата представлява разказ чрез изображения, който ни връща много назад във времето. Той изминава очертания от огъня маршрут на активните в наши дни вулкани. Започва от Флегрейските полета и Везувий, преминава през подводната в голямата си част дъга, включваща активните вулкани на островите Стромболи и Вулкано, и накрая завършва с Етна. Изображенията се стремят да фиксират фрагменти от вулканичния пейзаж така както са били възприети и тълкувани от първите пътешественици, учени, художници и поети от XVII век и в началото на XVIII и XIX век.
През XVIII век третият по големина град в Европа Неапол е изпълнен с тълпи от чужденци, търсещи места и обекти по следите на прочути личности. Те са
наследници на аристократи от английски, френски и руски произход, посветени на дипломатическа кариера или утвърдени писатели, които в края на XVII век пристигали в Италия, за да обогатят собствените си познания.
Първият етап бил Париж – за усъвършенстване на френския, много търсен за
времето си език. Задължителна спирка от Grand Tour, както се наричало
авантюристичното пътешествие с кон или карета, продължаващо седмици наред, бил Неапол – гостоприемен град, в който се намирал Сър Уилям Хамилтън.
Той бил посланик на Великобритания в Неаполитанското кралство, запален по
археология, предшественик на вулканологията, колекционер на произведения на изкуството и автор на множество картини с пейзажи и руини. За тези пътувания свидетелстват картините от гваш или гуаш – с бързи и решителни движения на четката за по-бързо изсъхване на цвета върху дъската, колосани платна и хартиени листчета с Неапол и Везувий, с първите разкопки на Помпей и Ерколан – за спомен и показване на приятели и роднини.
Оживеният дискурс за корените и процеса на обединяване на Европа е много
актуален. В тази връзка Адриана Пинятели Мангони иска да допринесе за
осъзнаването на ролята на Италия в оформянето през Просвещението на
корените на съвременна Европа и на самото европейско единство. Така
авторката замисля един petit tour, малко неопросвещенско пътешествие назад във времето, възстановяващо спомена за обиколката на Европа от края на XVIII и началото на XIX век в Магна Греция.
Европейските естествоизпитатели от края на XVIII век са работели в тясно
сътрудничество, независимо от водещите до конфликти политически позиции на родните им държави. Докато политическото разделение на Европа е доведено до крайност от френските революционери, пруските и английски монархически режими и Папската държава в Италия, основателите на съвременната вулканология – французите Бартелеми Фожа дьо Сен-Фон, Льокок, Гетар и Доломьо, германецът фон Хумболт, англичанинът Хамилтън, италианецът
Спаланцани – си сътрудничат за обективното и научно опознаване на природните явления и в частност – на вулканите.
Въздух Вода Земя Огън на Адриана Пинятели Мангони е пътешествие,
съпроводено от вулканите на Магна Греция, от Просвещението до Романтизма.
Литературно и художествено пътешествие между територията и историята,
научната и хуманитарна мисъл, изкуството и поезията, паметта за миналото и
преразглеждането на настоящето.
Все исках да запечатвам и съхранявам в паметта си образа на онова, което
винаги съм обичала – природата в нейните най-удивителни проявления:
вулканите, небето, морето, с неговите багри и състояния, бреговете,
маслиновите дървета, изгревите, ветровете, земята, водата, въздуха, огъня.
А те, чиято красота е привличала множество ентусиазирани
пътешественици, непрекъснато ме смайват и подтикват да разбирам
техните произход, история, контекст и взаимосвързаност, тоест да ги
възприемам не просто като разнообразие, а като възхитително и
изключително богатство на многоликата еволюция. (Адриана Пинятели
Мангони).
Проектът се провежда с кураторската подкрепа на Музейния център за
селскостопански науки (MUSA) към Неаполския университет „Федерико II“ и
неговия директор проф. Стефано Мацолени, който любезно предостави
дигиталните материали за изложбата.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
