Цял Казанлък се изсипа на 80-годишния юбилей на Лилия Димитрова миналата седмица. На тържеството племенницата на Чудомир представи 38-та си книга. Това е автентичен разказ от дневника на дядо й Георги Чорбаджийски, един създателите на патриотичното дружество на запасните подофицери в Казанлък.
Първата книжка на Лилия Димитрова се ражда по принуда. Тогава тя е млада детска учителка. "През 50-60-те години на миналия век, имаше съвсем малко съвременни детски стихчета по време на заниманията започнах да опитвам сама да редя в рими случки и образи за радост на децата", припомня си началото Лилия. Съвсем естествено показала първите си стихчета на прочутия си вече чичо - писателя Чудомир. Димитър Чорбаджийски бил брат на дядо й Георги. Чудото се зарадавал, но с присъщата си откровеност не спестил нищо на родственицата си: "Тази думичка не е подходяща за деца, тук мисълта ти не е малко неяснаЕ". "Редеше като цензор и моливът играеше върху стиховете ми", припомня си първите уроци на големия писател Лилия. Започнала по-често да го търси, да разговаря с него и да попива съветите му. "Ти си от нашия род, или ще пишеш хубаво, или ще спреш", често и повтарял като заклинание Чудомир. Лилия постепенно набрала самочувствие и кураж и започнала да изпраща стихчета в тогавашните детски вестничета и списания -"Другарче", "Славейче", "Дружинка". И за нейна радост ги публикували с незначителна редакторска намеса. А малко след това от издателство "Български художник" предложили да стъкмят първата й книжка. Така се случило, че проспектът на корицата на "Облаче" й донесъл лично Чудомир. "Ами, че тя много мъничкаЕ", въздъхнала разочарована Лилия. Тънкото книжле било една педя и щяло да бъде издадено в кутия с още други 10-12 книжки. "Не стига, че хората са харесали стиховете ти и ги издават, ами и капризничиш, има време за по-дебели книги", скастрил я Чудото. А по-мъдрите и по-дебели книги вече не само за деца не закъснели. Една след друга се появяват "Приказка за банана и кулокрана", "Пъстри перушинки", "Здравей, съдба", "Ретро", Луди стихове". Лилия получава признанието като творец не само на казанлъчани, тя е секретар на тукашния литературен кръжок дълги години. Приемат я за член и на старозагорското дужество на писателите, и на националния клуб на писателя-учител. А и работата и като детска учителка-творец се оценява по най-високата скала - базова учителка, методист. "На няколко пъти ме каниха да започна работа в София, но аз отказвах. Бях сигурна, че в моя Казанлък ми е мястото, камъкът си тежи на мястото", не съжалява за отказа си и сега Лилия. "Голямата ми болка винаги е била, че нямам висше образование, признава тя. На времето от съвета и ОФ-то не й дали заветната бележка да следва, защото баща и бил царски офицер. Като се пенсионирала Лилия, която 20 години ръководи църковния хор в казанълшкия храм "Св.Троица и е на ти с православните канони, решава да кандидаства богословие във Великотърновския университет "Паисий Хилендарски". "Рекох на децата, искам да проверя себе си, наистина ли можех да завърша висше навремето или не ставам за нищо", посочва с усмивка един от мотивите за учи на стари години Лилия. Прегледала за ден-два конспекта и на приемния изпит изкарала пълна шестица. Със същия хъс и усърдие продължило и задочното следване в университета. В дипломата и за магистър по богословие други оценки освен петици и шестици няма. Богословското и образование изострия и сетивата и на писател и изследовател. Димитрова е автор и на куп книги на религиозна тема - за историята на храма "Св. Троица" и на останалите казанлъшки църкви и Девическия манастир, за протестантските деноминации в Казанлъшко и др. Димитрова довършва най-новата си творба - "Сред зловещата песен на куршумите". "Тя отново е посветена на двамата големи воини в нейния род -дядо Георги, участвл в превземането на Одрин, и на баща и, Димитър Подскучиев, награден с орден за храбост за участието си в Дравската епопия в Отечествената война лично от маршал Толбухин".
Нейната рецепта за човешкото и творческо дълголетие е съвсем простичка: "Работата крепи човека, и физически и духовно, остави ли се на безделието е загубен".
Преселила се в Турия за три години
Едно от най-големите предизвикателства на Лилия Димитрова като творец е тайната и творческа командировка в родното село на Чудомир. "Защо не напишеш една книга за самите нашенци, какви хора са, какво мислят за своя създател", подхвърлил и веднъж неин семеен и духовен приятел, Христо Пъдев. Лилия, на която и било все тясно в забавачката, веднага се хванала за ориганалната идея. От дружеството на писателите и помогнали, от просветата също се съгласили да я назначат за 1 година в детската градина в Турия, без да разгласяват мисията и. Възпротивил се единствено самият Чудомир. "Няма да ти кажат нищо хубаво за мен, сама ще си загубиш времетоЕ", рекъл и недоверчиво писателят, но не успял да я разубеди. Лилия взела малкият си син, който ще не ходел на училище, и на практика се преселила в Турия. А тук все още били живи много от прототипите на прочутите Нашенци.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
