София. Няколко неща нямаше как да убегнат дори да си с широко затворени очи на концерта на Том Джоунс. Още една страница от доказателствения материал, че Бог обича музиката и хората е точно сър Томас Удуърд. Гласът на 73-годишния уелсец е невъзможно, необяснимо прекрасен, силен и разнообразен. Този човек си прави с него каквото иска, в който жанр щракне с пръсти. Както казват феновете му, Том Джоунс може и телефонния указател да изпее и пак ще бъде божествено. Другото е, че пиршеството за сетивата в сряда вечер беше поднесено най-вече за почитателите му с блусарска душа. Такъв е духът на последния му албум, който представя -Spirit in the room, съставен от кавъри на легендарни музиканти.
И още нещо - Том Джоунс направо ни разстреля с нов прочит на свои емблематични парчета, както и с брилянтни изпълнения на велики кавъри. А накрая вдигна хората с много пивко поднесен фънк. Лайфът беше почти два часа - първо по-тежката част, по-джази, по-блуси, а после евъргрийните, на които хората с ищах танцуваха.
"Колко съм щастлив да съм в София! Всъщност къде е ударението?", бяха първите думи на усмихнатия рицар на Кралицата, с които фино се подмаза на публиката, която го чака близо час да излезе в зала 1 на НДК. Обаче поклонниците и без това бяха готови да му простят всичко. Том Джоунс отдели доста време да обясни, че се е върнал заради тях и че ако те искат, той отново и отново ще идва - и така до края на света.
"Нали знаете английски, разбирате ме какво говоря? Щото понякога и аз сам не се разбирам", пошегува се той и показа, че самоиронията, типична само за истинските звезди, не му е чужда. Том размърда поклонниците си мощно още с първия кавър Evil, после съвсем прецизно и премислено изкара няколко познати и по-леки, но много любими парчета като Mama и страхотната She's a lady. Нетърпеливите очакваха с всеки начален тон да чуят нещо от новия му албум. И се започна с парчета от него - Just dropped in на Мики Нюбъри. После Hit or miss на Одета Гордън, за която Мартин Лутер Кинг казва, че е кралицата на американската фолк музика. Весело и неангажиращо я пее Том.
Обаче пада мрак за следващите. "Дяконе Джоунс, моли се за мен! Може би няма рай, нито горящ ад" и познавачите, живеещи в дълбоките води на блуса, триумфираха. Това беше ненормално гениално изпетият кавър на Джон Лий Хукър Burning hell. Но той не спря дотук. Извади им душите с St. James Infirmary Blues, иконична фолклорна песен, станала известна с версията на Луис Армстронг, а от по-ново време с тази на Хю Лори, обичния доктор Хаус, който я почва с яко пиано. На нея остана само с барабани и китара. Момчетата от брасекцията отидоха до бара, пошегува се той. Чуха се барабани, после настъпателно китарно соло и не само слушаш, а сякаш гледаш кино. Все едно филмиран роман на Реймънд Чандлър. Иначе в парчето се разказва за войник, прахосал парите си по проститутка, която го погубва с венерическа болест.
Един от силните кавъри в Spirit in the room - Bad as me е на адаша му Том Уейтс, за когото критиците казват, че има глас, напоен в уиски, опушен и изсушен за няколко месеца и после прегазен с кола. Всички ръкопляскаха на брилянтното изпълнение на сър Джоунс, което познавачите определиха като трудна задача.
Мелодичното госпъл парче Didn't It Rain раздвижи духовете в залата, чухме и Don't knock. От новия албум много подходящо и лично звучеше Tower of songs на Ленард Коен - "Косата ми посивя и приятелите вече ги няма, луд съм за любов, но няма да я получа". След това изпя Green, green grass of home и Fall in love.
То беше ясно, че без "Дилайла" никога не може да се мине, но за да не е изтъркано и скучно, сър Джоунс измислил ново звучене. Две кухарки подхващат нещо испанско, нещо, което напомня за Дон Жуан, за Зоро. Нещата стават сериозни и песента звучи като класическо фламенко. Докато Том Джоунс обяснява как Дилайла, дето му се смяла, е замлъкнала завинаги и повече няма да си позволи да му се кикоти, защото ножът си е свършил работата. Логично е - една от най-известните му песни е много драматична в същината си и подходяща за огнено фламенко. За разлика от библейската Далила, която погубва храбрия Самсон, тук лирическият герой е някак отмъстен.
Без нещо секси в концертите на уелската легенда не може. И той изпя песента, с която отново покори чартовете след дълга пауза през 1999 - "Секс бомб". Две дечица изтичаха към сцената за автографи. Той подписва с радост, но бендът е подхванал You can leave your hat on и след наносекунда трябва да се включи и той. Бързо и яростно сваля сакото си. Вдига полото и показва корема си. Доказано плосък. Малка закачка с изминалите години, когато на сцената фенки хвърляли какво ли не. Следват и другите любими на поколения меломани If I Only Knew, What's new pussycat?. "Ето и тази, с която започна всичко", провиква се той и изпява Its not Unusual. После представя бенда - Гари на барабаните, Крис на органа, Александър на баса, Джими на китара. Тръгва си, а хората си знаят, че няма да ги остави без бис, но се чудят кое ли парче остана неизпято. Големият победеносец на вечерта се връща с Can, can, its your thing, но не това е десертът. Какво е репертоарът му без Kiss! Тълпата е гъсто строена пред сцената и танцува от сърце. Голямо преживяване, небивал концерт.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
