„Нова земя“, може би най-спорното и охулвано произведение на Иван Вазов, оживя в Народния театър. Идеите и посланията в романа, писан в края на XIX век, звучат супер актуално в отличен сценичен вариант на Юрий Дачев. Творбата, която известният драматург създава специално за академичната трупа, е изключително модерна – народът клакьорства, гешефтарите от партиите въртят задкулисни зулуми, а идеалистът интелектуалец Найден Стремски не може да повярва, че сънародниците му се държат така, сякаш току-що извоюваната с толкова кръв свобода не е чакана пет века. „Нова земя“, в която се появяват емблематични лица от произведения на Вазов, пренася в дните на младата ни държава: време на подем и срутвания, на блянове и пазарлъци на дребно, на саможертви и предателства, на отстоявано достойнство и съглашателство в името на оцеляването - тревожно откровение за българския модел към Обединението.
В образа на Найден Стремски, в който се оглежда самият Вазов, е Иван Юруков. Той прави чудеса от храброст, тъй като е непрекъснато пред публиката през почти всичките 150 минути на постановката. Тежката кавалерия е на мястото си – Мария Стефанова, Валентин Танев като Хаджи Ахил, Николай Урумов – Хаджи Смион, Радена Вълканова като Кака Гинка. Христо Петков – моралният опонент на Найден Стремски и Герасим Георгиев-Геро - Иван Боримечката са вписват чудесно в поствъзрожденския екшън. Първите ръкопляскания на първото представление бяха за Александра Василева като Фотина Касапска, познат персонаж от пиесата на Вазов „Казаларската царица“.
„Един народ с пламенност и опиянение застава пред бъдещето. Може би няма време да се замисли над „детските си болести“, които ще се превърнат в хронични страдания по пътя му. А днес, бидейки по-трезвомислещи, с повече самочувствие и опит, замисляме ли се върху тях? И ако го правим, не тръгваме ли предварително със скепсиса, който също е диагноза, която непрекъснато подхранваме? В „Нова земя“ много неща вече ни се виждат и стари, и повтарящи се, но разрушителното недоверие в самите нас става все по-сгъстено. Това прави съприкосновението с емоциите на героите завладяващи и невъзвратими“, споделя Бина Харалампиева. Според Юрий Дачев предпочитаме и обичаме най-вече Вазов, който възхвалява и умилява, който припомня хероите и природните красоти, и всичко, съградило величието българско. „Не сме се научили да четем болките, въпросите, нехаресването, посочването на чернилката в нравите и характера ни. А в тая чернилка има „при всеки поглед нови, по-нови красоти“. Може да е огрубено и еднопосочно обяснението, но неприемането на „Нова земя“ е свързано най-вече с навика да чуваме Вазов само донякъде... Непораслият ни дух е скрил творбата на забутано място в долния ред на библиотеките ни. Трябва да го разбутаме, да извадим от него нелесните за четене български книги. Да се мъчим със старите думи и с истините за себе си. Да се усещаме не само погалени от Вазовата обич, но и разпитани от нея“, коментира Дачев.
Вазовият роман излиза от печат през 1896 г. под заглавието „Нова земя, роман из живота на българите през първите години след Освобождението. В седем части. С 19 илюстрации от Обербауера, Мърквичка, А. Митова и Канелла. София.” Формално съществуват шест издания на романа от 1896 година, но това са всъщност шест тиража от по хиляда екземпляра на едно и също издание. За втори път романът излиза след смъртта на Вазов. Творбите на писателя неведнъж са предизвиквали остри критики, но като че ли „Нова земя“ е романът, натрупал най-много отрицание.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
