„Щурците – 20 години по-късно” (1988) ще се завърти на „София филм фест“ в чест на Кирил Маричков. Легендарният музикант ще получи наградата на столичната община на официална церемония по време на елитния форум. В лентата режисьорът продуцент Панчо Цанков и операторът Андрей Чертов правят документално-игрален портрет на рок групата, характеризираща цяла епоха за родния шоубизнес. На фона на концерти в зала „Универсиада” през 1987-а са представени интервюта с членовете на „Щурците“, които разказват за историята на бандата, за перипетиите през годините, за начина на създаване на песните, за влиянието на славата. „В съдбата на „Щурците” се оглеждат много от абсурдите в България от средата на 60-те до 80-те години на ХХ век. Борбата им да свирят рок и отказът да се подчиняват на неадекватни изисквания и идеологически ограничения им създават проблеми, но развиват и гражданското им мислене и им спечелват хиляди възторжени фенове”, пише по повод 20-годишнината на групата киноведът Александър Янакиев. Кирил Маричков е роден на 30 октомври 1944 година. Свири на пиано от малък, но следва инженерство. През 1967-а заедно с Петър Цанков, с когото дотогава са в „Бъндараците“, създават „Щурците“. Името на новата рок формация е избрано след конкурс в радио предаване. Първоначално музикантите свирят песни на утвърдени поп композитори, но постепенно се ориентират към изграждането на собствено звучене, основано на авторски композиции, отличаващи се със стилово разнообразие – рокендрол, мелодични балади, хард рок и прогресив рок. Кирил Маричков е фронтмен, басист, певец и основен композитор, а „Щурците“ имат записани 12 студийни албума и много малки плочи. През 1967-а групата работи и с Георги Минчев, с когото печелят първото официално признание – песента на композитора Борис Карадимчев „Бяла тишина“ (с участието на струнния квартет „Димов“) получава първа награда на фестивала „Златният Орфей“, а по-късно е обявена и за мелодия на годината в едноименния телевизионен конкурс. През следващата 1968-а излиза първата малка плоча, включваща песните „Веселина“, „Звън“, „Малкият светъл прозорец“ и „Изпращане“. Популярността на „Щурците“ непрекъснато расте, за да достигне своя връх през 80-те, когато излизат албумите „20-ти век”, „Вкусът на времето”, „Конникът” и „Мускетарски марш”. Песните им са актуални, стилово разнообразни и печелят младежката публика. Текстовете им са на някои от най-известните и талантливи поети. В кариерата си групата има повече от 3000 концерта при препълнени зали. През 1997-а „Щурците“ се събират, за да отбележат 30-годишния си юбилей с голямо турне, отново с препълнени зали и летни театри. Тогава излиза 11-ият им албум „30 години Щурците”. В началото на юли 2007-а „Щурците“ осъществяват национално турне за 40-годишнината от създаването на групата в нейния основен състав – Кирил Маричков, Петър Гюзелев, Валди Тотев и Георги Марков. Всички концерти са безплатни за публиката. Издаден е и последният им 12-ти албум - „На прага на сърцето”. Наред с музиката на „Щурците“ Кирил Маричков записва и два солови албума - „Зодия Щурец” и „Искам да кажа”. „За мен винаги е било много важно за какво пея. Мисля, че нямам текст, от който да се срамувам. Колкото до „любимия” ми стих - ще ми се да кажа, че много рядко използвам думата „любим”. Изпял съм обаче много стихове, които наистина ми харесват. Например: „Дали все още Хамлет жив е? Дали все още се тревожи? Да бъде или да не бъде - Средновековно невъзможен!…“ Кирил Маричков е автор и на музиката за осем български филма, сред които култовият „Вчера” на Иван Андонов, откъдето е „Клетва” – един от големите хитове в родното кино, „Адио, Рио”, „Индиански игри”, „Вампири, таласъми”, „Дунав мост” („Моят свят”), „Най-важните неща” („Обичам те завинаги”)... „Много исках да пиша филмова музика. Беше ми интересно и имах усещането, че ще се справя. Гледах отстрани как Иван Андонов правеше прдукциите си и се надявах да се пробвам в някоя от тях. Никога обаче не се осмелих да му намекна това. Но съдбата очевидно си е знаела работата - един ден той ми каза: „Абе, знаеш ли, ще правя филм за 60-те години, за битълсовото време. Ще се казва „Вчера”. Ще ми се ти да напишеш музиката.” Вътрешно направо се взривих от радост и така започнаха нещата“, спомня си за времето на първата си филмова песен „Клетва“ Кирил Маричков, а тя се превръща в емблема на едно време, което помнят поколения и влиза в историята на златните български хитове. През 1992-а Кирил Маричков заедно с Константин Марков (басист на група „Тангра”) основават рок радио „Тангра”. Незабравими ще останат концертите в Летния театър, с които се сложи началото на двата Рок филм фест-а от 1993 и 1994 година, организирани от радиото. През 90-те години на XX век наред с десетки представители на българската култура, рок звездата се включва в движението на демократичната опозиция. Избран е за народен представител в 7-то Велико Народно събрание. Тогава написва и песента „Аз съм просто човек”. От 2013-а Маричков е член на супергрупата „Фондацията”. През 2017-а „Щурците“ празнуват своята 50-годишнина с концерт в Арена Армеец. Гост музиканти са Иван Лечев и Славчо Николов, а подгряващи групи са БТР, Д2, Тангра и Фондацията. И тогава това не е просто концерт, а незабравим спектакъл - магическа комбинация от уникалната музика на „Щурците“ с вечно актуалните послания на песните им, динамика и емоционален заряд. „Две следи”, „Среща“, „Рок в минало време”, „Вкусът на времето”, „ХХ век“, „Конникът”, „Клетва”, „Вълшебен цвят”, „Мускетарски марш” са сред златните хитове на групата, които знаят и помнят вече няколко поколения меломани.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
