Двамата академици печелят овации с рисунки на изящни голи тела
Красива сграда грейна в центъра на Банкя на 6 октомври миналата година. Изненадващо тя не бе опасана от висока недостъпна ограда с табела "Частен имот". На фасадата й не светна внушителното: Казино. Само скромен надпис информира любопитните, че пред тях е Център за арт терапия и съвременно изкуство. Издигнал го е инженер Николай Шаранков, строителен предприемач. Той формулира житейската си философия така: Не карам скъпи коли, нося стари дрехи и обичам хората. Направих всичко това, за да има къде свободно и стойностно да творят младите.
Сградата има 200 кв. м изложбена площ. На първия етаж са ателиетата, наречени "творческа фабрика". Без да плащат, в тях ще могат да работят онези момчета и момичета с идеи, които обичат изкуството, казва директорката на галерията Даниела Шишманова.
Иначе Шаранков няма нищо общо с Банкя - освен че на 33 години за първи път дошъл тук и го кръстили в местната църква.
Във вторник Арт центърът събра в една зала таланта на двама академици: Дечко Узунов и Светлин Русев. "Учителят и учениците" бе мотото на изложбата, а акварелите и рисунките им изобразяваха единствено изящни голи тела - тема, вълнувала артистите от дълбока древност.
"Уроците на учителите винаги са били дом, в който вярващите пристъпвахме на пръсти. С респект и уважение към този, който носеше познанието така, както сеячът засява нивата", каза Светлин Русев. Последва разказът за неговия учител. "Имам чувството, че Дечко Узунов внасяше изкуството с влизането си в ателието. С осанката на роден артист и с онова излъчване, което носят широко скроените хора. И ние се възхищавахме от всичко: от корекциите, с които по невероятен начин проглеждахме, от кратката образна мисъл, от непосредствената близост, от вечната пепел на цигарата по ревера и от изисканите вратовръзки. От всичко, което при него придобиваше особен чар и обаяние. Когато се наложи и аз да мина през изпитанията на учителя, разбрах, че тези корекции и уроци не са били само за нас", допълни академикът.
Художникът Петър Маринов пък е ученик на Светлин Русев. "От уроците му съм запомнил неговата всеотдайност и огромно търпение. Идвал е болен - уж за малко, а оставаше целия ден. Грижеше се за нас и следеше работата ни. Понякога нямаше бои, а той вадеше пари от джоба си, купуваше и ни носеше. Често се лишаваше от сън. Учеше ни на дисциплина. На това, че талантът и трудолюбието са второ и трето, а първото е отношението към работата. Не знаем как успяваше да го направи, но всяка година ни водеше на практика. Имахме осигурена квартира и храна. Накрая правехме изложба и ни купуваха по една-две картини. Това беше привилегия само за учениците на Светлин Русев", спомня си Маринов.
Висок достолепен мъж събираше погледите на гостите на експозицията с изключителната си прилика с Дечко Узунов. Пеньо Вълчанов е племенник на академика, син на неговата сестра и също художник. Завършил е илюстрация и графика, а негов учител е професор Илия Бешков. Избрал тази специалност заради свободата, която тя носела дори и в ледените години на соцреализма. Причината: Партийните комисари не я познавали и затова странели от нея.
"Бешков идваше на работа винаги в осем. Ние, студентите, обикновено закъснявахме. Влизахме след него, а той започваше да крещи "Пияници, мръсници", а след това сядаше и захващаше рисунките си. Към един часа ни поглеждаше под око, вдигаше бастуна си и тръгвахме за кръчмата "Орлите". Там научавахме много повече, отколкото в ателието. В полунощ го изпращахме до вкъщи и на сутринта в осем той отново ни чакаше. Беше болен, състарен, отиде си млад, но в съзнанието ми си остава жив завинаги", разказа Вълчанов за гуруто си.
Георги Чапкънов: Покланям се пред Петър Рамаданов
Моят учител е Петър Рамаданов - голям скулптор, изключителен човек, скъп приятел на Гео Милев, Димчо Дебелянов, Николай Райнов. Точно тези хора са ни вкарали в Европа още тогава, без никакви условия. На учителя си дължа много. В Софийската художествена гимназия той бе човекът, който ми показа най-важните неща за всеки творец. Пред него мога да направя само дълбок поклон и да замълча със смирение и възхита. Днес за съжаление малцина знаят кой е Петър Рамаданов. Това, което не трябва да се забравя обаче, е, че той прави декора на първата филмова суперпродукция в света - "Бен Хур". Че е живял във Франция, бил е приятел на Пикасо, Матис, на Жан Ефел и на Жан Реноар. Това е Петър Рамаданов, моят гимназиален учител.
В Академията вече нямах даскали. Там знаех всичко.
Не закъснявайте за живота
- Академик Русев, на какво ви учеше Дечко Узунов?
- Той нямаше специална система. Личният му пример беше много важен. Но основното, което искаше да възпитаме в себе си, бе любовта към изкуството. Дечко Узунов не обичаше много да говори, но и малкото му думи бяха многообразни и се запомняха. Актьорът и певецът се радват на аплодисменти, около тях има шум, много слава. Художникът е нещо по-кротко, по-спокойно. "Ще направи една картинка, но тя остава в музея, във времето" - това ни каза бай Дечко в първата си лекция.
- Какви бяха чисто професионалните му уроци?
- Учеше ни да разбираме пространството. Да бъдем верни на себе си. Ние имахме свобода, на каквато малцина по онова време се радваха. Тя бе най-добрият ни урок.
- Не ви ли притесняваше с таланта си?
- Не. Ние бяхме такива маниаци, че нищо не можеше да ни разтревожи. Въпреки това уважавахме учителите си. И то страшно много. Имахме вяра в професора. Бях нарисувал голо тяло и смятах, че е много хубаво, наслаждавах му се, а той дойде, удари две четка в гърба, изведнаж го събра и чак тогава разбрах, че всъщност е било много надуто и напомпано. Това са уроци, които и досега помня, но на първо място е неговата толерантност.
- Вие на какво учите своите ученици?
- Ами основното е да идват сутрин навреме, за да не закъсняват за живота.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
