Както е известно, в началото на археологическия сезон през юни аз обявих, че започваме издирването на останките от резиденцията не епископите, управлявали целите Родопи през VI в., в епохата на великия римски и византийски император Юстиниан, построил в Константинопол неповторимата катедрала „Св. София“. След петгодишно търсене ние предположихме, че тя се намира от запад на огромната трикорабна базилика, разкрита в южното подградие на Перперикон през 2016 г. Читателите знаят, че това е най-голямата църква през ранното християнство в Родопите, разкривана до наши дни. Ще припомня, че тя е дълга почти 40 м и е украсена с монументални колонади и каменна пластика.
И ето, че най-сетне на запад от базиликата ние попаднахме на епископската резиденция! Засега са разкрити няколко просторни сгради със зали, изсечени частично в скалния масив. Нагоре те да се издигали на два или три етажа с прецизно оформени от каменни блокчета стени. Във вътрешността на отделните помещения се влиза през двукрили врати, чиито прагове и страници са издялани в скалния масив. Както подобава на подобни църковни резиденции от раннохристиянския период, комплексът на Перперикон се състои от множество взаимосвързани постройки, които предстои да бъдат напълно разкрити през следващите години.
Вече съобщихме пред медиите, че сред сградите на епископската резиденция блести уникална сграда, имаща само няколко аналогии в късната Римска империя. Става дума за монументална постройка, чиито план представлява идеална окръжност с диаметър 7.50 м. От изток в нея се е влизало през правоъгълно преддверие, отворено навън чрез тържествена двукрила врата. Монументалната постройка е от типа на така наречените кръгли сгради или ротонди. Такива са проектирани още в Античността, но може би най-известната е прочутият Пантеон в Рим – храм на всички езически божества.
С приемането на християнството в началото на IV в. с форма на ротонди се строят главно мавзолеи на известни личности. Такива са гробният мавзолей на майката на император Константин Велики, Елена; мавзолея на император Галерий в Солун; прочутата ротонда „Св. Георги“ в София и други. Може би най-близката аналогия на кръглата сграда от Перперикон е мавзолеят на готският крал Теодорих Велики в Равена, издигната през 520 г. Вероятно нейното предназначение е било да приеме тържественото погребение на някои заслужил епископ на важния град – духовно средище на Великата планина.
Монументалната епископска базилика и резиденцията не случайно се появяват на широката южна тераса през VI в. Тогава християнството в Родопите окончателно е победило и именно по това време се налага изграждането на такъв величествен ансамбъл. Известно е, че преди години в Акропола на Перперикон бе открита най-ранната християнска църква, намирана до този момент и датирана в самото начало на V в. Установи се, че там е проповядвал епископът-кръстител на траките в Родопите, видният християнски мисионер Никета Ремесиански. Непосредствено до неголямата еднокорабна базилика бе разкрит и скромният каменен дом на епископа-кръстител. Неголемите размери на храма и епископската къща са нормални за ранното християнство, когато висшите свещеници са водели умерен живот.
В VI в. обаче късната Римска империя преживява бурен разцвет и при император Юстиниан Велики отново се разпростира край цялото Средиземно море по бреговете на Италия, Испания и Северна Африка. Духовенството забогатява неимоверно и добива огромна власт. Именно тогава епископите започват да строят огромни базилики и грандиозни епископски резиденции.
Точно такъв процес се наблюдава и на Перперикон. Според т. нар. Псевдоепифаниев списък от началото на VII в. в Родопите е имало една единствена обширна епископия. Най-вероятно именно Перперикон е бил неговият център.
При разкопките бяха извадени множество находки от VI в. и от по-късния период на X-XI в., когато епископският комплекс е продължил да функционира. Сред тях са монети, части от стъклени съдове, украшения. Много е интересен е керамичният дискос за просфората с релефни кръстове и розети.
Проучването на огромния комплекс ще продължи и през следващата година. Отсега обаче мое да се каже, че неговото разкриване е едно от големите постижения в раннохристиянската археология.
1 - Огромната 40-метрова трикорабна базилика от 6 век на Перперикон
2 - Новооткритите сектори на епископския дворец от 6 век
3 - Ротондата-мавзолей в епископския архитектурен ансамбъл
4 - Най-добрата аналогия – мавзолея на готския крал Теодорих в Равена от 520 г.
5 - Фрагмент от керамичен дискос от 6 век, открит при разкопките
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
