Едва ли има човек на перото, за когото жените да не са поне толкова важни, колкото литературата. Няма велики истории без замесени красавици в живота на авторите им. А иначе достолепният вид на патриарха Иван Вазов не трябва да ни подвежда - той е бил дълбоко подвластен на страстта си към евините дъщери.
Писателят, разбира се, живее в една строго патриархална епоха, когато сексът върви единствено с бракът. Но едва деветнайсетгодишен той вкусва от забранения плод с Катерина - 30-годишна покръстена солунска еврейка, оставена в Сопот от мъжа си, тръгнал по търговия във Влашко. Връзката им продължава година, а раздялата, по думите на Вазов по-късно, е "раздирателна".
Следва туркинята Зихра, обезсмъртена в романа "Нова земя". Тя е голямата любов на Вазов, която той изживява, докато е председател на Окръжния съд в Берковица. Зихра е вдовица на турски бей. След смъртта му неин покровител става руски офицер. Той я покръства с името Параскева. Скоро обаче съдът е закрит и Вазов напуска Берковица и се прибира в Пловдив - столицата на Източна Румелия, което слага и край на интимните му взаимоотношения с туркинята.
В Пловдив поетът се запознава с Велика Тилева. Тя е пълен антипод на Зихра. Завършила е институт в Москва, образована и независима, решила сама да избира своя бъдещ избраник - нещо почти скандално за онази епоха. За преживяното разочарование с Тилева Вазов не оставя творба, но отново литературата след време свързва имената им.
Велика прави първия превод на "Под игото" на руски език
Първата истинска любовна драма на Вазов е с българката Пелагия. Пред проф. Шишманов поетът споделя: "Две години изпитвах блаженството на взаимната любов". Връзката им буди много коментари и нападки от страна на Петко Славейков и Захарий Стоянов. Въпреки че са политико-литературни, зад тях се кри чисто мъжка ревност и завист. Пелагия била изключително красива и фатална жена, а страстта на Вазов към нея е вулканична. Тя обаче приела брачното предложение на руски полковник и разбила сърцето на поета. Той дори мислел да посегне на живота си след края на връзката си с нея.
Следващата муза на писателя е рускинята Вера. По-късно Вазов определя чувствата си към нея като "мимолетни", но според мнозина е искал да се ожени за нея. До сватба не се стига, защото майка му Съба, патриархална балканджийка, е категорична, че няма защо да се жени за чужденка, като има достатъчно достойни за него българки.
Най-сетне Вазов минава под венчило с племенницата на митрополит Климент - Атина Болярска. Бракът им продължава едва 15 месеца. За неговия крах съвременниците отново винят баба Съба, но самият Вазов отрича това.
"Майка ми ни най-малко не е виновна за семейната ми разруха. Тя беше светица по доброта на душата си. Тя искаше напротив и настояваше пак да се съберем. Аз не рачих и имаше защо", казва по-късно писателят. Причината вероятно е друга - тогава Вазов е на 40, Атина на 32, двамата искали да имат деца, но тя не зачевала.
Атина си извоюва издръжка, а въпреки изрично заявената му воля в завещанието да бъде лишена от наследство, успява да получи и това, което й се полага по закон. Присъства на неговото погребение и пали свещ на гроба му на всяка годишнина. В завещанието си от 1909 година огорченият Вазов пише: "На отстранената си жена Атина Болярска не оставам нищо. С нея не можах да живея щастливо във време на съвместното ни съжителство, което трая само година и три месеца. От 1890 година насам, откак сме разделени,
тя ми измъчи душата чрез всевъзможни преследвания съдебни и външни
разоряваше ме материално и за нея, аз лично, не мога доброволно да наредя да се даде от моя имот каквото да било."
И накрая идва последната и най-голяма любов на Вазов - Евгения Бончева-Елмазова, с литературен псевдоним Евгения Марс.
Единствената жена, без която той не можел. Техният роман продължава 16 години - до самата смърт на поета през 1921 г. Когато се срещат тя е на 28 години, а той на 55.
Евгения е омъжена за първия български дипломиран зъболекар д-р Елмазов и майка на двама сина. Елмазов бързо научава за ставащото между жена си и големия български писател, но по някакъв начин мълчаливо се съгласява.
По-късно Вазов дарява на Евгения и лирата с венеца, която получава като ден дар за юбилея си от 1895 г. Марс е всичко, от което писателят се нуждае - млада е, красива и може да му партнира интелектуално. Изключително ерудирана, дейна и амбициозна жена.
Той й посвещава лирическия цикъл "Трендафилите", а един от най-щастливите периоди в живота му е, когато заминава с нея в Швейцария.
Съвременниците й подозират Евгения, че не си пише сама разказите, и смятат, че намесата на големия писател е много повече от редакторска. Когато през 1906 г. излиза първата й книга "Из живота", Антон Страшимиров заявява, че "авторката има мустаки" (намекът е, че Вазов е писал разказите).
Една година преди да почине, той й пише. "Обръщам се с молба към тебе да ме изтръгнеш из тая нравствена бездна, в мрака на която се лутам... Ох, драга моя, помогни ми! Подарявай ми по-често срещи - да те гледам, да те слушам, да ти се радвам. Чувствам, че съм негли смешен в тая възраст да изпадам в такова юношеско увлечение. Но какво да сторя, това е по-силно от мене. Уплашен съм от тебе, аз само с мисълта за тебе живея, ти си ми слънцето, ти си ми светът...
Твой предан Вазов".
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
