Велислава Гечева, която победи в конкурса за съвременно българско изкуство на галерия "Нюанс", показва великолепните си платна в изисканото столично пространство. В експозицията "Оставих се на всички места" младата авторка представя 16 живописни големи формата, изпълнени с уловени моменти и истории, в които са преплетени реалност и възприятия. "Оставих се на всички места, които са ми направили впечатление. Вярвам, че идеите и образите се изгубват, ако не бъдат реализирани и съпоставяни. Картините ми нямат хронологичен ред и предварително мислена връзка помежду си. Води ме особено впечатление, което ме спира на даден образ, а после продължава на друг. Нахвърляни, присъстващи - без да са замислени като документи. С един кадър да разкажеш цялата си история."
Велислава е в 6. клас, когато учителите й Цонка Павлова и Адриан Войводов са категорични - талантът на момичето е вън от съмнение. "Те ми дадоха много. Винаги са ме подкрепяли", благодарна е и до днес тя. Малко по-късно обаче се оказва, че няколко музи спорят за Велислава. През 2000 година получава стипендия от Фондацията на Райна Каваиванска - великата певица е убедена, че тийнейджърката може да се посвети на музиката. Лилия Абаджиева пък твърди, че Велислава става за актриса. Прочутата режисьорка иска да я изкуши в храма на Мелпомена, още когато бъдещата художничка не е завършила. Вика я в Хасково, за да играе жената на Платонов - дори с разрешение от родителите за трудов договор. Чаровната и талантлива госпожица обаче влиза в Художествената академия - там, където й е мястото. По-точно - в класа на Андрей Даниел. Имат творческа хармония до мига, в който професорът й казва, че е прекалено точна в творенията си. "Не може така - трябва нещо да сбъркаш, нещо да не ти е чак толкова "както трябва", категоричен е синът на великия режисьор Леон Даниел. И въпреки че никога не се бърка в работата на студентите си, слага с четката нещо оранжево върху челото на персонажа, над който се труди Велислава. "Да нарушим съвършенството, да не си безупречна", мотивира се той. Велислава тогава е прекалено млада, за да разбере подобна философия. И решава да наруши траекторията - да си тръгне, макар и временно. "Ако бях по-зряла, едва ли бих го направила", връща лентата тя. Андрей Даниел ни най-малко не се сърди - при него всеки е свободен да избира. И момичето заминава за Италия по програмата "Еразъм", за да запише един семестър живопис и сценография в Академията за изящни изкуства на Мачерата. Живее в общежитие, общува си отлично с колеги от Европа - спазва правилата и се вписва прекрасно. Тамошният професор, Паоло Гоби, я хвали за класическия й подход към рисуването. Но също я скандализира. "Хубаво е да има несъвършенства", казва той. А после й предлага да нанася боите със затворени очи - експресивно е, предполага изненади. Има ги и докато обикалят Тоскана с приятелки. Тя обожава рибните пазари рано сутрин. "Усещането е особено - не можеш да видиш жени, само мъже въртят търговията", разказва тя.
Прави и две изложби в Тоскана - в Кианти и във Флоренция. Мима и Дучо, които са харесали картините на Велислава от тематичен сайт, приютяват артисти от САЩ до Австралия, но плащат "разноските" единствено на българката. А кметът на Кианти окачва нейна картина над бюрото си.
Велислава продължава в родната Академия - този път при Ивайло Мирчев и Десислава Минчева. Въображението й няма почивен ден. Нито за миг не влиза в канони и клишета - като истински почитател на естремни изживявания от различни жанрове. От сърф до театър. "Когато в заобикалящия свят нещо ме впечатли, винаги го снимам. Ако е образ и продължи да ме преследва, сядам да го рисувам - иначе не успявам да се отскубна", споделя Велислава. Поради това се пробва в контекста на неореализма като този в италианското кино - превръща закованите на улицата персонажи в обекти на вдъхновението си.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
