"Трупаме спомени, за да можем да ги разказваме един ден на децата си - и хоп: „Алцхаймер" или склероза... Изводът: Живей си живота и не се занимавай с глупости", казва Христо Мутафчиев, който представи книгата си „Черно на бяло“ на „Аполония“. Томчето – нито биография, нито автобиография – омая морската публика със съкровената изповед на големия актьор за сривовете и подвизите, записани от съавторката му, неговата балдъза Теа Денолюбова. „Не съм правил философски анализ на всичко, което съм преживял – важното е да сме искрени за смисъла на съществуването ни“, коментира Ицо в Созопол. Да припомним, че „Черно на бяло“ буквално изригна навръх рождения му ден на 4 април, когато Мутафчиев в НДК поля 50 с огромна компания от близки и фенове. „Защо ни е даден животът? Как трябва да го живеем? Аз, разбира се, нямам отговор. Искам реално да разбера смисъла на живота, защо сме създадени, ние, човешкият род. Защото причината не е, за да продължаваме рода или за да населим Земята. Искам да разбера защо сме създадени, тогава може би ще си отговоря на въпроса и за смисъла на живота. Това ми е изключително интересно. Но не е нещо, заради което бих се заровил да търся информация или да правя научни изследвания. Нямам капацитета да приема това знание. Аз съм тъп артист, нищо повече. И ако Ая [дъщерята на Христо – б. а.] ми доведе артист, ще го набия. Хората не знаят, че не трябва да живеят чак толкова бързо. Затова и ежедневието ни е такова. Изпускаме толкова много, когато бързаме. Случва се нещо - можеш да го уловиш или да го изтървеш. И чак когато забавиш, след като нещо те е треснало, започваш да улавяш моментите. И да разбираш смисъла на живота. Аз нямам време да стоя и да мисля за живота абстрактно. Аз го живея. И не, никога не съм искал да умра. Когато умреш, ти нямаш проблем. Проблем имат само околните. Когато си тъп, е същото. Смъртта като тема никога не ме е вдъхновявала“, категоричен е Мутафчиев. Според него, много неща е нямало да му се случат, ако не го беше сполетял инсултът – по време на снимките на „Миграцията на паламуда“. И – колкото и парадоксално да звучи – ако не е бил инсултът, Христо е щял да направи още доста „много големи белички“. „Ако не ме беше ударил инсултът, щях да се убия с кола. Но съм погален. И в живота, и с инсулта. Когато се случи, хич не знаех как да го използвам. Всичко идва с времето си – именно това е мъдростта. Да се опознаеш, да знаеш с какво разполагаш. За щастие, аз не се познавам толкова добре. Щеше да е много скучно и праволинейно. Има едни дяволи, които кръстосват главата ми от време на време. Тогава става интересно. За мен болестта, трагедията... те имат роля. Карат те да видиш смисъла. Или пък да се научиш да сепарираш. Да разделяш моментите. А в интервалите да правиш каквото си искаш“, убеден е Мутафчиев. Той вече се е научил да живее така, че да помни, че е живял. „Имам само хубави спомени. Късметът също се прави и постига. Искаш някой да ме гледа със съжаление ли? Не, нямам намерение да държа тази мисъл в главата си, затова се крия зад агресията. Ставам циничен. Не искам хората да си мислят, че срещу тях седи „горкият човек“. Понякога съм лайно. А скоро ще съм и пенсионирано лайно. Идва залезът на кариерата ми. И какво ще правя тогава? Истината е, че страхът от остаряването няма общо със смъртта... Възрастта няма никакво значение. Единственото нещо, на което се надявам, като стана на 70, е да не съм с памперс. Просто няма да го понеса. Какъв ще съм, няма никакво значение. Страх ме е от безпомощността. Всъщност още не, но след двайсет години – със сигурност. Старостта е толкова жалка. Има нещо сбъркано при кодирането на живота“. Мутафчиев обаче твърди, че страхът е като диханието, че е част от невъзможността да реагираш: „Страхувам се от смъртта само заради едно. Че няма да мога буквално да прегърна и целуна дъщеря си, да я погаля. Затова не си позволявам да умирам“.
И понеже, каквото и да говори, Мутафчиев е от малкото супер дейни и ефективни мъже в родния арт пейзаж, на 3 октомври играе в Бургас "Трима мъже и една Маргарита" – пиесата от афиша на Сатирата, която Лиза Шопова, майката на сина му Асен, написа специално за двамата Мутафчиеви в своя живот. „Станах баща като млад, нищо не съм разбрал от детето си, от младостта, от това, че съм имал дете. Станах баща на 22-23. Оказа се, че нищо не съм разбрал. Разбрах, че имам дете, когато се роди Ая, и от детството на Благо. Ая се роди, когато бях на 40. Преди това, с Асен... той за мен е бил парче месо, което е имало нужда от памперси. А аз тичам на Илиянци да купувам памперси и работя на хиляда места, за да може да имам пари за памперси и сухо мляко. Това беше за мен Асен“, споделя Христо Мутафчиев.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
