Цивилизованият свят, който отбелязва 500 години от смъртта на Леонардо да Винчи, в момента се вълнува най-вече от две основни теми, свързани с гения – дали Ди Каприо ще се справи с образа му във филма по книгата на Уолтър Айзъксън, чиито права бяха откупени от Paramount за седемцифрена сума след ожесточен търг между няколко холивудски компании, и дали грандиозната изложба на Да Винчи ще започне в Лувъра на 24 октомври, както беше обявено. Информацията е оскъдна и по двата въпроса. По първия се знае, че Джон Логан /“Изобретението на Хюго“, "Гладиатор", "Скайфол"/ ще адаптира биографията. По втория отдавна има различни спекулации. Франция изискано отложи най-голямото си събитие за есента, за да не пречи на Италия да стартира поредицата от експозиции и фанфари през май. Вероятно между двете страни продължават задкулисните преговори, чиято ябълка на раздора, естествено, е „Мона Лиза“, но Франция
надали ще пусне Джокондата
в родината на нейния създател дори за 500-годишнината от кончината му.
Няма съмнение, че Лувърът притежава най-голямата колекция от произведения на Да Винчи –5 от 15-те известни картини и 22 рисунки. Луи XII купува „Мадоната в скалите“ и „Прекрасната Ферониера“ още преди Франсоа I да покани гения във Франция, след като е прогонен от Милано, Флоренция и Рим заради хомосексуализма си.
Преклонение, клюки и конспирации – това са опорните точки в биографията и митологията на Да Винчи. Ренесансовият интелектуалец, който пръв се опитва да систематизира познанията в различни науки и да комбинира най-доброто от тях с изкуството, рисува един от вечните символи на новаторското мислене – Витрувианският човек в кръг и в квадрат. Той успява да си обясни почти всичко, което се е знаело на планетата ни по онова време. Успява заради своята мега интелигентност и ненаситното си любопитство към всяка област от естествените науки и човешките достижения. Със сигурност в цялата му дейност и творчество има нещо езотерично, а винаги се е знаело, че Да Винчи е от месиите на Ренесанса. Негови изследователи в Италия обаче твърдят още нещо –Да Винчи е
изпитвал патологичен страх от старостта
За да се спаси от нея, той се отдава на постоянна и фанатична работа, на безкрайни проучвания и анализи, като нито за миг не е позволявал на мозъка си да бездейства. Той изследва в детайли почти всичко – от посоката на водата /прави проект как да отклони река Арно във Флоренция/ до мускулите, които използваме, когато се усмихваме /“Мона Лиза“/. В един от оцелелите бележници на Леонардо, наречен „Кодексът Лестър“, 71 страници са посветени на геологията и хидравликата. Притежателят на писанията днес е Бил Гейтс, който ги купува след наддаване, което той печели срещу 31 милиона долара.
Извънбрачно дете
За Леонардо се знае, че е извънбрачно дете на нотариус и жена от простолюдието. Отгледан е от баща си и неговите съпруги. Когато малкият е на 5, се местят в семейния имот близо до град Винчи, от където идва и фамилията на рода. Младият Леонардо е слабо образован – умее само да пише, чете и малко да смята. Но за сметка на това рисува като никой друг. На 14 заминава за Флоренция, за да стане чирак на Андреа дел Верокио. В ателието на маестрото се учи не само да държи четката и да вае пластики, но и на металообработка, дърводелство, кожарство. Той е само на 20, когато го приемат за член във Флорентинската гилдия. Някъде от това време е датирана и най-ранната му открита творба - скица на долината Арно от 1473 година. Според книга от XVI век, издадена от Джорджо Вазари, Верокио бил толкова изумен от невероятния талант на чирака си, че завинаги се отказал от рисуването. Първата самостоятелна поръчка на ученика му е за олтар в параклиса на Палацо Векио, втората е „Поклонението на влъхвите", но той не довършва нито една от тях. Това ще стане типично и в по-нататъшната кариера на Леонардо – ще започва много платна, но ще финализира само някои от тях. През следващите 17 години той прави проекти като военен инженер при династията Сфорца в Милано - от първия брониран танк до гигантски арбалет и скафандър с тръби за дишане под вода. Да Винчи умее да се котира перфектно, защото предлага много дарби на всеки от височайшите си купувачи. Докато е в Милано, завършва само 6 творби, между които и фреската в трапезарията на църквата „Санта Мария дел Грацие“ „Тайната вечеря“. „Дамата с хермелина“, която се намира в Краков, пък се смята за първия истински модерен портрет. През 1503-а започва работа и по най-известната картина в света - Мона Лиза. Мистерията и до днес съпътства образа на дамата, която не е най-голямата красавица на Ренесанса, но със сигурност е най-загадъчната. Една от версиите е, че това е самият Леонардо, но в женски огледален вариант. След пребиваване при Борджиите във Венеция и пропаднал полет с летателната му машина, през 1513-а той се мести в Рим. Настаняват го във Ватикана, но обкръжението на папа Лъв X не може да се помири с присъствието на доста либералния хуманист и неговото влияние върху Божия наместник на земята. След серия от доноси на Да Винчи му е забранено да прави дисекции на животни. Предпочитанието към собствения му пол отприщва възмущението сред лицемерните кардинали и най-накрая те успяват да го изгонят. Геният се колебае къде да открие своя пристан – според градските легенди той дори поглежда към Османската империя, където не след дълго Сюлейман Великолепни ще събира изявени личности за своя златен век, но все пак приема поканата на Франсоа I, който го кани с огромна радост във Франция и го удостоява с титлата „главен художник, инженер и архитект на краля". Леонардо минава Алпите върху гърба на муле, което носи не само приличащия на библейски старец гений, но и „Мона Лиза“, „Йоан Кръстител“ и „Света Анна с Мадоната и младенеца“. Така започват втората младост и последните 3 години от земното битие на Да Винчи, който е обречен на безсмъртие. Неговият „Трактат на живописта“ е преведен на всички европейски езици.
Строи стълба за любовниците на Франсоа I
Да Винчи се утвърждава като основния ум и двигател на всички нововъведения във френския двор – от изкуството до медицината /кардиолозите и досега използват неговата скица на сърце/ и оръжията, от шумните приеми до задушевните разговори с Франсоа I, който като херцог на Милано безкрайно уважава артистите на италианските републики. Кралят му поръчва да проектира уникална стълба в двореца Шамбор край Лоара, чието строителство току-що е започнало – монархът не желае любовниците му да се засичат на влизане и на излизане, така че Да Винчи да бъде така любезен и да му спести разправиите с ревнивите дами. Съоръжението - спирала на няколко нива - наистина е неповторимо: колкото и да тичаш нагоре по стъпалата и да тестваш видимостта, действително няма как да разбереш кой слиза от другата страна. 440 стаи и 365 камини са другите достойнства на изумителната сграда, чиито консултант е Да Винчи, направил и много от гравюрите в залите, оставил и тетрадки с проучвания. Жан Д’Осонвил, директор на музейния комплекс в Шамбор, днес казва гордо: „Нашата сбирка е единствената извън Париж, която представя оригинални страници от Атлантическия кодекс на Леонардо“. Благодарение на художника започва реставрацията на изключителните в своята елегантност дворци в Амбоаз и Блоа. Всъщност флорентинецът
дава тласък и на френския Ренесанс
Самият Да Винчи пък живее в „Кло Люсе“ – малък, но много елегантен замък в Амбоаз, една от перлите край Лоара, където са подредили юбилейна експозиция. В залите могат да се видят ръкописи и чертежи на Леонардо, а в парка са поставени макети от летателните му машини и други футуристични за времето си устройства.
Франсоа I е и първият собственик на „Мона Лиза“ - той я купува за 4000 екю. Смята се, че около фигурата на Джокондата са били нарисувани колони, които по-късно са били отрязани. В началото е била изложена във Фонтенбло – резиденцията на френските владетели на 65 километра от Париж. По-късно е преместена в двореца във Версай. Влиза в Лувъра едва след Френската революция, докато Наполеон I не я прибира в спалнята си в отдавна несъществуващия Тюйлери. По-късно отново е върната в Лувъра. Скиталчествата на „Мона Лиза“ продължават през Френско-пруската война от 1870–1871 – тогава я крият в провинцията. Тя е прибрана в Шамбор през Втората световна война. В двореца са евакуирани повечето от колекциите на Лувъра и други големи музеи, за да ги спасят от посегателствата на нацистите, които разграбват най-великите артефакти на Европа. Неслучайно Шамбор, който е най-големият замък в света от епохата на Ренесанса, през 2019-а организира 500 събития за 500 години от смъртта на Да Винчи. Франсоа Боно, един от висшите администратори в долината на Лоара, коментира: „И най-малкото селце по бреговете предлага концерти, изложби и семинари като почит към гения, създал и наложил непреходни европейски ценности“.
Гробът на Леонардо е в параклиса „Свети Юбер“ в кралските владения на Амбоаз, където вече има изложба за годишнината от смъртта на вселенския интелектуалец. В градчето обясняват, че всъщност не дават сто процента гаранция, че прахта от костите на гения действително е там. Първоначално той е бил погребан в църквичка, която все още съществува в предградието на Тур. По време на религиозните войни между католиците и протестантите през втората половина на XVI век
тленните останки са пренесени в „Свети Юбер“.
Преди време се оказа, че Леонардо
има живи наследници
ДНК-то на гения преминава във вековете през кръвта на сестра му и братята му. Между прапрапрапраплеменниците на Да Винчи е и феноменалният режисьор Франко Дзефирели, който се разписва в арт аналиите с първата и най-добра засега филмова адаптация на „Ромео и Жулиета“ и постановките на 100 опери. Историците са възстановили имената на представители от 15 поколения по църковни документи и имотни регистри, в които са включени и жените в семейството. Една от тях дори е разказвала на децата си, че притежава документи и писма отпреди столетия, които можели да се прочетат само с огледало – една от любимите хрумки на Да Винчи е била да пише наопаки.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
