Александър Морфов репетира с мощен екип „Лъвът през зимата“ в Рига. Първата премиера в столицата на Латвия е на 30 ноември в театър „Дайлес“, където българинът отдавна вече е сред водещите фигури. Следващите официални представления са на първи и втори декември. Морфов е вдъхновен от пиесата на Джеймс Голдман, по която през 1968 година Антъни Харви снима кинохита с много големите Питър О'Тул, Катрин Хепбърн, Антъни Хопкинс и Тимъти Далтън. Красивата историческа фреска възкресява XII век с цялата подтискаща атмосфера и насилие, адекватно на епохата. Сюжетът анализира проблема, свързан с наследяването на крал Хенри II, който призовава съпругата си Елеонора, изпратена на заточение, тримата си сина, метресата си и френския крал Филип. Следват яростни сблъсъци, интриги, лъжи и измами. Всичко това, естествено, Морфов разнищва през кривото огледало на съвременната цивилизация. Той ще преразкаже историческата драма в модерен прочит, в който доверието е предателство, предателството е обич, а обичта е раздяла. В тържествуващия оксиморон на изкушението за власт най-право може да съди само Времето.
Сашо за втори път използва киното за свой спектакъл в „Дайлес“. За предишната си премиера там, „Тържеството“, той попи енергия от едноименния догма-филма на Томас Винтенберг. "Тържеството" е деликатно изтъкана метафора за компромиса, на който са готови някои, за да съхранят връзка, статус и лукс, дори смисъла за живот. В преследване на почтеност и справедливост син вдига тост за годишнината на заможния си баща и изрича разтърсваща семейна тайна, която вероятно е ключът към самоубийството на сестра му. Всички гости на изисканото тържество стават безмълвни свидетели, а реакциите им са пропити с лицемерно прикриване на горчивия отказ да приемат истината. Поведението на младия мъж е обект на укор от страна на майката, която настоява за извинение. Във втората си реч вместо да оттегли твърденията си, синът ги потвърждава и внася още повече смут, като разкрива не само порока на баща си, но и мълчаливото съгласие на майката, която е знаела отдавна, но се е криела зад илюзията за съвършеното семейство. Въпросите са съдбовни: Струва ли си да пазиш неизречени тайни, които водят собствените ти деца към живот в отчаяние или дори към гроба? Изгубиха ли моралните ценности своята стойност, изтъргувани за пари и власт - крехка глазура на разлагаща се реалност?
"Тържеството" е за съвременното "общество на затворените очи", което изхвърля неудобните истини на върха на вулкан. И замира в тих ужас пред неговото изригване с наивна заблуда, че и тази капка е предпоследна. Всички знаем – има тайни, които се прикриват, макар и да са публични тайни, за връзките между корпорациите и мафията. Днес се разиграва ужасяваща игра между обществото и управляващия елит – всеки знае, че се случва нещо чудовищно, но вероятно по инерция продължаваме да живеем, както досега. За съжаление, това е месомелачка – никой не се е отървал жив и здрав, защото машината е смляла всички до гнила купчина. Спектакълът е алегория за съвременното общество – болно общество, което се управлява от болни хора“, казва Морфов. Другите спектакли на режисьора продължават да шестват из сцените на Русия. "Затъмнение" на московския "Ленком" по „Полет над кукувиче гнездо“ неотдавна гостува във Виборгския дворец на културата в Санкт Петербург. Представлението е сред безспорните фаворити на публиката и се превръща в явление още с появата си преди 13 години и носи много награди на екипа. "Бурята", която Морфов постави в Националния театър "Й. Л. Караджале" в Букурещ през 2014, пък направи премиера в Китай. Това се случи на фестивал, в който участват трупи от САЩ, Европа, Русия, Тайван, Макао.
„Да представиш Шекспирова пиеса пред китайската публика е огромно предизвикателство, тъй като корените на азиатския театър се откриват в епохата на самия драматург. Комедия на илюзията, романс, текст, който коментира властта и отмъщението, тази пиеса не се подчинява на интерпретация. Тя преминава отвъд законите, познати на човека, и разказва приказка за обуздаването на стихиите, за съюзяването с природата, за овладяването на духовете в името на любовта и прошката. Потапящата режисура на Морфов е изпълнена с весел ритъм, хумор, емоции и музика, която отеква в съзнанието дълго, след като си напуснал салона. Версията на Морфов предлага различен прочит на любовната история на Миранда и Фердинанд, гарнирана с танц, настроение, фантазия и дръзки фойерверки. Режисьорът ползва всички изразни средства, за да изгради мост между различните културни традиции, между класическия и съвременния театър“, пишат местните критици. „Да адаптираш Шекспирова пиеса към сетивата на днешния зрител не е лесно. Морфов разкрива изключителното си майсторство, като фантазията му се разпростира върху декор, костюми и музика - местните жители на острова са облечени в модерни дрехи, а корабокрушенците са издържани в ренесансова естетика. Морфов е създал успешен спектакъл, в който не разказва история, а споделя сънуване", обобщават критиците в Китай. Всъщност това е втори гастрол за постановка на Александър Морфов на първата сцена в Пекин. Предишният е през 2013-а, когато той представи своя "Дон Жуан" на театър "Гешер" в Тел Авив.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
