Принц Рение връчва "клоуна" на Кръстьо от Лом
В стар албум на Кръстьо и Виолета Първанови има странна пожълтяла снимка. Въпреки старанието си фотографът не е успял добре да фокусира всичко, което се вижда на нея. А и това едва ли е било възможно с любителското му апаратче. Върху хартията са запечатани три огромни манежа. Пред очите на повече от 20 000 души в "Медисън скуеър гардън" в Ню Йорк трима артисти едновременно правят салто, кацат върху партньорите си и след миг се образува три колони от по пет човешки тела. Публиката не вярва на очите си. Скача на крака и бурно аплодира виртуозите. Експертите наричат номера "световно постижение". И сигурно е така, защото то не се повтаря никога повече. Удивителното в случая е, че и трите трупи на върха на най-големия през 1982 година цирк в света "Ринглинг" са български: Ковачеви, Първанови, Дукови. А тъжното е, че тях отдавна ги няма. Уволни ги тогавашният министър на културата Елка Константинова. Заедно с всички останали родни циркови артисти. С нейната заповед у нас бе подписана смъртната присъда на великото изкуство, прославяло родината ни повече от 115 години.
Български акробатични трупи са носители на единадесет "Сребърни клоуна" от най-престижния фестивал за циркови програми в Монте Карло. Имаме и един златен. През 1980 година той е връчен от принц Рение на Кръстьо Първанов, основателят и ръководител на едноименната трупа. Днес големият артист е на 82.
Има здрав дух и болни крака
Обяснимо е - след 52-те години на манежа. Патериците обаче не са причина или може би пречка по няколко пъти на ден той да изкачва четирите етажа на кооперацията, в която живее. Няколко шкафа, претъпкани с видеокасети, са запечатали историята на трупата, българското и световното цирково изкуство. До преди години семейството - той и Виолета - ги гледаха по-често. Наречете го носталгия, връщане към младостта, борба с пенсионерската скука. Напоследък странно защо ги позабравиха. Сигурно защото отдавна знаят наизуст всичко в тях: кадрите, триковете, изпълнителите, арените... Живот от спомени. И тъга по религията им -манежа, която един чиновник унищожи с лека ръка.
Някога в Лом, както навсякъде в по-малките български градчета, строяха цирка на най-видното място - на площада. За красивите момичета, които работеха в банката, бе любопитно да гледат странстващите аркашки. В тях имаше нещо трудно необяснимо. Двойствен живот, събрал в едно блестящите красавци под вечерните прожектори и омърляните мъже, които деляха мизерните си палатка с животните. Затова, когато Виолета се залюби с Кръстьо, му постави едно условие:
на всяка цена да напусне цирка
Като всяко умно и сериозно момиче тя мислеше за своето и на съпруга си висше образование, за стабилните професии и спокойния и щастлив семеен живот.
Кръстьо Първанов бе също от Лом. Спортист до мозъка на костите, отличен гимнастик и шампион на Северозападна България по бягане на 800 метра. В цялата околност познаваха дядо му фелдшера, чиято гордост бяха трима синове и една красива дъщеря. Зла болест обаче връща един от тях, морски офицер, на сушата. Сестра му с любов се грижи за него, прави всичко възможно да ги спаси. И двамата умират в една и съща година. Старият дава много пари на бедните ученици в гимназията, но това едва ли е в състояние да го утеши. Още повече, че и най-големият му син изчезва по фронтовете. Остава само вторият, бащата на Кръстьо. Глезеникът на съдбата. На него му е позволено всичко. Той става вносител на леки коли, моторите "Харли Дейвидсън" и шевните машини "Сингер". Богат, красавец, спортист, бохемът граби от живота с пълни шепи. Скоро брат му се връща от фронта, а по-младия Първанов разпродава лимузините и започва да майстори вино.
Мечтата на Кръстьо е да стане инженер-химик. Той завършва с отличие ломската гимназия, подава документи за университета и с ужас разбира, че партийните другарите никак не харесват намеренията му.. Причини не се изтъкват. Чака го армията на безработните. Спасението е в София. Тръгва уж да погостува на сестра си, лекарката, но всъщност търси изход от трудната ситуация, в която е изпаднал.. И ето че се оказва в точното време на точното място: властелинът на манежа Лазар Добрич събира трупа. Един от родствениците на Кръстьо е бил пълномощен министър във Виена точно когато циркът на Добрич работил и фалирал там. Константин Вочев му помага и така се сприятеляват. Събира ги и страстта към филателията. Дядо Лазо веднага преценя, че младият Първанов е роден за за цирка.
В Лом обаче вълнуващото събитие не се посреща с възторг. Виолета, вече негова съпруга" е категорична: "Или циркът, или аз". Предстои турне в Полша, противи се главата на младото семейство. "Тръгвам с трупата, а като се върна, напускам". Това обещанието обаче, не само че никога не е изпълнено, но много бързо е забравено. На фестивала във Варшава българите печелят сребърен и бронзов медали, а Лазар Добрич става единственият в света сеньор на цирковото изкуство. Очите на полякините блесват, щом видят красивите български акробати. Заплатата от 120 злоти не е кой знае колко голяма, но всички гледат с възхищение артиста, дошъл в Лом чак от чужбина. В крайна сметка не Кръстьо напуща цирка, а Виолета банката, за да стане част от пъстрата група на странстващите аркашки. В началото тя продава билети, после е счетоводителка, а в един момент дори асистентка на сина си Крум за номера му "Кристал баланс".
Доста преди това обаче Лазар Добрич разпуска мъжете, за да създаде първата в света женска акробатична трупа. Кръстьо Първанов заминава за Америка, работи там година и се връща вече с идеята да има своя група. Скоро "Първанови" вече са на турне. Около година обикалят селца и градчета, за да тръгнат по света: Полша, Румъния, Израел, Италия...
Играят на фона на "Дунавско хоро"
на Дико Илиев. Двама от артистите са студенти във Висшия институт по физкултура, който шефът им вече е завършил. Предстои им изпит по танци, та в паузите между салтата потропват. Накрая се решава хорото да се включи в номера - едно блестящо хрумване. Публиката е във възторг, докато гледа танца на земята и сложните салта във въздуха.
Трупата е в Радомир, когато идва поканата за участие на фестивала в Монте Карло. 1980 година. Елитът на княжеството, мениджъри, директори и собственици на най-големите театри в света са под шапитото. Огромен оркестър свири "Дунавско хоро". След изпълнението на Първанови и последните акорди на гениалната музика на Дико Илиев зрителите скачат на крака. След ден съобщават на българите да се готвят за галаспектакъла. Това значи награда. "Златен клоун". Такова високо отличие до днес не е получавал нито един български цирков артист. След година са на шампионат в Лондон. Печелят единадесет златни медала. От този момент най-елитните театри и циркови програми в света са отворени за трупа "Първанови". Тя е на върха. И още доста години ще остане там.
Паднах от четири метра
- Господин Първанов, какво ви донесе този близо половин век на манежа?
- Прекрасни емоции. Срещи с хора, които няма да забравя никога. Ние, артистите, имаме свой, наричаме го цирков език: всеки знае по малко от всички други, но се разбираме чудесно. Посетил съм повече градове на САЩ от много американци. Обидно ми е, когато наричат парламента цирк. Под шапитото има желязна организация и дисциплина. Представлението и репетициите са всеки ден. Един номер се готви повече от година. За 52 сезона съм участвал в 20 000 спектакъла. И нито веднъж не съм отсъствал и закъснявал.
- Орисан ли бяхте за този живот?
- Може би. Няма да забравя, бил съм в седми клас, когато на ломския панаир майка ми за първи път ме заведе на цирк. Хората на манежа ми изглеждаха като магьосници. Тогава видях братя Силаги, Тошко Козаров... Баща ми също е бил гимнастик. На спектакъл в Лом излязъл като доброволец. Сложил си домино, за да не го познаят, и се завъртял на лоста. Изпитал е тръпката и може би затова не ме спря. А има и сантиментална причина: Преживял е романс с циркова една артистка, с която по-късно и аз се запознах.
- Кой от номерата на вашата трупа смятате за връх?
- Салтото на четворна колона. Петият каца най-отгоре. Блестяща идея бе и хорото с музиката на Дико Илиев. След като спечелихме "Златният клоун" в Монте Карло, американците писаха: "Българите взеха наградата благодарение на музиката и хореографията. На следващата година мексиканците направиха същото и победиха.
- Имали ли сте премеждия?
- Най-лошото ми се случи в Украйна на 9 септември 1974 година. Приготвихме четири агнета, за да празнуваме след спектакъла. Един от номерата ми беше на лоста. Момичето, което трябваше да хвана обаче, закъсня с летежа за части от секундата. Казано на професионален език: избяга ми. Успях да я стигна до нея и уловя, но се протегнах повече от необходимото. Кракът ми се измъкна от рамката и полетяхме от четири метра. Успях да спася партньорката си, но паднах на хълбок и счупих тазобедрената си става. Публиката застина. Мъртва тишина. После ръкопляскания. Искаше да ми даде кураж. Вкараха ме в болницата за месец - в самостоятелна стая, в която имаше легло и за Виолета. Партийните шефове непрестанно идваха. Интересуваха се как съм, от какво се нуждая. Посещаваха ме и ученици с цветя. Като герой. За нас говореше радиото, телевизията. Циркът замина, а ние с Виолета останахме. Без стотинка. Добре, че синът ни, който продължи с трупата, пращаше по някой лев. Той ни купи и билети за връщане. Главният лекар на болницата ни придружи до летището. За да е сигурен, че всичко ще е наред. Никой от София не се за интересува от нас. Днес българският цирк е в упадък. Останаха малко частни трупи. Те си знаят как съществуват. Вече нямаме школа и преподаватели. А бяхме първите в света.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
