Монсе Доменеч, водещо име в международната психология и в педагогиката, се появява за първи път на българския пазар с книгата „Възпитай ме добре“ /„Слънце“/. В нея авторката от Испания отговаря на 100 въпроса за възпитанието. Между тях са и деликатните питания, които децата отправят към близките си за секса. Ето какво коментира Монсе Доменеч за „Стандарт“.
- Вие говорите за пол и сексуалност, но къде е разликата между термините?
- „Пол“ или „секс“ се отнася до личностното възприемане - като мъж или като жена. Сексуалността до голяма степен определя физиологичните характеристики на пола и неговото поведение. Сексуалното възпитание засяга адаптацията към обществените и семейните норми.
- В България се притесняваме, когато трябва да представим темата "секс" на децата. А как е в Испания?
- О, и у нас предразсъдъците още не са преодолени. Сексуалното поведение като тема е табу за много хора. Те се срамуват и премълчават доста неща.
- Защо, според вас, е така?
- Защото сексуалността засяга интимни преживявания, а мнозина смятат, че човек трябва сам да открие личните си отговори в темата – но едва след като стане „възрастен“.
- Хлапетата обаче са хитри и научават разни неща за секса откъде ли не...
- Абсолютно. И затова е много по-добре мама и татко да ги подготвят - или баба и дядо, ако вкъщи няма родител. Възрастните знаят до каква степен е съзряло детето, за да асимилира адекватно подобна информация. А когато тя стигне до малките от по-големи приятели или от интернет, много е възможно подрастващите да останат емоционално наранени.
- Кажете ни кога да започнем разговорите с децата за секса?
- На 7-8 вече са много любопитни да узнаят всичко за човешкото тяло и най-вече за интимните части от него. На тази им възраст трябва да поднасяме цялата информация от чисто биологична гледна точка. В юношеството им вече можем да засегнем и темата за сексуалните отношения между мъжа и жената. Всички тези разговори обаче зависят от обкръжението, от приятелите, от информацията, която детето възприема от филмите. Винаги има провокация отвън. Трябва да сме готови да чуем коментарите на децата и да им дадем прилични отговори - естествено и непринудено. Но и да се съобразяваме с капацитета им да възприемат казаното от нас. Децата са много различни. Някои са съвсем невинни, други са по-отракани. Убедена съм, че всички могат да възприемат определена информация за половия живот, ако тя е поднесена ясно. Трябва да го правим у дома, в спокойна обстановка.
- Кои са основните грешки на родителите, когато говорят за секса с малките?
- Между тях е намекът или директното послание, че сексът е нещо грозно, че в него няма никаква емоция, че партньорите не общуват нормално.
- Кои са митовете, от които сме длъжни да се откажем?
- Първият е, че децата ги носи щъркелът или долитат с феите от приказките. Има и още един мит – че с децата не бива да се говори за секс, защото, видите ли, те сами си научават това, което ги интересува за него. Мит е и че разговорите за секса ще провокират децата и те бързо ще пожелаят да го практикуват.
- Опасен ли е интернет за децата с информациите, които тиражира?
- Много. Длъжни сме да внимаваме какво четат децата в мрежата. Важно е да говорим ясно, а ако виждаме, че диалогът не върви, да потърсим професионален психолог. Ние, психолозите, знаем как да подходим. И за децата, и за възрастните, психологията е много полезна наука.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
