От 10 години Народният театър е единственото място, където всички викат заедно "Да живее България"
В Народния театър на 22 октомври 800 души ще извикат заедно "Да живее България". Там обаче няма да има митинг на патриотарстващи или консултации за ново правителство, а поредно, но необикновено представление на "Хъшове" - точно 10 години по-късно. През 2004-а на същото място по същото време се случи премиерата на спектакъла на Александър Морфов по повестта "Немили недраги" на Иван Вазов. 30 минути преди началото режисьорът и неговите актьори все още не знаеха категорично нито какъв ще е финалът, нито колко сълзи и еуфория ще избухнат след него. Сашо, като истински генерал, издаде последните заповеди доста нервно в характерния му стил и хъшовете изговориха клетвата си и се хвърлиха в първата си официална битка. Морфов - като ловък стратег и изтънчен изследовател на публичните страсти - преди тази вечер беше тествал магията. На предпремиерата бяха дошли ученици - в онези времена в столичните гимназии все още имаше повече от сега учители, които настояваха тийнейджърите да посещават храмовете на Мелпомена. После хората от Народния разправяха, че в продължение на 150 минути дъхът и емоциите на децата са били общи с тези на артистите от сцената. Няма съмнение, че момчетата и момичетата са усетили - точно в този момент и точно заради "Хъшове" - какво е да си част от България. Усетили са истината, която, уви, няма нищо общо с часовете по история. "Хъшове" се роди благодарение на чистия дух на хората, които ги направиха, пък беше казал комитският внук Чочо Попйорданов. След премиерата София изригна вече институционално - от сутрин до вечер говореха за постановката на Морфов. Тя се превърна в събитие само за една нощ, в която съучастниците в заверата и техните поддръжници се прегръщаха, докато наоколо се лееха десетки бутилки с водка и уиски. Валентин Ганев беше с гипсиран крак, но това не му попречи да участва в драмите под прожекторите и мощните веселби след тях. Най-щурите купонджии, както винаги, бяха Христо Мутафчиев и Петър Попйорданов - хъшове завинаги въпреки решението на Бога за тях. През следващите две петилетки Народният остана единственото място, където всички заедно - независимо от това за кого гласуват - викаха "Да живее България". Преодолели вечния ни нихилизъм и смут от изразяването на чувствата - особено когато става дума за родината. Някои по-хитри политици дори започнаха да завършват речите си с най-естествения възглас за нацията - нещо като щатските президенти, които винаги казват на избирателите "Господ да ви благослови". (Но в Америка дори като кихнеш, все ще се намери някой, който любезно да подхвърли Bless you.) Всъщност това е най-голямата заслуга на Морфов и компания - стремежът към обединяването, блянът по съединението, което само у нас не прави силата, макар че на парламента ни пише обратното. "Човек трябва да премине през болката на отчуждението, през болката на самотата, за да изпита... Носталгия не е точната дума. Може би да изпита болката по изгубения рай", мотивира Морфов мисията "Хъшове". Двама от тях може би вече са щастливи там - Чочо и Ники Костадинов.
Трагични и романтични, велики и нищожни
На 22 октомври на сцената в Народния ще излязат всички, които от десет години насам са били от хъшовете. На екран пък ще вървят сцени с участието на Чочо. Сашо, разбира се, може би ще измисли и още нещо, за да бъде старият му приятел там, сред своите. Защото Чочо е неизменен електрон от енергията, патоса, любовта и песента на спектакъла. Когато неговите авери изпращаха физическото му тяло в Народния, гърмеше любимото им парче на Влатко Стефановски "Бел кон".
"Да си хъш е съдба независимо от времето, в което живееш, и мястото, в което си роден. Хъшът е човек, който върви против течението. Противопоставя се на всичко, което иска да подчини неговия дух" - това беше и остава и философията на Чочо и на Сашо. "Повестта на Вазов е близка до гениалното. Тя великолепно съчетава ниското и високото. През всичките години "Немили недраги" е неправилно тълкувана - като ода за българските революционери емигранти: опоетизирани, патетизирани, офалшивени. А като четеш Вазов, виждаш, че това са мерзавци, бандити. Симпатични нехранимайковци, хашлаци, които в крайна сметка всичките до един умират за България. Искахме хъшовете да бъдат показани във всичките им измерения - положителни и отрицателни, нищожни и велики. Да няма еднозначно поведение. Във всяка ситуация те са едновременно подлеци и герои. Много трудно е да избереш кой да оцелее - ти или твоят приятел. Това е дълбоко трагичен избор. Това не е сблъсък на отделни характери. Това е сблъсък между човека и съдбата. В крайна сметка "Хъшове" е история за борбата на човека срещу съдбата", казва Морфов.
Бел кон
Всеки от нас има своя звезда,
що го води дорде е жив.
Кога свети ярко - човек има живот,
Кога гасне - судбина.
Ех, да имам туй, що немам,
Па да купя бел кон
И да яхам ден и нощем...
И наяве, и на сон...
Екстазът "немил-недраг"
През 1904 г. с "Хъшове" започва историята на Народния, през 1954-а със спектакъла се чества петдесетгодишнината на храма. През 2004 г. за юбилейния 100-тен сезон на театъра Морфов възроди бунта, романтиката и драмата на националния характер. На 22 октомври да екзалтират публиката и да плачат за Чочо под прожекторите ще бъдат Валери Йорданов, Деян Донков, Руси Чанев, Валентин Ганев, Рени Врангова, Валентин Танев, Деян и Дарин Ангелови, Евгени Будинов, Иван Юруков (като Христо Ботев), Васил Драганов...
Въртележката при ролите винаги е била част от зрелището. Самият Морфов влизаше в кожата на различни персонажи минути преди старта и заради екстремални ситуации - като Македонски, Дерибеев или Христо Б. Петков. Освен него и Чочо, който си беше титуляр като бесния войвода, с пушките на Македонски гърмяха още Христо Мутафчиев и Деян Донков. Пак те понякога бяха и Дерибеев, който вечно иска да заколи някого и да бъде поне татарин в "Изгубена Станка". Деян пък делеше Попчето със Захари Бахаров. Димитър Рачков, който прекрасно се вписва с лудата си артистичност в атмосферата и стилистиката, също беше в началото. И Вергов се разписа сред тайфата.
Чочо обаче остава завинаги с аверите си, защото телевизионният филм с неговия Македонски е безсмъртен. В четирите серии Морфов отново демонстрира, че умее да прави зрелищно кино във Фелиниев стил. Финалът на "Хъшове" - и на сцената, и на екрана - няма нищо общо със смъртта, а само с еуфорията, която владее чистите и обречени сърца на България.
Сред знаковите случки по време на снимките е замръзването на Дунав. Студът е кански. Сашо иска да завърши сагата с далечен кадър, в който Македонски минава по ледовете на реката. Той отива при Чочо и му казва: "Давай палтото. Отивам вместо теб. Ако някой трябва да пропадне, поне да бъда аз. Ако нещо се случи с някой от вас, няма да го преживея".
Перфектният и очарователен Ники Костадинов обаче не доживява дори премиерата. Той започва репетиции като Мравката. Снажният мъж, от когото по пиеса всички се страхуват, получава ролята на бабичката в "Изгубена Станка". Майтапите и закачките са големи. До мига, в който Ники си отива завинаги от Народния.
Валери се жени покрай Бръчков
Валери Йорданов е прекрасен Бръчков - наивен, инфантилен, поетичен, изгубен. Един в началото, друг в края - но винаги трогателен.
"Всеки от хъшовете е бил Бръчков в конкретен момент от живота си. Всеки голям циник всъщност е бивш голям романтик. Затова загиват накрая. Те знаят, че само смъртта може да осмисли живота и мисията им", казва актьорът. Неговото битие е кармично преплетено с "Хъшове". Преди представление в Шумен се запознава с бъдещата си съпруга - среща случайно госпожицата, кани я да гледа, а след това се залюбват. И двете им дъщери се раждат след финални аплодисменти на "Хъшове". "Едвам изчаквах да се поклоня и хуквах към болницата", връща лентата Валери.
Отзивите
Българите вече са в Европа. Това си личи и по постановката на собствената им национална класика.
"Театральные дневники" - Русия
"Хъшове" на Александър Морфов е театрална рядкост.
Ричард Блъш "The CBS interactive business network"
Актьорите в постановката на Народния театър в София са невероятни.
в. "Journalul" - Румъния
Сценографията на Елена Иванова е незабравима.
Ochiulveghe.over-blog.ro
"Без клишета, без патос - едно разтърсващо емоционално чувство. "Хъшове" е невероятен спектакъл, който няма да се забрави лесно.
в. "Спектатор" - Румъния
Представлението е театрално и актьорско бижу.
Магда Бребенел - Румъния
Изключително актуален театрален език.
в. "Време" Македония
"Александър Морфов не само успява да удържи взривоопасното действие на препускащото темпо, той постоянно създава обрати, които актьорите преодоляват с лекота".
Moscow Times J. Freedman
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
