Кристина Белчева – красивата актриса със силен и секси глас, слуша няколко от най-любовните хитове на Михаил Белчев само вкъщи. Впечатляващата блондинка много искала бардът на България да изпее поне два от тях на грандиозния концерт в зала номер едно на НДК, с който той празнува 50 години на сцената, но съпругът й отказал. Тя обаче вероятно ще го навие да хване микрофона точно за тези шлагери на някои от следващите му големи спектакли. Защото сега Варна кани Мишо Белчев да ознаменува творческия си юбилей и в морската столица. Там той винаги е бил посрещан по всички правила на звездния статут.
„Посветил ми е много любовни песни. Повечето от тях отдавна са фаворити на почитателите, влезли са в класациите, били са награждавани. Но сред звучащите по-рядко пред публика е и тази: „Срещнах те, слава Богу, иначе щях да скитам сам в този свят огромен – тъжен и необичан“, споделя Кристина. Музиката е на Хайгошод Агасян, който с жена си Мари са кумове на църковния брак на Белчеви. Преди юбилейното представление в НДК Криси се надявала, че Мишо ще включи баладата в изпълненията с тримата великолепни китаристи – Георги Денков, Валери Градинарски и Асен Масларски. Всъщност това беше и онази част от шоуто в НДК, която за пореден път доказа, че Мишо е звезда от международен ранг: всичко беше много френско в стила на Ив Монтан и Жак Брел. Белчев обаче не пропуска да спомене още един от легендарните китаристи на България - Християн Платов, Човекът-оркестър, с когото преди половин век бардът стартира бляскавата си възходяща кариера. „Той беше изумителен професионалист – излезеше ли на сцената, излъчваше страхотна стабилност. С него се чувствах повече от сигурен“, разказва Белчев с тъга по отдавна тръгналия си приятел. В онези първи години от музикалното номадство из родината с Мишо, Жоро Денков, Пешето и компания тръгва и музата на главния герой – Кристина. По това време тя вече излиза и на сцената на Народния театър, където нейният професор от ВИТИЗ Филип Филипов вика бъдещите звезди да се поотъркат в титаните. „И изведнъж се оказа, че бързо трябва да се пренастроя - от академичното пространство към студентски естради и платформи на камиони. Защото в мига, в който някой от бенда скъсаше струна на китара, Мишо излизаше пред народа и казваше: „С нас има и артистка – сега ще ви позабавлява, докато ние оправим работата“. И аз започвах да рецитирам български и световни поети, а после – и хумореските на Чудомир“, връща лентата Кристина. Следващият етап в нейното певческо амплоа са руските романси – Мишо пожелава именно тя да закрива концертите. А Криси е като шампанско – гласовита, очарователна, магнетична. Идват и дуетите на съпрузите – първо с китара, после с оркестър и в студио. Евъргрийни, които хващат за душата и публиката ги иска на всеки техен концерт. Кристина пък изуми 4000 зрители в НДК с акапела - нещо рядко правено в зала номер едно.
Актрисата разказва още един случай около любовната лирика на мъжа си. Когато той пише изящните думи на „Мираж“, тя директно заявява ревността си. „Приех съвсем лично фразата „Исках да те направя щастлива, но не успях. Ти все така си много красива, а аз остарях“. Мишо сто пъти ми обясни, че, естествено, не става дума за нас двамата, но аз не исках и да чуя. Наясно съм, че при поетите няма клишета, но в началото се позасегнах – не че имах някакво основание, но този мираж...“, искрена е Криси. После Кристиян Бояджиев създава прекрасната музика и незабравимият Джоко Росич я изпълнява в речитатив – напълно достойно конкурирайки колегата си Жан Габен с неговото „Аз знам“. Всъщност „Мираж“ беше и последната земна изява на балканския каубой. В НДК Владо Пенев възкреси речитатива и емоцията, а след овациите призова за поклон към Бате Джоко.
Сега Кристина се връща към репетициите на „Пеперуди, пеперуди“ от Алдо Николай. Тя и Ивайло Захариев ще са атрактивен дует в спектакъла, режисиран от Ники Априлов за Нов театър-НДК. Константин Белчев пък ще работи над твърде сериозен проект – ще прави кавъри на някои от най-изключителните хитове на баща си. Косьо поиска да се премери с „големите“ на концерта в НДК и излезе в дует с Мишо за „Ние можем да имаме много жени“ по стихотворението на Стефан Цанев с музика на Найден Андреев – друг скъп и отсъстващ боен другар на барда. Това е и една от спираните песни на Мишо в БНР. „Какво е това многоженство?!“, удивили се тамошните спецове. „Всъщност творбата е за майката“, уточнява винаги Мишо.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
