Завладяващи, говорещи и многозначителни цветове в платна, които предизвикват сетивата, мислите и емоциите - това е изложбата на Миряна Тодорова с логото „Такива, каквито сме“, която събира само познавачи и ценители в софийската галерия Аrt Agency Salon на международния куратор и арт дилър Стефан Стоянов. Младата дама е най-бързо пробиващата българска художничка в Ню Йорк, но най-новите й картини са сътворени у нас през последния локдаун. Те са провокирани от отваряния и затваряния, от ограничения, самота и логичен страх, но и от желание за промяна и вътрешна трансформация. Дух и тяло се обединяват, за да се преборят с психозата, следваща изолацията и несигурността.
„Заплахите ни накараха да се погледнем отвътре и да преглътнем факта, че сме точно такива, каквито сме - увредени, лабилни, раними, но и свързани помежду си, зависими един друг. Разбрахме, че повече не може да се капсулираме, да се крием, да замазваме проблемите, да приемаме неприемливото, да се съгласяваме, да сме подтиснати - или да ни спират, точно когато искаме да отлетим. Локдаунът сe оказа унищожителен и градивен едновременно – много време останахме сами със себе“, коментира Миряна Тодорова. Неслучайно червените, розовите, еуфоричните и крещящи цветове са като застинали в състояние на екстаз, на експлозия, на бомба, разпръсваща се на парчета и унищожаваща предишния ни начин на живот. „Оглеждаш се и разбираш, че си продължил напред и че и другите са с теб и все едно нищо не е било. Ненаучили урока си, забравяме какво ни се е случило и продължаваме стремглаво с лудост и риск, препускащи и вярвайки в утопията, че може да живеем заедно и да сме точно такива, какавито сме. Небето е розово, земята е червена, крещиш ми в ухото, а аз те чакам да ме целунеш”, преминава Миряна от живопис към поезия.
Историята й пък е стопроцентов сценарий. Първо учи живопис в прочутия колеж „Cентръл Сейнт Мартин“ в Лондон. Там й е толкова трудно да овладее контрастите в действителността, в душата си и в изкуството, че реве през вечер. Но верни приятели я измъкват от стреса – включват я в пърформанси, снимат я в абстрактните си фотосесии, канят я в авангардни ревюта. Слагат й странни скулптурни форми в косата, експериментират във фешън проекти. Оттогава е страстта й да пробва - цветове, материи, текстури, култури... Година за нея в Лондон се равнява на сто, а после рязко сменя климата и завършва анимация в Eвропейския институт за дизайн в Рим. Рисува в големи формати, които лепи по пазарите, търси нови реалности - и започва да снима видеа. В тях самата тя е основният герой. Всяка вечер се накачулва с колеги в мощните италиански автомобили, за да обикалят из потайностите на Вечния град. Малко преди да вземе дипломата, снима анимационен филм - тотално ъбсурден, авангарден като техника и супер сложен за изпълнение. Никой не вярва, че българката ще успее - всеки кадър е рисуван с маслени бои, после обработван дигитално и комбиниран със стоп-мошън. Голяма играчка. А после печели едногодишна програма в Барселона – проект в компанията на архитекти и дизайнери. И точно когато започва да работи за световноизвестните Руди Бауер и Сантяго Сирухеда, съдбата отново чука на вратата – с писмо, че е приета в училище за визуални изкуства в Ню Йорк. В началото е шаш и паника, а после се развихря – слива се с динамиката на града, който не само, че никога не спи, но и не спира да бълва изненади и противоречия. Когато гардът на Миряна пада, всички й повтарят неистово: „Ти можеш, продължавай напред“. Но когато й се налага да влеза в болница, от вечно настървените към успеха американци няма и следа – на помощ, естествено, идват българи. Сънародниците отново са тези, които й помагат да се мести от квартира на квартира – десетки пъти. „Страстта към живеенето в Ню Йорк е като дрога - веднъж закачиш ли се, трудно се откачаш. Тялото и ума ти го искат - градът е вътре в тях и строи кули в теб“, коментира Миряна. Именно там, в Голямата ябълка, се среща със Стефан Стоянов. „Тя е художник с достойнство – няма по-ценно и по-респектиращо от това“, категоричен е кураторът, който дълги години има галерия в Ню Йорк и продължава да представя елитни имена в Европа, Русия, двете Америки и Азия.
„Напоследък всички ме карат да напиша книга за перипетиите и оцеляването в Ню Йорк - как превръщам ежедневните абсурди в утопия, как увличам другите, как те се запалват и става верижна реакция“, разказва Миряна. За съжаление, всичко това не й се случва често в България. „Автоматично вътрешно ограничаване, залагане на граници, които всъщност са фалшиви – това ни обгражда тук. А ние сме способни на много повече и сме много по-добри, но просто не го показваме, защото се съобразяваме или така са ни казали другите“, твърди Миряна Тодорова.
Вижте всички актуални новини от Standartnews.com
